През по-голямата част от последното десетилетия Германия беше държавата за пример, когато става въпрос за успешно приспособяване към глобализацията, доброто управление на публичните си финанси и цялостната политическа и икономическа стабилност. Някои дори затаиха дъх за нов Wirtschaftswunder ("икономическо чудо" от немски - бел.р.).
Сега ситуацията изглежда малко по-различно и вече нарастват опасенията, че трупащото се в световен мащаб търговско напрежение и забавянето в икономическия ръст на Китай създават сериозни проблеми за икономиката на Германия, която до голяма степен зависи от своя износ.
Това заплашва да върне страната към статута на "болен човек на Европа", който тя имаше в началото на новия век.
Тези оценки обаче са твърде драматични за реалността. Икономическото представяне на Германия през последните 10 години не е било толкова добро, колкото често се твърди, но германското правителство би могло лесно да предприеме стъпки за засилване на икономиката, ако реши да направи това.
Нещо, което обаче е малко вероятно да се случи заради властващото в Германия дълбоко убеждение, което обхваща партиите от целия политически спектър - че дефицитните разходи биха били контрапродуктивни икономически и непопулярни политически.
През призмата на последните 10 години германската икономика се представя сравнително добре в сравнение с другите големи европейски икономики като Франция и Великобритания, но пък не се представя по-добре, сравнена със САЩ.
Нещо повече, през последните 20 години Германия се разраства до голяма степен в съответствие с други големи европейски икономики (без, разбира се, Италия, където нещата са далеч по-зле). И да, със сигурност страната се размина с Wirtschaftswunder-а.
За този период германската икономика също така стана много зависима от износа си. Германия отдавна е склонна да управлява търговски излишък, но никога той не е бил в такъв мащаб като сегашния. Страната има средни бюджетни излишъци от близо 8% от БВП от 2005 г. и 6,5% от 2004 г. С излишък от 300 млрд. долара през 2018 г. Германия лесно може да се нареди на първо място по този показател в целия свят.
Самата германска икономика е силно ориентирана към търговията, което помага да се обясни защо тя се изстреля толкова бързо над глобалната криза в срaвнение с останалите икономики от континента, но също така обяснява защо перспективите на Германия намаляха особено рязко през последните 12 месеца на фона на влошаващата се глобално среда.
В Германия и на други места има тенденция да се говори за търговски баланси по отношение на конкурентоспособността, като страните с излишъци са "конкурентоспособни", а тези с дефицити са "неконкурентоспособни".
Всъщност в отговор на критиката на американския президент Доналд Тръмп през 2017 г. относно мащаба от излишъка на Германия, тогавашният икономически министър на страната Зигмар Габриел - социалдемократ - се пошегува, че САЩ просто трябва да създадат по-добри автомобили.
Германските икономисти и представители на министерствата на икономиката и финансите също са склонни да си измиват ръцете с това, че големият излишък на Германия е следствие на решения в частния сектор, върху който правителството на страната няма влияние - което е малко или много подвеждащо твърдение.
Търговският баланс на дадена държава е разликата между това, което тя произвежда и това, което консумира. В случая на Германия производството е далеч по-голямо от консумацията, тъй като страната спестява много повече, отколкото инвестира. Това не се дължи предимно на застаряващото население (процентът на спестявания в домакинствата винаги е бил висок и не е нараснал значително през последните 15 години), а на балонирането на корпоративния сектор и правителствените спестявания, тъй като Германия има фискален излишък от 2013 г.
При САЩ нещата стоят по точно обратния начин - страната консумира повече, отколкото спестява. Така там вътрешните спестявания са недостатъчни за финансиране на вътрешните инвестиции. Същевременно обаче американската икономика бележи по-висок ръст в повечето отношения спрямо германската.
Така реално успехът и конкурентноспособността на държавите не зависи толкова от излишъците и дефицити - поне ако под успех имаме предвид нивата на производителност и следователно жизнения стандарт.
Един от проблемите идва от тази изключителна чувствителност на германската икономика към промените в чуждестранното търсене - нещо, което е доста необичайно за една толкова развита икономически страна.
Напротив - здравата и стабилна икономика от този размер се ръководи предимно от вътрешното потребление, но това нещо не важи в такава сила за Германия.
Страната пази една и съща вътрешна политика през последните 15 и повече години, което я поставя до голяма степен на милостта на международното търсене на германски стоки, което е извън нейния пряк контрол.
Така се стига до момента, в който спестяванията растат, инвестициите тенденциозно намаляват, а все по-голяма тежест в БВП на Германия имат фирмите за сметка на обикновените домакинства. Това е пряко отражение върху много слабия растеж на заплатите за тези с ниски до средни доходи и данъчните политики на правителството, които благоприятстват бизнес сектора пред домакинствата.
Според МВФ потреблението на домакинства в Германия е спаднало от около 63% от БВП през 2005 г. до 51% през 2018 г. Увеличаването на приходите в сектора на предприятията води до повишаване на печалбите и ценовата конкурентоспособност на германския износ, но това не прави нищо, за да стимулира инвестициите у дома, а оттам и растежа на производителността в германската икономика като цяло.
Причината е, че слабостта на потреблението подкопава стимулите на фирмите да инвестират у дома - вместо това "те си седят на парите".
Външното търсене на германски стоки в момента намалява, което води и до забавянето на икономиката. Въпреки това обаче няма причина Германия да се превръща в "болния човек на Европа". Най-голямото предизвикателство пред страната идва от собствената й политика, а не от влошената международна среда.
Германия лесно може да предприеме стъпки за увеличаване на вътрешното потребление и компенсиране на отслабването на международното търсене. Германското правителство може да намали данъците върху хората с ниски и средни доходи, да вдигне заплатите в публичния сектор, да започне основна програма за публични инвестиции и да вложи нови реформи, които да дадат повече сила на наетите служители, пречупвайки създадената икономика на ниските заплати.
Много германски икономисти, и не само тези отляво, призовават правителството за отпускане на държавната хватка върху публичните разходи за сметка. Според тях сегашната ситуация пречи на страната да подобри влошената си инфраструктура. Повечето консервативни икономисти и бизнесмени обаче продължават да твърдят, че това, от което се нуждае страната, е намаляване на данъците за бизнеса и по-голяма гъвкавост на пазара на труда.
Ще има компромис: облекчаване на фискалните правила на страната и по-високи публични инвестиции, но също така и премахване на така наречения данък за солидарност, надценка от 5,5% върху доходите и корпоративния данък
По-високите публични разходи, особено инвестициите, със сигурност ще дадат тласък на икономиката - особено като се има предвид, че правителството може лесно да взема заеми безплатно.
По-високите публични инвестиции със сигурност биха могли да увеличат производителността, например чрез облекчаване на транспортните затруднения в страната и подобряване на лошата й телекомуникационна инфраструктура, но това няма да бъде заместител на по-големите частни инвестиции.
И противно на твърденията на консервативните икономисти, премахването на таксата за солидарност ще допринесе малко за увеличаване на инвестициите, тъй като ще извлече непропорционална полза за онези групи от обществото и фирми, които така или иначе имат повече склонност да спестяват.
Тъй като делът на печалбите от германския бизнес, насочен към данъците, вече е спаднал рязко, фирмите вече седят в безпрецедентни наличности. Всичко, което може да доведе до допълнително намаляване на корпоративния данък, е допълнително увеличаване на спестяванията, а с това и износа на икономиката.
Германската икономика не се е насочила към дъното, но поне при тази ситуация няма и вероятност да се върне към приличните темпове на растеж през следващите няколко години без значителна реформа.
Германия трябва не само разхлаби коланите и да отвори портфейла за публични харчове, но също така е нужно да предприеме и редица реформи, които да се прицелят в жизнения стандарт на самите граждани и да дадат тласък за малкия бизнес.
Нужни са съгласувани стъпки за увеличаване на потреблението и следователно стимули за фирмите да инвестират в самата страна, а не да разчитат само на външната търговия.
Все неща, които поне към момента изглеждат сравнително невероятни да се случат. Засега Германия продължава да пази мантрите за бюджетната дисциплина, надявайки се че тя ще оправи всичко, но това я поставя все повече и повече в зависимост от капризите на чуждестранното търсене.
