Политическата кариера на Тереза Мей бе изградена и планирана внимателно и досега се развиваше възходящо. Сега обаче тя е изправена пред опасността прогресът й да приключи заради един голям, фатален риск.
Преди 8 седмици Мей свика предсрочни избори, разчитайки нейното правителство да си извоюва по-голямо парламентарно мнозинство срещу очевидно хаотичната лейбъристка опозиция. Консерваторите имаха преднина от 20% в предизборните проучвания, което изглеждаше като сигурен залог за голяма изборна победа и техен нов 5-годишен мандат.
Вместо това последва едно от най-драматичните падения в британската политическа история.
Сега консерваторите са на път не само да изгубят над 10 депутати, но и парламентарното си мнозинство, пише The Economist.
Балансът на силите в парламента показва, че са възможни редица сценарии. Но никой от тях не е „силното и стабилно правителство", което Мей обяви, че е нужно на страната, когато свика предсрочния вот. Тогава се говореше за консервативно мнозинство, което да има повече от 100 депутата от тези на основния си съперник - лейбъристите.
При сегашното положение торите в най-добрия случай ще разполагат с минимално мнозинство и министър-председател, чиято власт може никога да не бъде същата. Единствената надежда за съставяне на кабинет от страна на лейбъристите минава през широка коалиция с другите партии и това отново ще бъде правителство на малцинството.
А може би на Острова се задават нови избори - четвъртите за малко повече от 2 години.
Нещата се разпадат
Който и да стане премиер, много скоро ще трябва да се бори с 3 сериозни кризи.
Първата е хроничната нестабилност, завладяла британската политика, която е много трудна за потушаване.
Последните проучвания на обществените нагласи разкриват една разделена държава - между избиратели, чиито погледи са насочени навътре и навън, млади и стари, космополитните градове и останалите населени места, националисти и юнионисти.
Партиите са в процес на постоянна промяна. Мей води консерваторите в по-централизирана, нелиберална посока, с по-тежки регулации за бизнеса и строги ограничения за имиграцията. Тачъристите, които досега преглъщаха критиките си, сега ще изострят тона и ще стоварят вината за политическата криза върху своя лидер.
Лейбъристите, които при Тони Блеър се приспособиха към пазарните механизми, отново се превърнаха в крайно лява социалистическа партия под ръководството на Джеръми Корбин, който за разлика от Мей засега изглежда неуязвим.
След разпадането на Партията за независимост на Обединеното кралство и разочароващата кампания на либералдемократите, в Англия се завърна двупартийният модел. Шотландските националисти все още управляват в Единбург, но изгубиха достатъчно места, за да проведат обещания втори референдум за независимост.
Вторият проблем е свързан с икономиката.
Тя се запътва към криза по начин, който малцина забелязват. Докато през 2016-а икономиката устоя на референдума за Brexit, нараствайки с най-бързи темпове в рамките на Г-7 (което Мей не пропусна да изтъкне като заслуга на своето правителство) - през първото тримесечие на 2017-а растежът е много бавен.
Безработицата е най-ниска от десетилетия насам, но инфлацията е най-високата за последните 3 години и продължава да расте, докато реалните доходи намаляват. Данъчните приходи и икономически растеж ще пострадат, тъй като инвестициите в страната спадат, а нетната миграция на квалифицирани европейци се понижава.
Гласоподавателите са в блажено неведение за предстоящата криза. Те показаха с вота си, че им е писнало от мерките за строги икономии, но ги очакват още по-трудни времена.
Третото предизвикателство, което ще се случи след по-малко от 2 седмици, е стартът на най-важните преговори, които Великобритания е водила в мирно време.
Brexit включва разрушаване на сегашното политическо и икономическо статукво и разваля споразумение, сключено преди половин век. То свързва Великобритания с блок, към който е насочен половината от износа й на стоки, откъдето идват половината мигранти на Острова и който гарантира запазването на мира в Европа и извън нея.
Сложността на Brexit е от мащаб, който британската политическа класа умишлено пренебрегваше.
Освен че не успя да изясни как ще се водят преговорите за най-трудния и опасен развод в историята, никой политик от Уестминстър не отговори на въпроса как ще бъдат разпределени икономическите последици от Brexit.
Свиващата се търговия, по-ниският растеж и намаляващият брой мигранти ще доведат до по-високи данъци и по-ниски публични разходи.
Гласоподавателите изглежда са се примирили с факта, че са били измамени от обещанията, че Brexit ще донесе повече пари за здравеопазване. Но никой не ги е подготвил за мащаба на трудностите, които ще понесат в името на развода.
Мей заяви, че идеята на предсрочния вот е да получи мандат да преговаря за Brexit по начина, обявен през януари: кралството да напусне единния пазар и да продължи да намалява миграцията, което никой не смята за възможно.
По време на кампанията тя не добави нищо към слабата си стратегия, освен нелепия лозунг, че "никаква сделка е по-добре от лоша сделка".
Нека сме наясно: след резултата на вота тя няма подкрепата за такъв подход.
Само враг на народа би се опитал да пренебрегне случилото се на последните избори и на своя глава да осъществи мазохистичния вариант на Brexit, който Мей представи пред британците.
За момента няма основание да се отмени резултата от референдума, въпреки че бившият лидер на Партията на независимостта Найджъл Фараж предупреди, че може да предстои ново допитване. Но твърдият Brexit, който Мей постави в основата на своята кампания, бе категорично отхвърлен и трябва да бъде преосмислен.
Бъдещето принадлежи на центъра
До какво може да доведе този хаос? Великобритания не е единствената държава, олюляваща се от електорален шок. И докато други страни бяха поведени от нови лидери - Доналд Тръмп в САЩ и Еманюел Макрон във Франция, в Обединеното кралство общественият бунт не издигна нов лидер.
Корбин укрепи властта си начело на лейбъристите, но партията му е все още е далеч от това да спечели мнозинство. Консерваторите остават най-голямата партия, но техният лидер изглежда провален, а няма очевиден наследник. Либералдемократите остават малобройни.
И все пак е възможно нещо по-добро да се издигне "от пепелта".
Резултатите от вота ясно показват, че избирателите не са убедени нито в изолационизма на консерваторите на Мей, нито в твърдия ляв фракционизъм на лейбъристите на Корбин.
Затова и на изборите миналата седмица доста хора подкрепиха либералдемократите, не защото смятаха, че те ще спечелят, а защото откриха нова ниша в радикалния център на британската политика, който засега е пренебрегван.
Подкрепата към либералдемократите може да се смята за "първоначална вноска" към подсигуряване на бъдещето. А докато торите размишляват възможен ли е нов лидер, който да замени трагичната фигура на Тереза Мей - това либерално бъдеще отново е в играта.
