Битката на Рим с Брюксел заради плановете на италианското правителство да продължи да харчи смело средства (с които не разполага) за мнозина поставя въпроса дали това ще е искрата, която би дала начало на нов пожар в еврозоната.
Безспорно, страната разкъсваната от дългове, а правителството на Джузепе Конте не прави особено много за оздравяването на италианската икономика, поне не и от това, което ЕС и Европейската централна банка смятат за удачно. А това, още от Гърция насам, знаем, е доста добре изпитана рецепта за една значителна криза на еврото.
И все пак експертите са на мнение, че Италия е само една от рисковите карти, които могат да задействат нова финансова криза в Еврозоната.
10 години след световния финансов срив от 2008 г., който опустоши европейските пазари и нанесе сериозни щети на икономиките по целия свят, Politico пита шест водещи експерти какво може да се окаже "камъчето", което би могло да "обърне колата" на еврозоната и да предизвика нова икономическа криза в региона.
Италия - слонът в стаята
Според Волфанго Пиколи, съпредседател и директор на изследователския отдел на компанията Teneo Intelligence, Италия все още не е направила какъвто и да е прогрес що се отнася до кризисните мерки за избягване на рецесията, а в някои области дори нещата са се върнали още по-назад.
Той дава за пример ситуацията с реално вече не съществуващата застраховка на депозитите и фискалния капацитет от 20 млрд. евро, който на практика за такава икономика като италианската е просто прах в очите.
Причината за всичко това е проста - политиците. Всички досегашни спасителни мерки и пакети с реформи, които досегашните правителства в Италия извършиха, доведоха преди всичко до сериозна политическа фрагментация в страната. В момента тя обаче прераства вече към все по-остра поляризация на мненията и излизане на преден план на популистки политици. И това се случва в цяла Европа.
Пиколи смята, че ако дойде една следваща криза, тя ще е по-скоро резултат не на някакво неочаквано събитие, колкото ще бъде жертва на цялото това събрано напрежение, както и на самоизпълняващи се пророчества: Банкови системи, които показват слабост, държави, които губят все повече и повече активи на кредитните пазари... Иначе казано - причината за следващата криза има голяма вероятност вече да сме я виждали и преди.
И все пак, по негово мнение, в момента Италия наистина остава "главният заподозрян" за евентуален причинител на финансови сътресения в еврозоната въпреки приличните си икономически основи. Инвеститорите обаче са главно загрижени за общите политики и траекторията на италианското правителство.
В перспектива рискът е, че позицията на Рим срещу ЕС ще се втвърди - дали като изкупителна жертва за очакваното неблагоприятно развитие за бюджета на страната и икономическия й растеж, или просто като ход в борбата за европейските избори през 2019 г., но очакванията са, че правителството ще увеличи публичните си разходи, което само да увеличи натиска върху банките в страната.
Внимавайте за банките
Исабел Шнабел, професор по финансова икономика в университета в Бон и член на Германския съвет на икономическите експерти, очаква по-скоро проблемът да дойде от банковия сектор, тъй като в момента банките в европа са в лошо състояние.
Много банки все още са обременени с необслужвани заеми, а тяхната рентабилност се възпрепятства от ниските лихвени проценти и продължаващия свръхкапацитет, обяснява тя. Също така те са изложени на по-високи рискове от разширяване на трансформацията на падежа или намаляване на кредитните стандарти.
Според нея очакваното покачване на лихвените проценти вероятно ще доведе до допълнително натоварване на лихвените маржове в краткосрочен план и ще доведе до опасност от рязко спадане на цените на активите.
Законовите регулации вече са много по-сложни, но това не означава, че са и по-ефективни, предупреждава Шнабел и призовава европейските лидери да работят за подсигуряването на финансовата еластичност на банките. Това може да се постигне чрез достатъчно капитализиране на банките и проактивно използване на нови макропруденциялни инструменти , които ограничават рисковете за финансовата система като цяло.
Напредъкът е болезнено бавен и националният интерес все повече доминира в дебата. За да се подготви за следващата криза, Европа трябва да предприеме много по-смели стъпки. Предвид ограниченото фискално и парично пространство, акцентът трябва да бъде върху устойчивостта на банките и европейската архитектура, предупреждава Шнабел.
Технологията означава уязвимост
Бившият гръцки финансов министър Георгиос Папаконстантину вижда сериозен проблем за Еврозоната в бързата дигитализация и иновациите във финансовия сектор, които само засилват уязвимостта му. Трансформацията на финансовото дело след навлизането на новите технологии е солидна и според Папаконстантину тя само усилва вече съществуващите проблеми във фискалния и банковия сектор, останали още от предишните по-сериозни кризи.
По негови думи следващият трус може да дойде след технически срив в някоя голяма финансова институция, който след себе си да повлече още сривове в системите за разплащане.
Според гръцкия бивш финансов министър кибер заплахата по отношение на финансовия сектор и финансовата стабилност, продължава да е сред най-пренебрегваните днес, а политици и регулатори все още не й обръщат достатъчно внимание.
Частните кредити смазват икономиката
Професор Стив Кийн от университета Кингстън, Лондон, обръща повече внимание на частните кредити като потенциална опасност за икономиката на еврозоната и напомня, че не големите държавни вземания, а именно те доведоха до срива през 2008 г.
За да илюстрира какво има предвид, той се спира на ситуацията в Испания. Там само ипотечните кредити, които са изтеглени в момента, представляват около 40% от БВП на страната за година, докато общо частните кредити достигат до 260% от БВП - с цели 4 пъти повече от допустимия според Маастрихтския договор лимит на държавния дълг. Всичко това е като воденичен камък за испанската икономика, която от години се опитва да се възстанови.
Подобни проблеми има и в Италия и във Франция отчасти. Продължаване по тази линия може да доведе до нов срив, подобен на този от 2008 г., макар и не толкова мощен.
Северът е твърде богат; Югът - твърде лошо управляван
Според Гънтрам Улф, директор на британския мозъчен тръст Bruegel въпреки всички взети досега мерки след фалита на банката "Лемън Брадърс", довел до срив в световната икономика и финансова криза, Европа все още е доста уязвима за кризи.
Само за начало, еврозоната все още разчита само на Европейската централна банка да държи всичко под контрол и да действа едва ли не като последна инстанция кредитор за закъсали го правителства.
Той е на мнение, че еврозоната няма да може да избягва завинаги дискусия за по-добри фискални алтернативи и финансовият съюз се нуждае от обща фискална политика.
Другият ключов проблем според Улф е фактът, че Еврозоната все още е сериозно небалансирана, а размерът на бюджетните излишъци в северните държави е ясен симптом за това. А ако това различие продължава, проблемите само ще се задълбочават, особено на фона на по-слабото управление в някои от южните части на Шенгенското пространство.
Основната патология: Неравенството
Мигел Отеро-Иглесиас, старши анализатор в Испанския кралски институт Елкано, е на мнение, че макар много от "раните", нанесени от световната криза от 2008 г., да са зарасли вече и голяма част от държавите да са си върнали финансовите показатели от 2007 г., големите проблем с неравенството дори се е задълбочил и застрашава социалната мобилност.
Така макар икономическият растеж да се е възвърнал, печалбите не се разпределят равномерно. Налице е прекомерно неравенство в доходите, богатството и властта. Това си личи и от постоянно повишаващия се глобален дълг, който за 10 години се е повишил с почти 100 трилиона долара.
Всичко това създава социално недоволство и икономическа тревога, което на свой ред води до политически сътресения и и още кризи в икономиката.
И все пак - не забравяйте за Италия
Бившият италиански финансов министър Пиер Карло Падоан защитава тезата, че наистина сега вече Европа е много по-устойчива на финансови кризи, а единственото място, откъдето може да дойде заплаха, е политиката. А в конкретния случай - италианската политика.
Страната все още има да се справя със сериозни проблеми от миналото и с тежестта от предишни кредити и задължения, която тежи на сегашната икономика. Сегашното правителство пази стратегия за конфронтация с Брюксел, надявайки се на следващите избори за Европейски парламент евроскептиците да придобият повече тежест, което да даде повече фискална свобода на Италия.
Според Падоан това ще доведе до два възможни сценария за Италия - или успешната програма за структурни реформи, която да увеличи икономическия растеж и да позволи значително намаляване на държавния дълг, или нещата ще излязат от контрол и ще има нужда от "спешни мерки".
А по кой от двата сценария ще поеме страната, ще се види през следващите месеци.
