Превъоръжаването като дилема между "бира и ракия"

„Аз искам да се спра на темата с модернизацията. Започва, за съжаление - ще го кажа абсолютно откровенo,... да се разиграва една истерия по тази тема. Все още става въпрос дали да отидем в магазина и да си купим пет бутилки бира или пет бутилки ракия."

Ако се чудите откъде е този твърде странен цитат, то това е изказване на министъра на отбраната Красимир Каракачанов, направено пред Комисията по отбрана към Народното събрание на 25 юли 2017 г.

Едва ли мнозина данъкоплатци щяха да разберат какво си е говорил военният министър с депутатите от въпросната комисия, но стенограмата от въпросното заседание заслужава да бъде анализирана, защото дава ясни индикации как управляващата коалиция ще процедира с плановете за превъоръжаване на армията.

Пред Комисията по отбрана, която се председателства от бившия началник на отбраната и настоящ депутат от ГЕРБ Константин Попов, военният министър развива тезата, че

трябва много да се внимава с програмите за превъоръжаване, за да не го „разхождат до онази сграда с лъвовете", явно визирайки Съдебната палата в София.

Според Каракачанов имало „пренатягане на пружината" и се създавало впечатлението, че проектите за модернизация се бавят по политически съображения.

През юни 2016 г. 43-тото Народно събрание гласува инвестиционните проекти за придобиване на нови изтребители за ВВС и два нови патрулни кораба за ВМС. С това фактически даде зелена светлина за провеждане на процедури по избор на доставчик.

15 месеца по-късно има само някакво половинчато решение само по въпроса за новия изтребител. В края на април 2017 г. междуведомствена експертна комисия определи офертата на шведското правителство за новопроизведени Gripen C/D за най-добра.

Това решение бе тежко критикувано от ГЕРБ и в края на юни бе създадена временна парламентарна комисия (т.нар. „Комисия „Gripen") за изясняване на въпросите около придобиването на нов изтребител. Комисията трябва да приключи работа в края на този месец, но вероятно този срок ще се удължи.

Каракачанов дава да се разбере, че няма да предприема никакви действия преди временната парламентарна комисия да излезе със становище, защото според него „парламентът може да реши всичко".

Военният министър разсъждава и че се сеща за няколко страни, които могат да застрашат суверенитета ни, но „с една, две или три ескадрили не можем да спрем техните въздушни флоти".

По отношение на програмата за придобиване на нови патрулни кораби за ВМС, развитието е буквално нулево, тъй като Военноморските сили не смогват да изготвят тръжната си документация (проектът трябва да мине по ЗОП). Първо, през миналата година бе приет изцяло нов закон за обществените поръчки, след това правителството подаде оставка, а в момента на власт в Министерство на отбраната е човек, който многократно определи този проект, като „далавера", чийто победител е ясен предварително.

В нощта след първия тур на президентските избори Каракачанов пък директно каза, че „онази далавера" с патрулните кораби трябва да бъде спряна.

В ролята си на министър той вече е доста по-обран в изказванията си. Сега заявява, че българската индустрия трябва максимално да участва в проекта.

Каракачанов върза проекта за нов изтребител и нов патрулен кораб, защото ги сложи в едно предложение за правителствено решение за изменение на техните инвестиционни проекти и разсрочване на плащанията по тях, съобразно с решенията на Консултативния съвет за национална сигурност от 30 май. Но решението няма да се придвижва, докато не приключи работата на „Комисията „Gripen".

Така поне още един месец, министърът на отбраната ще има желязно оправдание да не прави нищо по тези проекти, защото ще чака решенито на временната комисия. А след това?

„Комисията „Gripen" реално може да излезе точно с две решения - 1) че не открива притеснителни моменти в процедурата и й дава благословията си или 2) че открива такива и препоръчва прекратяване й. Кое от двете решения ще бъде, засега никой не смее да предполага.

От една страна, в дните около създаването на комисията, военният министър, началникът на отбраната, командирът на ВВС и председателят на комисията по отбрана заявиха в различни интервюта, че нямат притеснения за процеса, който посочи шведския Gripen. Стенограмите от заседанията на комисията също не показват нищо съществено.

В същото време Цветан Цветанов яростно нападна избора на Gripen, хвърляйки обвинения за корупция. Председателят и заместник-председателят на „Комисията „Gripen", които са депутати от ГЕРБ, в няколко различни интервюта говорят за „много и притеснителни" въпроси и нужда от изчистване на имиджа на България.

Каквото и решение да бъде взето, то може да чакаме тежки скандали около него тази есен.

Третият голям проект за превъоръжаване е този за придобиване на нова бронирана машина за пехотата.

Премиерът Борисов директно заяви, че той лично подкрепя този проект, тъй като бил за „царицата на боя - пехотата", с което - волно или не - цитира Сталин.

Министър Каракачанов обаче си позволява многозначителни изказвания за този проект пред Комисията по отбрана, с което навежда на мисълта, че може да има разнобой по високите етажи на властта по този проект.

„Но ако предположим, че може да се случи нещо, каквото наблюдавах в Афганистанската, Виетнамската, Югославската война, ситуацията днес в Сирия, си задавам въпроса: каква всъщност бойна техника и способности ни трябват? Най-необходими ли са ни тези тежки бронирани машини, които сме заложили? Тежките бронирани машини! Отговорът оставям на всички нас!"

Покупката на бойни машини има още доста дълъг път до реализацията си. Дори не е приет инвестиционен проект за него, а това е много малко вероятно да се случи тази година. Текат и сериозни дебати във военните среди затова как точно да изглежда новата бойна машина на пехотата, а в залагането на критериите може да се скрие фаворизиране на един или друг участник.

Проектът за новата бронирана машина се очаква да надхвърли 1,2 млрд. лева и по него има потенциал за множество скандали, защото машината трябва да се сглобява в България, а това значи вкарване на местни компании, което отваря вратите за сериозни икономически интереси.

Смело може да се предположи, че до края на годината бавенето на топката по трите големи проекта за превъоръжаване ще продължи. Единствено е вероятно проектът за придобиване на нов изтребител да бъде спрян от Народното събрание и изборът на Gripen да бъде зачеркнат.

Какво ще се случи тогава с изтребителната ни авиация?

Военният министър има решение и то е конктакт с руската държавна компания РСК „МиГ" за поддръжка на наличните изтребители. В началото на юли Каракачанов е поканил представители на компанията, за да разговаря с тях и им е заявил, че желае да се работи директно с тях и без посредници.

Да, завоят по високите етажи на МО е невероятен - само преди година и малко, тогавашният министър Николай Ненчев заклеймяваше руската компания с обвинения в корупция и хибридна война.

Всъщност тук няма нищо ново, премиерът Борисов още през май каза, че покупката на нови изтребители може да почака, защото наличните МиГ-29 могат да се поддържат до 2028 г. с участието на авиоремонтния завод „Авионамс", който наскоро бе национализиран.

За да стане това факт обаче трябва да се налеят сериозни средства в оборудване на завода. Отделно, поддръжката на МиГ-29 не е особено евтина. Според Каракачанов в Словакия РСК „МиГ" поддържа тамошните МиГ-29 за $7 - 8 млн. годишно на самолет, което според министъра звучало добре.

Елементарната сметка обаче показва, че за държат в летателна годност всички 15 изтребители от този тип (нещо за което Каракачанов настоява) ще излезе над $1 млрд. до края на жизнения им цикъл след само 10 - 11 години. Огромна сума, която няма да доведе до повишаване на бойните ни способности.

Да не говорим за скъсването на отношенията с Русия във военната сфера, което се повтаряше като мантра до съвсем скоро. Въпросът за превъоръжаването на въоръжените ни сили виси от дълги, дълги години. Както се вижда от думите на министър Каракачанов, той няма намерение да бърза, за да не се озове в Съдебната палата (по неговите думи).

И нормално, липсата на решение е най-безопасната позиция за всеки политик, особено когато на карта са милиарди от парите на данъкоплатците, геополитически игри, икономически интереси и ангажименти пред съюзниците ни.

В същото време в отбранителния сектор могат да се вземат няколко по-лесни и по-престижни решения, като например вдигане на заплатите на военните. Само по себе си това решение не е лошо, защото при стартова заплата от 608 лв. е безкрайно трудно да се намират качествени кандидати за редници, което оголва щатовете в армията.

Но колкото и да са високи заплатите във въоръжените сили, те няма да компенсират гигантското технологично изоставане, което е факт в момента.

Бавенето на играта ще продължи до края на годината, а след това започва Председателството и кабинетът „Борисов 3" вероятно ще вдигне ръце от всичко, която не го засяга особено с обяснението, че цялата държава работи за това да не се „изложим пред чужденците".

А дали след края на Председателстото все пак ще вземем решение дали ще купим от магазина пет бутилки бира или пет бутилки ракия или държавата ще влезе на предизборна вълна, заради нови предсрочни избори?