Днес всеки сочи Ципрас с пръст - и с право, защото той е безотговорен политик. Политик, който срива не само собствената си държава, но изправя пред риск постигнатата с много усилия европейска интеграция.
Ципрас обаче не е единственият.
На Европа вероятно ще й се наложи да се справя с още като него, дошли на власт в Южна Европа. Подемос само чакат изборите в Испания, а подобна нова лява вълна има в Италия и в Португалия.
Затова Европа и нейните политици трябва да реагират по по-смислен начин.
В момента всички ругаят Ципрас, а на моменти и целия гръцки народ. И в това има няколко проблема.
Първият е, че гърците държат в ръцете си бъдещето на вълната от нови леви в Европа.
Рискът Ципрас да стане още по-голям герой на лявото все още съществува.
Левицата никога не е търсила най-чистите и истинни премери за подражание. Помислете за Че Гевара, Ленин и т.н. Така че няма да е много трудно да сложи нов ореол около Ципрас, дори и на фона на разрушена държава.
Една фалирала Гърция няма автоматично да делегитимира СИРИЗА и това политическо мислене.
Дори напротив, има сериозен риск това просто да отвори още по-голяма бездна между Европа и новата лява вълна.
От доста време има сериозен проблем с политиката на Европа - тя просто няма алтернатива. Финансовите ограничения на Меркел са без отговор от лявото. Умерената левица подкрепя някои елементи от тях, нищо че в същото време изпращаше поздравителни писма до СИРИЗА за победата им.
Фалитът на Гърция всъщност ще изостри противопоставянето между тази политика и желанието на много хора да няма такава финансова дисциплина. Тогава Европа ще се превърне в символ на адските финансови ограничения, а животът извън нея - на благополучие.
Затова фалитът на Гърция може съвсем да не е край за Ципрас и новото популистко ляво течение в Европа, а точно обратното.
Тя може да ги институционализира още повече като единствен противник на Европа. Загубата на референдума в неделя е истински край за тях. Защото това означава загуба на доверието на тези, които първи вдигнаха новото ляво на власт. Това означава провал не само за СИРИЗА, но и за идеята, че като се противопоставяш на Европа, със сигурност ще си харесван.
Много европейски политици явно не разбират този залог и с доста непремерени изказвания всъщност дават поле за изява на Ципрас всеки ден.
Свиканият референдум има доста проблеми, които играят срещу Европа и в полза на Ципрас.
Първо, той беше свикан твърде спешно. На гласоподавателите бяха дадени по-малко от 14 дни да се запознаят с темата. Това е световен стандарт, който правителството на СИРИЗА не да спази. Второ, въпросът е формулиран толкова сложно, че не е сигурно дали средно интелигентен гласоподавател ефективно е успял да го разбере.
Самото споразумение, за което се говори във въпроса, всъщност не е официален документ. А само преди няколко дни дори не беше преведено на гръцки език, за да могат всички да се запознаят с него. За това са възможни всякакви интерпретации и легенди от страна на СИРИЗА и техните съюзници.
Трето, всички забелязахме дребната хитрост, че отговорът "НЕ (не подкрепям)" беше на първо място, в което няма логика.
На този фон отговорността на Европа да внесе яснота в референдума и да активизира и информира нормалните гласоподаватели в Гърция беше голяма. Защото залогът от изхода на този референдум съвсем не е само бъдещето на Гърция. Той е опасността от превръщането на Ципрас в мъченик на Европа, оттам и успех на левия популизъм на континента.
Ако се стигне до излизане на Гърция от еврозоната, застрашен е и целият европейския проект.
Затова европейските говорещи глави трябваше ясно да кажат на гърците, че те не избират нищо друго, освен това дали страната им ще има място в еврозоната и ЕС, а с това и шансове за бързо икономическо възстановяване.
Всякакво позоваване на неясни и непреведени документи отваря пространство за спекулациите на Ципрас и за насъскване срещу Европа.
*Текстът е обновен на 6 юли 2015 година, 12.15 ч.
