Девет години изминаха, откакто Европа и Международният валутен фонд държат икономиката на Гърция да не изпадне в банкрут. Девет болезнени години и за южната ни съседка, която се изправи пред тежки реформи, предизвикващи недоволството на хората. Девет години и за безпокойството на инвеститорите и кредиторите.
Скоро обаче се очаква спасителните мерки да приключат и големият въпрос, който виси във въздуха, е ще може ли Гърция да се изправи след цялото това време и да отвори нова страница за икономиката си.
През 2012 г. проучване на компанията Bertelsmann Stiftung предупреди, че евентуално гръцкото изтегляне от еврозоната не само може да навреди на Европа, предизвиквайки след себе си ефект на доминото, но и може да доведе и до нова световна икономическа криза.
Авторите на доклада също така предупреждаваха, че ситуацията "може напълно да излезе извън контрол".
Евродепутатите споделяха това мнение и в крайна сметка се избегна така нареченият "Grexit". Шест години по-късно обаче "Grexit" се появи отново в новините, но този път не по негативен начин.
21 август ще е важна дата. Европейската комисия и членовете на Еврозоната се надяват, че ще отбележат края на третата спасителна програма за Гърция, с което да се сложи край и на 9-годишната международна подкрепа - в размер на 260 млрд. евро външни заеми към гръцката икономика.
Тя също така трябва да докаже, че рецептата за оздравяване най-после носи плодове и да изпрати по този начин силно послание към други държави, които все още се противопоставят на реформите.
Междувременно гръцкото правителство се надява, че с това ще се сложи край и на строгите ограничения за страната.
На фона на удобната преднина от 10% в социологическите изследвания за опозиционната "Нова демокрация", управляващата партия Сириза се надява да възвърне контрол върху икономиката на страната и хората да усетят подобряването в жизнения стандарт преди изборите за парламент през септември догодина.
Въпреки това, подобно на Португалия и Кипър след края на спасителните операции, и Гърция ще премине през следпрограмното наблюдение, свързано с балансирани бюджети и по-нататъшни реформи.
Болезнени реформи и социални разходи
Сега гръцката икономика отново расте, макар и с темп под средното за еврозоната. Безработицата бавно намалява, но все още е над 20%. Правителството постигна забележителен 3,5-процентов първичен излишък в бюджета за 2017 г. спрямо целта от 1,75%, но това стана главно чрез повишаване на данъците за средната класа.
Тези успехи са резултат от изключително болезнени реформи. Програмата за приспособяване има тежки и до голяма степен неочаквани икономически и социални разходи.
Гръцката икономика претърпя тежка депресия, която има малко паралели в историята. От 2009 г. насам страната е загубила повече от четвърт от реалната си икономическа продукция, което даде своите жертви - 15% от населението изпадна в състояние на крайна бедност. За сравнение - през 2009 г. делът на хората, живеещи под тази линия на крайна бедност, беше едва 2,2%.
Според банката на Гърция нетното богатство на гръцките домакинства е намаляло с 40% през същия период.
Но все пак вероятно никоя друга страна в най-новата история на света не е направила такава впечатляващо приспособяване на икономиката. Разходите за труд на единица продукция са намалени с 16%, данъчните приходи са се увеличили, пенсионните реформи са били приложени и приватизацията на публичните активи се е умножила.
Крехко икономическо подобрение
Реформите в Гърция са много по-тежки от реформите в останалите страни от еврозоната, които изпаднаха в криза - Ирландия, Италия, Португалия, Испания и Кипър. За сметка на това обаче тя успява да изкара по-малко дивиденти от тези си реформи, спрямо останалите.
Това до голяма степен се дължи на факта, че гръцката икономика е сравнително "затворена". Така например Ирландия, която се възстанови много по-бързо от кризата си, към 2009 г. има съотношение на износа си спрямо БВП, което е четири пъти по-високо от това на Гърция.
По този начин вътрешната девалвация, наложена от кредиторите на Гърция, нямаше незабавно положително въздействие: тъй като износът започна от ниска база, дори високият темп на растеж би означавал, че те нямаха шанс да компенсират намаляващото вътрешно търсене.
Ръстът на гръцката икономика е едновременно очевиден и крехък. Все още остават някои сериозни предизвикателства. Реалните инвестиции са намалели с 60% спрямо нивата от преди кризата и остават снижени главно заради стегнатите финансови условия. Намаляването на необслужваните кредити в банковия сектор също е сериозно предизвикателство.
Дългът на Гърция в момента възлиза на близо 330 млрд. евро - над 180% от БВП на страната. Почти 70% от този дълг се дължат на европейските официални кредитори, а около 70% е към на Европейския фонд за финансова стабилност.
МВФ, заедно с повечето международни наблюдатели, смятат, че тази планина от дългове е неустойчива и изисква дълбоко облекчение в замяна на продължаващото участие в гръцката програма.
Германия и други северни държави от ЕС отхвърлят изцяло идеята за орязване на дълговете на Гърция, но вече изглежда са склонни да обмислят по-нататъшно удължаване на падежа, както и вероятно механизъм за приспособяване на растежа, който да свърже изплащането на кредитите с нарастването на БВП.
Според МВФ съотношението между дълга на Гърция и брутния й вътрешен продукт ще намалее до около 150% от БВП до 2030 г., но след това ще се увеличи значително.
А участието на МВФ в гръцката програма е от решаващо значение, не само от парично естество, а най-вече със сигурността, което то дава на инвеститорите, че публичните финанси на Гърция са стабилни.
Много икономисти твърдят, че без щедро облекчаване на дълга гръцката фискална политика ще остане тясна и страната ще продължи да страда от анемичен растеж и висока безработица.
Безпокойството на инвеститорите
Волатилността продължава да бъде ключовата характеристика на пазара на гръцки държавни облигации. Това, от своя страна, прави инвеститорите нервни като за това обаче вина има и Италия, чиято икономика отново се движи "по ръба на бръснача" и поставя известна заплаха върху интересите на Гърция - инвеститорите биха били много по-спокойни, ако в еврозоната трябва да се притесняват единствено за Атина.
Въпреки всичко обаче тонът в последния доклад на Bertelsmann Stiftung е положителен.
"Преодоляването на кризата е възможно въпреки наложените мерки за строги икономии, но (в голяма степен) ще зависи от темпа, с който се приемат и прилагат структурните реформи", се заключва там.
Тези реформи обаче не са отговорност само на Гърция. Европейският съюз също трябва да предприеме стъпки за избягване на подобни бедствия в бъдеще.
Европейските лидери трябва да намерят политическата воля да въведат необходимите институционални мерки за следващите стъпки на европейската интеграция - включително банков съюз и повече ресурси за развитието на изоставащите страни в ЕС.
Без това нито Гърция, нито останалите страни на ръба на финансовата криза ще успеят да изплуват обратно до здрави и стабилни нива.
