България е малка красива страна с хубава природа и ниски данъци. Звучи като Швейцария. В същото време българите постоянно недоволстват от нещо. Протест след протест разтърсва държавата. При това хората протестират за неща, с които правителството поне официално няма връзка - като цената на тока. И го правят постфактум. Както се казва, след дъжд - качулка.
Освен това българите искат държавата да им вдигне заплатите, нищо че работят в частния сектор и да свали цените по магазините, все едно тя ги определя. Изглежда много от хората все още умствено живеят в комунизма, като това важи и за част от родените след падането му. Въпрос на възпитание.
През тази година видяхме обаче няколко протеста, които променят статуквото. Бизнесът изпревари събитията, организира протести и успя да ограничи вдигането на цените на електрическата енергия за предприятията.
Полицаите също се опитват да изпреварят събитията и да запазят удобното за тях статукво на привилегии и безхаберие в МВР. И донякъде им се получава. Държавата леко отстъпи, но след това тегли чертата и обяви, че реформа ще има, само че не е ясно точно какво ще се реформира, освен че ще бъдат орязани някои разходи. В крайна сметка бюджетът на МВР за 2016 г. е доста по-висок от тазгодишния.
Само че мнозинството от хората остават инертни. Ако някой им каже за какво да протестират, веднага са готови да се включат, щом протестът ги касае, защото са перманентно недоволни от реалността в България. Ако обаче никой не им казва, те кротко чакат.
Например, догодина финансовият министър готви нови данъци и рязко увеличение на приходите от такси. А българите не предприемат нищо. Това е въпрос, който засяга цялото население, но изглежда маловажен на фона на скандалите с Волен Сидеров и изборните манипулации в Мало Бучино. Очевидно са им малко данъците на хората, щом вдигането на данъчната тежест въобще не ги тревожи.
Официално данъкът върху доходите в България е 10%. Той е много нисък и това има своите последствия. Тъй като потреблението на вътрешния пазар на богатите и недотам бедните българи не се различава съществено, а косвените данъци удрят по-силно най-бедните - тези над 40% от населението на страната, които са пенсионери, безработни или се трудят в сивия сектор.
В крайна сметка държавата не преразпределя 10%, а близо 40% от брутния вътрешен продукт на страната. С част от тези пари тя помага на бедните. Друга част отива за инвестиции в инфраструктура. Останалите си ги харчи сама. В Бюджет 2016 г. се планира повишаване на разходите на повечето министерства. Всъщност както приходната, така и разходната част са рекордни в новата българска история. Общо разходите на централната власт ще се увеличат с 2 млрд. лв. А в същото време дефицитът трябва да бъде намален до 2% от БВП.
За да покрие по-високите разходи, финансовото министерство планира да събере 2.4 млрд. лв. повече приходи. От тях 1.5 млрд. лв. са данъчни постъпления. Откъде ще дойдат тези пари?
Предвиждат се промени в Закона за данъците върху доходите на физическите лица, Закона за местните данъци и такси, Закона за данък върху добавената стойност, Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и в Закона за ограничаване на плащанията в брой.
Освен това се актуализират ставките на акцизите, така че да достигнат минималните нива в Европейския съюз, което ще увеличи облагането на тютюневите изделия и горивата използвани за отопление.
Също така, по думите на финансовия министър Владислав Горанов, цената на годишната винетка ще нарасне от 67 лв. сега до близо 100 лв. през 2016 г.
Предвижда се поетапно повишаване на частта от минималния осигурителен доход, върху който се определят здравно-осигурителните вноски за лицата, които се осигуряват за сметка на държавния бюджет, върху 55 на сто от минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица от 1 януари 2016 г., като всяка следваща година се увеличава с 5 на сто.
В Закона за данъците върху доходите на физическите лица е предложено да се предоставя възможност на дипломатическите представителства в България да удържат и внасят данък за доходите от трудови правоотношения на местните физически лица, които работят при тях.
Също така се въвежда авансово облагане на доходите на населението от други източници освен заплатата и пенсията.
Предвижда се и приспадане на задължителните здравноосигурителни вноски по чл. 40, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване за всички доходи, които се вземат предвид при определянето на окончателния размер на осигурителния доход с цел максимално хармонизиране на данъчния закон с осигурителното законодателство.
В Закона за местните данъци и такси се предлага промяна в чл. 10, съгласно която поземлените имоти в строителните граници на населените места, които са със статут на земеделска земя и не е променено предназначението им от техните собственици, да бъдат включени в обхвата на облагаемите с данък имоти.
Планира се въвеждането на административно-наказателни санкции при непредоставяне на ежедневна информация от общините на Министерството на финансите по електронен път.
По отношение на Закона за данък върху добавената стойност се предлага удължаване на срока за прилагане на механизма за обратно начисляване на ДДС при доставки на зърнени и технически култури.
Въвежда се и задължение фирма, която възнамерява да използва превозни средства и вещни права върху тях, с данъчна основа при придобиването над 5000 лева или недвижими вещи и вещни права върху тях, за които е приспаднат изцяло или частично данъчен кредит, освен за целите на икономическата си дейност и за лични нужди на собственика или на свързаните с него лица, на работниците и служителите или на трети лица, да подава декларация в Националната агенция за приходите за разпределение на направените преки разходи по методика, която отговаря на предназначението на стоката. Съответно това ще води до намаляване на използвания данъчен кредит.
В Закона за ограничаване на плащанията в брой се предлага прагът да бъде намален от 15 000 лв. на 5000 лв. като мярка за ограничаване на сивата икономика. Ограничението ще се прилага и в случаите на плащания в чуждестранна валута, когато левовата им равностойност е равна на или надвишава 5000 лв. по курса на БНБ в деня на плащането.
Финансовото министерство планира увеличение с 54% на приходите от такси и глоби върху гражданите и фирмите.
И така държавата иска да вземе 2.4 млрд. лв. повече от гражданите и бизнеса и никой не протестира. Очевидно българите не са чак толкова бедни, щом могат да си позволят такъв допълнителен разход.
