С възхода на Доналд Тръмп и неговата радикално консервативна политика в САЩ неимоверно много се засили и другият полюс на политиката - по-крайно левите идеи. Кандидатите, проповядващи социализъм, бележат популярност сред младите избиратели още от времето на предишната кандидатура на Бърни Сандърс за номинацията на демократите. Сега лявата идея получава мощна подкрепа и от Елизабет Уорън, и от младия конгресмен и звезда в социалните мрежи Александрия Окасио-Кортес.
Тази тенденция се наблюдава не само в САЩ. В Германия "Зелените" успяха да изместят Социалдемократическата партия като водещата лява формация със своите по-кардинални идеи, а на европейските избори като цяло зелените партии бележат ръст в подкрепата.
На фона на засилването на консервативните движения прогресивните и левите формации гледат все повече към социализма като към решение за всички проблеми на света.
В неотдавнашна статия за Foreign Policy Ерленд Квитруд, член на норвежката зелена партия, свързва демократичните социалистически икономически политики и просперитета на държавите от Скандинавския полуостров, на които отдавна се гледа като на социален рай и място с изключително добър стандарт на живот.
"Вземете например Норвегия. Според Световната банка Норвегия и Съединените щати имат почти идентичен БВП на глава от населението. Това показва, че управлението в норвежки стил е не просто жизнеспособно, то е за предпочитане. Успехът на страната е неудобен за критиците на прогресивната икономическа и социална политика на голямата държава", пише той.
И Квитруд далеч не е единственият, който защитава тази теза. В международен план левите идеолози десетилетия наред показват северните нации като доказателство, че демократичният социализъм може да работи не само на теория, но и на практика.
Скандинавието е Светият Граал за политици като Сандърс и Уорън, които вярват, че единственият път за развитие на САЩ е този на страни като Швеция и Норвегия.
И все пак нещото, което феновете на скандинавския модел за социална политика често забравят в похвалните си слова, е фактът, че действителният икономически успех на Норвегия се основава преди всичко на нещо друго - на природните дадености на самата територия на северната държава.
С население от само 5 милиона жители, тя има изобилие от природни ресурси под формата на горско стопанство, минно дело, риболов, петрол и природен газ. Норвежкият петролен фонд е най-големият държавен фонд в света, на стойност около 200 000 долара на глава от населението.
Така че когато говорим за богатството на кралство Норвегия, не социалната и икономическа политика е ключовият фактор тук, а природата. Норвегия просто има много ценни ресурси и благодарение на тях е богата чисто като държава.
Всъщност, по-впечатляващо от успеха на Норвегия е друго. САЩ, които изнасят 4 барела петрол на човек годишно в сравнение с 87 в Норвегия, все още успяват почти да се доближат до Норвегия по отношение на жизнения стандарт.
Другите скандинавски държави, които не разполагат с такова богатство от петрол и природен газ като Норвегия, имат по-нисък жизнен стандарт от САЩ. БВП на глава от населението в САЩ е 62 480 долара за 2018 г., почти равен на 65 603 долара в Норвегия и по-висок от 55 019 долара в Дания, 52 767 долара в Швеция и 48 248 долара във Финландия (която на практика не е точно скандинавска държава, но все пак).
Фактът е, че в тези страни социалното неравенство е значително по-малко, а богатството е далеч по-равномерно разпространено.
Освен това всички граждани разполагат с достъп до здравеопазване и образование, а държавата се грижи за множество услуги. Това са фактори, които не трябва да се пренебрегват, но не бива и да се приемат за аксиома, която е приложима в абсолютно всяка държава.
Скандинавският социален модел с високи данъци и множество социални придобивки е направен за едни строги общества, които са много стриктни в начина си на харчене на тези публични средства. Това са и държавите с едни от най-ниските в световен мащаб нива на корупция и също доста ниски нива на безработица. Иначе казано - общества с изградени правила, ценности, култура и начин на живот, които могат да се доверят (поне донякъде) на държавни служители да разполагат с такива големи суми.
Но дори в скандинавските държави този модел все повече бива подложен на тест във времена, когато Швеция и Дания имат да се справят със значително количество мигранти, а икономическата ситуация води до пропуквания в установения с десетилетия начин на живот на скандинавците.
Не трябва да забравяме, че доскоро правителство в Дания беше дясно. То трябваше да се справя със сериозни бюджетни дефицити и един от начините за това беше да се намалят някои от социалните придобивки. Именно по тази линия пък на последните парламентарни избори социалдемократите спечелиха с обещания да се спре този процес. Мнозина експерти обаче са силно скептични по въпроса, тъй като дефицитите все още не са преборени.
Основният социалистически постулат в икономиката безспорно е държавната собственост. Според Квитруд в държавните предприятия в основните индустрии на Норвегия има заети около 231 000 души, поради огромната петролна индустрия в страната, която се контролира от държавата.
Но нормата в скандинавските страни като регион като цяло всъщност е с ограничена държавна собственост и със стимулиране на частната инициатива в бизнеса.
В Швеция, чието население е два пъти повече от това Норвегия, броят на служителите в държавния сектор е едва на половината от този в Норвегия (124 хил. души). Във Финландия, която има приблизително същото като брой население като Норвегия, само 72 000 души са заети в държавните предприятия. Дания, чието население е малко по-голямо от Норвегия, има само 19 000 служители в държавните предприятия.
Същевременно обаче скандинавските държави се насочват все повече към насърчаване на свободния пазар. Много държавни предприятия биват приватизирани, данъците биват намалявани, а щедростта на социалните системи бива ограничавана, за да може да се отговори на трудните в икономически план години.
В най-голямата скандинавска държава - Швеция - премиерът социалдемократ Стефан Льовен обеща да намали с 5% най-високата пределна данъчна ставка. Намаляването, според множество проучвания, може да стимулира икономиката достатъчно, за да доведе до цялостно намаляване на данъците.
Това не би било така, ако северният модел работеше по начина, по който твърдят неговите яростни защитници.
С намаляването на демократичния социализъм, северните страни се отдалечават от участието на правителството в икономиката, намаляват данъците и намаляват щедростта на социалните си държави. А за онези, които се надяват да копират модела на Севера в собствените си държави, си струва да припомним, че дори там той се пропуква, поставен на изпитание - бежанците, икономическите кризи и обърканите глобални процеси.
И да - струва си да се черпи от добрия пример на държави като Швеция, Норвегия и Дания, но директното копиране без осмисляне на спецификите не е помогнало на никого.
