Русия многократно надхитрява Запада в последните години. Москва е изпипала добре уменията си в информационната и хибридната война и разчита на методи като дипломация на натиска, фалшиви новини и интервенции в избори в чужбина.
Междувременно руски войски превзеха части от Грузия и Украйна със сила, а страната препъва на няколко пъти САЩ и Великобритания в геополитически план.
Русия не е толкова могъща, колкото беше в съветската си ера, но благодарение на стратегическото мислене на президента си Владимир Путин и екипа около него, страната вече редовно се меси в конфликти от глобален мащаб.
Най-малкото Русия е много по-ефективна от Китай в слагането на прът в колелата на Запада.
Финалният удар може да дойде на Балканите - място, което отдавна е терен на руската конкуренция със САЩ и ЕС (а отскоро и с Китай).
Повод за притеснение в случая е срещата в Хелзинки между Путин и Тръмп. Никой не знае какво са се споразумели двамата държавни глави по време на двучасовата си среща на четири очи.
За американците най-големите притеснения са, че Тръмп може да е връчил на Путин списък с ключови избирателни райони за Конгреса, където има нужда Русия да се намеси, но далеч по-вероятно е основните теми да са били НАТО, Крим и Украйна. Теми, по които вероятността руският президент да е получил това, което иска, е значително по-голяма.
Може ли Доналд Тръмп да се превърне във волен или неволен съучастник на руските интереси за "разтърсване" на НАТО? С оглед на изказването му за "агресивната" Черна гора - най-новият член на Алианса - да, възможно е.
"Черна гора е малка държава с много силни хора. Там има много агресивни хора. И те може да проявят агресия, и честито, вече ще сме в Третата световна война", коментира той пред симпатизиращия му водещ от Fox News Тъкър Карлсън, ден след срещата с Путин.
Това повдига въпроса дали американският президент би спазил Член 5. от Договора на НАТО, ако Русия започне инвазия в същата тази Черна гора - би ли се присъединил той към съюзниците си, за да се притече на помощ на малката балканска държава?
Подобна ситуация би нанесла убийствени щети на НАТО като необратимо би го разцепила. Русия вече направи опит да дестабилизира Черна гора, за да й попречи да се присъедини към Алианса.
Руските разузнавателни служби - ФСБ (наследникът на КГБ) отдавна са дълбоко намесени не само в Черна гора, но и на Балканите като цяло. Като най-малък пример могат да се посочат последните разследвания в Македония, където агенти на Кремъл са насърчавали масовото недоволство срещу споразумението с Гърция. В Атина двама дипломати бяха експулсирани за разпалване на съпротивата срещу гръцкото споразумение с Македония за промяна на името й и приключване на дългогодишния спор между двете страни.
Въпреки че Русия никога няма да атакува САЩ или западните сили директно, онези няколкостотин руски наемници, убити от американски сили в Сирия, са достатъчно показателен пример как на Москва не й се и налага да го прави.
Русия може смъртоносно да засегне НАТО, без дори да влезе в пряк конфликт със силите на Алианса. Не само че ФСБ и ГРУ (руското военно разузнаване) все повече се ориентират към Балканите, но и Русия вече е е разположила основната част от най-ефективните си военни сили по западната си граница.
Черна гора е най-новият и в много отношения най-слабият член на НАТО. Станала независима от Сърбия едва през 2006-a, малобройното й население от около 630 000 души има въоръжени сили, които са не повече от 2000 души. Това е единствената от бившите югославски републики, която не се е замесвала в насилствените конфликти след разпадането на Югославия.
Но дори преди да получи независимост и доста преди да стане член на НАТО, Черна гора участваше и продължава да има свои военни в силите на НАТО в Афганистан. По искане на Вашингтон Черна гора дори увеличи силите си в Афганистан през 2017-а. Русия обаче не спира да оказва натиск върху Подгорица през последното десетилетие.
През 2017-а, след като парламентът на страната гласува за присъединяване към НАТО, руското външно министерство заяви, че Черна гора е "игнорирала гласа на разума и съзнанието" и че Русия си запазва "правото да предприеме стъпки, насочени към защитата на нашите интереси и национална сигурност".
Съответно Кремъл бързо забрани вноса на всякакво вино от Черна гора, отправи призив към руснаците, пътуващи натам, а говорителят на Путин заплаши с допълнителни "ответни действия", без да назовава какви.
Междувременно балканската държава обвинява Русия, че се е опитала да извърши преврат срещу сегашния президент Мило Джуканович (когато той все още беше само премиер) в деня на изборите през октомври 2016 г.
Страната вече е предявила обвинения срещу 14 лица - руски и сръбски националисти, включително двама кадри на ГРУ - за планиране на атака срещу държавни институции и заговор за убийството на Джуканович.
Черна гора вече се присъедини към Съвета на Европа, както и към Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ). Европейският съюз също обмисля да отправи покана към страната за присъединяване като пълноправен член, макар че поне още няколко години ще е на фаза "обмисляне". Това, наравно с членството й в НАТО, е причина Русия да е толкова притеснена. Москва не иска поредна прозападна държава на Балканите - зона, в която Кремъл претендира за влияние.
А Русия и преди е изпитвала търпението на Запада.
По време на отцепването на Южна Осетия от Грузия през 2008-а Алиансът не реагира достатъчно категорично, а по-късно Южна Осетия се присъедини към Русия. Висши представители на САЩ, включително бившият съветник по националната сигурност Стивън Хадли, публично признаха, че е недостатъчната реакция е била грешка.
Това се оказа повратна точка във външната политика на Кремъл - първият път, в който Русия установи, че може да отправя предизвикателство към интересите на Запада, без да срещне сериозна реакция.
Анексирането от Русия на Крим и окупацията на източна Украйна се случиха като реакция на украинската революция през 2014-а и поканата от ЕС към Украйна да се присъедини към съюза. Оттогава Русия извършва стотици гранични провокации към силите на НАТО по въздух и море.
Причината срещата в Хелзинки да се приема за пълноценна криза за националната сигурност на САЩ, а и на държавите от НАТО, е, че руснаците оповестиха, че предприемат действия по реализацията на споразумения, постигнати по време на срещата, докато висши американски политици и военни остават напълно неинформирани какви са тези споразумения.
Намеци от руска страна загатват, че са били обсъждани нов референдум в източна Украйна, визита на Путин във Вашингтон и изселване на сирийски бежанци.
В най-добрия случай, изказванията на Тръмп за Черна гора отслабват съюза, давайки на Русия допълнителна свобода да дестабилизира най-новата членка на НАТО, и увеличават рисковете от подновяване на конфликтите на Балканите.
В най-лошия случай, тези думи отразяват възгледите на самия Путин, което поражда сериозни опасения, че двамата президенти са постигнали някаква форма на съгласие за Черна гора при закрити врата. И потенциалното ликвидиране на най-могъщия военен съюз в световната история.
