Противопехотните мини са едно от едно от най-коварните и противоречиви оръжия. То е ефективно средство за отбрана, но също така през десетилетията е причинило смъртта на огромен брой цивилни дълго време след края на даден военен конфликт.
Украйна също стана поле за употребата на мини и това вероятно още дълго време ще оказва влияние.
В неделя президентът Володимир Зеленски подписа указ, с който страната му ще се оттегли от Конвенцията от Отава, известна като Договор за забрана на мините.
Той е подписан и ратифициран от общо 165 държави по света и забранява използването, складирането, производството и трансфера на противопехотни мини. Основно условие е всяка държава да разчисти съществуващите минни полета и минирани обекти на своята територия и да унищожи наличните запаси от мини.
Украйна е сред страните, които са подписали конвенцията, но Русия не е. Други големи държави като САЩ и Китай също не са поели ангажименти по договора.
Войната в Украйна обаче създаде безпрецедентна ситуация. За първи път се случи държава, която не е подписала договора, да използва мини на територията на държава, която го е подписала.
Според данни на неправителствената организация Украинска асоциация за хуманитарно разминиране ще бъдат нужни над три десетилетия за пълно премахване на всички минни полета и невзривени боеприпаси. Около една трета от територията на страната се счита за потенциално опасна.
Според Landmine and Cluster Munition Monitor - мрежа от граждански и неправителствени организации, която следи за изпълнението на условията по Конвенцията - между февруари 2022 и декември 2024 г. в Украйна са загинали 413 цивилни от мини или остатъчни боеприпаси. Общо 966 пък са били ранени в различна степен. Смята се обаче, че цифрите са далеч по-големи.
Силите на Киев също имат принос към това, тъй като в нито един момент не се съобразяват с ангажиментите си по договора от началото на руската инвазия. Дори в края на миналата година получават голяма доставка с американски мини от администрацията на президента Джо Байдън.
Може да се каже, че с решението за оттегляне от конвенцията Зеленски формализира нещо, за което от дълго време се знае.
"Русия никога не е била страна по тази конвенция и използва противопехотни мини по изключително циничен начин", казва той. "С настоящата политическа стъпка изпращаме сигнал на всички наши партньори върху какво е нужно да се фокусират. Това се отнася за всички страни по периметъра на руските граници."
От началото на годината Финландия, Полша, Литва, Латвия и Естония са изявили намерение или вече са се оттеглили от Конвенцията от Отава. Основните аргументи са свързани с променената среда на сигурност и потенциалната пряка заплаха от Русия.
В случая мините се разбират като ефективен инструмент за защита на държавните граници или изграждане на периметър около важни обекти.
По отношение на противопехотните мини съществуват два основни вида.
- Взривни - активират се при контакт и при тях единственият източник на щети е количеството зареден експлозив;
- Осколочни - също се активират при контакт, но разпръскват шрапнели. Някои от тях след първоначален взрив отскачат на около метър от земята и се детонират във въздуха, за да нанесат максимално много щети на хора в радиус от 10-15 метра.
"Финландия ще използва мини по отговорен начин, но това е възпиращ фактор, от който се нуждаем", смята финландският президент Александър Стуб. "Реалността в крайна сметка е, че имаме за съсед агресивна, империалистическа държава, наречена Русия, която сама по себе си не е член на Конвенцията от Отава и която сама по себе си използва противопехотни мини безмилостно."
Границата на Финландия с Русия е трудно защитима, тъй като не следва естествени природни обекти като планини и реки и преминава предимно през изолирани гористи местности и слабо населени райони.
Дълга е 1340 километра и се явява най-дългата външна граница на Европейския съюз и най-дългата граница на държава от НАТО с Русия.
***
Коментар на Венцислав Божев
Украйна, Полша, Финландия и Прибалтийските държави имат своите разумни аргументи за оттегляне на Конвенцията от Отава. Войната досега показа колко реална може да бъде заплахата от Русия и накара най-близките до нея държави да се замислят още по-сериозно за своята сигурност.
Все пак в по-широк план оттеглянето от подобен тип споразумения е притеснителна тенденция. Една от техните цели е създаване на очакване, че всяка държава ще се присъедини. Тази цел сега ще отслабне, което ще окаже негативно влияние върху международното право.
Конвенцията от Отава е част от една много по-голяма мрежа международни споразумения, която не включва само и единствено такива за контрол, забрана или ограничаване на определени типове оръжия. Тук могат да бъдат добавени Женевските конвенции за отношенията при водене на война или Виенската конвенция, която определя стандартите в дипломацията.
Това е огромен корпус от многостранни споразумения. Много от тях редовно се нарушват така, както прави Украйна с конвенцията за мините. Други пък не ги приемат изобщо, както прави Русия.
В крайна сметка обаче тези конвенции съставляват основата на международното право и създават общоприето разбиране за това какво е редно и какво не е.
Рамка, каквато не е съществувала допреди Втората световна война и която е сред причините все още да не се е стигнало до Трета.
