Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Войната на близкото бъдеще: Новите оръжия, които в момента се разработват и тестват

100 години от Голямата война - как се променя военното дело Снимка: Youtube
100 години от Голямата война - как се променя военното дело
Руският проект за безпилотна атомна подводница
Лазерно оръжие на борда на американски военен кораб Снимка: U.S. Navy
Лазерно оръжие на борда на американски военен кораб

100 години след края на Първата световна война светът все още не е толкова различен и мирен, че да не се притесняваме вече за войни. Нещо повече - в условията на глобалното и свързано общество локалните конфликти става все по-значими с оглед на общата картинка.

Вижте например гражданската война в Сирия и възхода на терористичната групировка "Ислямска държава", които доведоха след себе си мигрантската вълна в Европа. Тя на свой ред успя сериозно да промени политическия пейзаж и да даде нови обществени тенденции. А всичко това става реалност и с помощта на оръжия, произвеждани в България.

С други думи - войната вече засяга всички ни, независимо дали се води тук или на 1000 километра.

Подобно на Първата световна война обаче, която коренно променя самия начин на водене на сражение, заменяйки старите представи с нови (например във войната има използвана и кавалерия, и танкове, химически бойни вещества и авиация), сега също сме в момент, в който светът се превъоръжава, изобретявайки нови, по-страшни и по-смъртоносни оръжия, част от които биват тествани в различните локални военни конфликти по света.

Променя се дори самият начин на водене на война ако щете - с по-малко хора, с идеята (уж) за по-малко цивилни жертви и с участието на много повече информация (разбирайте дезинформация), пропаганда и печелене на умовете на хората.

Истината е, че живеем в свят, в който сме заобиколени от изумителни технологии, от изкуствен интелект до геномика, и всичко това има потенциала да се превърне в зловещо оръжие, способно драматично наклони съществуващия баланс на властта.

Така че 100 години след края на Войната, която трябваше да сложи край на всички войни, нормално е да се запитаме как ще изглеждат сраженията с новите оръжия, с които различните държави разполагат в момента. И имаме ли инструментите, за да осигурим нова ера на мир, или се въоръжаваме с иновации, които могат да отключат дори по-страшно клане от това през Първата световна война.

Оръжията на бъдещето

Дронове и рояци от дронове

През октомври 2016 г. Министерството на отбраната на САЩ (DoD - Department of Defence) проведе безпрецедентно учение. Три изтребителя F/A-18 Super Hornets, които летят над Калифорния, пускат 103 микродрона. Всеки от дроновете може да работи индивидуално, но това, което е по-интересното в случая е, че могат да работят и като едно цяло. Учението демонстрира как тези дронове притежават "напреднало поведение на рояк", което се изразява в "колективно вземане на решения, адаптивно летене и самолечение".

Днес дронове са се превърнали в ключово военно решение както за разузнавателни мисии в полева среда, така и дори за извършване на покушения. Самоуправляващи се безпилотни самолети могат с часове да останат във високо положение и в критичния момент да ударят. А с подобрения като системата TANEIS на BAE, която включва технология за стелт, подобни системи само ще се подобрят с времето.

"Самолетоносачите концентрират много бойни сили в една много голяма, бавно движеща се платформа. Тази платформа, разбира се, е изключително добре защитена. Но представете си самолетоносач срещу 10 хил. малки дрона камикадзе които могат да концентрират сила много бързо заедно, и все пак са трудни за унищожаване по отделно, веднъж щом се разпръснат", коментира Кенет Пейн, старши преподавател в школата по сигурност към Кингс колидж в Лондон.

Всъщност, когато говорим за дронове, най-често се съсредоточаваме само върху летящите безпилотни самолети. В момента Русия разполага със система от безпилотни танкове, която в момента се изпробва в Сирия, където руснаците защитават режима на Башар Асад.

Управлявани от дистанция бойни машини като Уран-9 са особено привлекателни за командирите в ситуации на сражения в градска среда. В миналото това са били едни от най-тежките и кървави бойни полета.

Дронове също ще има и в морето. През януари тази година Американската агенция за авангардни изследователски проекти в областта на отбраната (Дарпа) приключи двугодишното изпитание на нов автономен противолодъчен кораб - Sea Hunter.

Основното му предимство не е технологично - в някои отношения съдът изглежда почти конвенционално, но реалната му сила идва от паричната стойност и от издръжливостта му.

Да поддържаш голям кораб с екипаж в морето е скъпо занимание. Според оценките само един кораб тип разрушител струва на американския флот около 700 000 долара на ден. Sea Hunter, който може да остане в морето месеци, струва само 20 000 долара.

На фона на това, че Китай и Русия засилват развитието на подводните си плавателни съдове (например проекта на руската армия за безпилотна ядрена подводница с кодовото име "Каньон"), Sea Hunter може да позволи разгръщането на евтини, мрежови флотилии за проследяването им. Дроновете не само ще революционизират атаката, а и ще накарат ново мислене за това как да се защитим от нападения.

Сензори и самонасочващи се оръжия

Вероятно най-голямата военна промяна на всички времена е в ход и това е промяна в разгръщането не на бомби и куршуми, а на информация.

"От хилядолетия командирите трябва да се борят за информация и зависят от това, което са им събрали съгледвачите. Сега командирите са затрупани с информация", казва Пол Шарър, бивш офицер от специалните части, работещ в офиса на американския министър на отбраната и също така автор на книгата "Army of None: Autonomous Weapons and the Future of War" (Армията от никого: Автономните оръжия и бъдещето на войната").

А тази информационна революция се задвижва от появата на сензори. Преди обемисти и скъпи, сензорите сега са толкова сложни, евтини и леки, че могат да бъдат имплантирани в почти всичко - от кожата на войниците до прелитащите безпилотни самолети.

Резултатът са купища данни в реално време, които могат да дадат на командирите информация секунда по секунда за ефективността на техните сили.

Преди две години бригаден генерал Майк Стоун, тогава главен офицер по информационните технологии на МО, отбеляза: "Всички наши оръжейни платформи все ще бъдат оборудвани със сензори. Лесно бих могъл да предвидя един цял ден, когато всяка от оръжейните ни платформи може да бъде проследена на всеки 20 секунди с информация за местоположение, състоянието на боеприпасите, количество останало гориво и какви са жизнените показатели са на хората на борда."

През септември тази година, британската технология, известна като Sensing for Asset Protection с интегрирана електронна мрежова технология (Sapient), която е способна да проучи вражеските градове много по-бързо и лесно, бе тествана в триседмични тренировки на градско бойно поле край Монреал. Самата система известява войниците за възможни опасности и скрити вражески сили.

Такива експерименти с "оспорвана градска среда" стават рутинна част от обучението за битки. Един от тъжните изводи е, че все по-рядко войници ще се бият на открито бойно поле и все по-често битките ще се водят в претъпканите градски пейзажи, позволяващи на враговете да се крият в иначе цивилни места.

Ерата на сензорите има и друго важно следствие. Все по-често ще се наблюдават оръжия, които ще могат чрез изкуствен интелект и сензори да анализират средата и да реагират спрямо нея. Помислете само за Extreme Accuracy Tasked Ordnance (EXACTO - Артилерия с изключителна точност).

Това на практика е снайпер, изстрелващ умни куршуми, насочвани от редица сензори, чрез които стрелбата е толкова точна и добре премерена, че не пропускат целта. Такива системи вероятно ще трансформират и работата на снайперистите, които вече ще могат да убиват от разстояние почти три километра.

Новата пехота - екзоскелети, броня и добавена реалност

Сензорите и куршумите "Екзакто" ни навеждат към едно не толкова далечно бъдеще, в което хората не са заменени от машини на бойното поле, а работят заедно с машините в полеви условия.

Ако кошмарът на напълно автоматизираните роботи убийци в стил "Терминатор" някога се сбъдне, той ще бъде предшестван от хора, които - подсилени от такива технологии като екзоскелети и хедс-ъп дисплеи - ще могат да подражават на безмилостната сила, скорост и непосредствен анализ на бойното поле на Cyberdyne Systems Model 101, така добре изигран от Арнолд Шварценегер.

Преди 2,500 години Талос е бронзов воин, който в гръцката митология патрулира и защитава остров Крит. Днес TALOS е съкращение от Tactical Assault Light Operator Suit - екзоскелет, с който американските военни се надяват не само да защитят войниците от специалните си части, но и да използват в цивилния живот за подпомагане работата на пожарникарите и екипите по гражданска безопасност.

Такива екзоскелети дават повече бързина, сила, баланс и скорост, с които човек може да се превърне в супергерой. Нещо като Тони Старк от Iron Man, но не толкова лъскави (поне засега).

Костюмът има каска с динамична компресия, която може да сведе до минимум нараняванията дори и след изстрел в главата, както и дисплей с добавена реалност в предната част на шлема, който предоставя подробна информация за заобикалящата среда. Допълнително с това в костюма има и сензори, които следят показателите на всички важни органи в тялото на войника. Подобни шлемове с добавена реалност се очаква да станат нещо стандартно в бъдещето на военната екипировка.

Все пак обаче подобни екзоскелети са все още на години разстояние от реално приложение на бойното поле. Въпреки това подобно нещо е неминуемо да се случи в един или друг момент, смятат експертите.

Защитата също ще се подобри. Технологията за бронежилетки не се е променила драматично в продължение на много години. В момента обаче се работи именно в тази насока с ново изследван върху броня съдържаща течност, която се втвърдява при удар. Идеята е тя да абсорбира не само удар от куршум, но и дори смъртоносни иначе ударни вълни.

Иначе казано, ако се реализират тези проекти, в бъдеще войниците от пехотата ще са в пъти по-силни, по-бързи, по-добре защитени и перфектно информирани.

В търсене на още повече скорост

Понякога технологичният напредък може да зацикли. Така например инженерите на реактивните двигатели за последните десетилетия са успели да постигнат относително скромни резултати в повишаването на скоростта на изтребителите. Затова обаче те се съсредоточават върху други аспекти - мобилност и стелт технологии.

Способността да се движиш и да се криеш във въздуха е ценена, тъй като противовъздушните технологии стават все по-софистицирани и добри в откриването на вражески самолети. Това обаче не означава, че инженерите не продължават да се стремят да задминат скоростта на звука.

Най-известният от тях е SR-72 на Lockheed Martin, наследник на SR-71 Blackbird. Вече се говори за съществуването на работещ прототип, за който се смята, че може да достигне скорост от  Един работещ прототип вече се случва да съществува, а разговорът е със скорост до Mach-6 или 2 011 м/с. Той постига такава удивителна скорост като комбинира сложни, но традиционни турбинни двигатели със задвижване Scramjet, който зависи от свръхзвуковия въздушен поток, преминаващ през двигателя.

Но не само във въздуха се търси счупване на звуковата бариера. При артилерията и електромагнитните релсови оръдия това също е съвсем достижим потенциал. Някои от тях използват мощни електрически импулси за задвижване на ракети, чиято скорост достига до над 10 хил. км/ч.

Такава мощ подлага материалите, от които са изградени самите оръдия, което представляваше десетилетия наред проблем за разработчиците. Вече обаче се смята, че подобни оръдия са в тестови етап в Китай и в САЩ.

Затова и в момента една от сериозните битки при въоръжаването е именно сдобиването със свръхзвукови оръжия. Причината затова е проста - ако имаш, те ще ти дадат огромно предимство пред съперниците. Ако нямаш обаче... Както казва ученият Майкъл О'Халън в доклад за Бруклинския институт, такива оръжия "биха могли да ударят всяка цел на планетата в рамките на по-малко след даването на командата за стрелба.

Лазери

Лазери вече съществуват на някои от военните кораби на американските военноморски сили. Междувременно обаче във Великобритания Министерството на отбраната обяви програма за изследване на потенциала на лазерните оръжейни системи, които, според властите, "биха могли да допълнят или заменят съществуващите оръжейни системи, за да защитят нашите морски и сухопътни сили; например, кораби от ракети с опасност или войници от вражески оръдия."

Главният научен съветник на МО, Саймън Холертън, който ръководи британските военни изследвания, описва лазерната програма като тази с най-големия "уау фактор".

Проблемът е властта. Лазерите изискват много - и като усилия, и като финансиране. Но ползите са ясни: прецизност и контрол.

Не само че лазерите могат да бъдат насочвани с превъзходна точност, но също така те могат да бъдат настроени да бъдат смъртоносни или несмъртоносни. По този начин лазерните системи биха имали важно приложение дори в патрулните кораби. На практика те са като бластерите в Star Trek, които могат и да убиват, и просто да зашеметяват.

Най-четените