След като прахта от терористичните атаки на джихадисти в Шри Ланка миналия месец се уталожи, на преден план излезе информацията, че местните власти са получили предупреждение за атентатите от разузнавателните служби дни преди те да се случат.
Сега в страната се издават специални предупреждения за нови джихадистки нападения, след като над 250 души загинаха на католическия Великден заради атаката на Thowheed Jamath, подкрепена от "Ислямска държава". Публикува се информация за атентаторите и сподвижниците им и като цяло Шри Ланка се подготвя за защита от нови подобни атентати.
Някой би казал, че Шри Ланка не е била готова за терористите, но това не е така. Страната отдавна работи по проблема с тероризма. Просто не с този тероризъм, който се развихри на католическия Великден.
В страната с предимно будистко население и многобройни хиндуистки, мюсюлмански и християнски малцинства насилието въобще не е нещо ново. Десетилетия наред хиндуисткото малцинство на тамалите в страната водеше борба срещу доминираното от будисти правителство. Тази гражданска война приключи едва през 2009 г., но даде над 100 хил. жертви, голяма част от тях в терористични актове - самоубийствените атаки бяха част от стратегията на тамалите дълго време.
Междувременно будистките националисти дори след края на войната продължаваха с агресивната реторика срещу мюсюлманите в страната и дори се чуваха гласове за сриването на древни джамии. И в целия този хаос от междурелигиозни и етнически вражди, мюсюлманско-християнското насилие изглеждаше като незначителен проблем на фона на всичко останало.
Макар и трагичен, опитът на Шри Ланка с тероризма и с подценяването на опасни ситуации далеч не е уникален само за страната. Същото се случва в още много държави, които нямат извинението да са развиващи се икономики с разделено социално, религиозно и етнически население. Много от тези държави дори са богати и имат способни и добре развити разузнавателни служби.
През 1995 г. еврейски терористи успяват да убият тогавашния премиер на Израел Ицхак Рабин, нанасяйки опустошителен удар върху мирните преговори с Палестина - удар, чийто последствия остават дори повече от 20 години по-късно.
Последващо разследване на атентата установява, че вътрешната разузнавателна служба на Израел има значителни доказателства за заплаха от крайнодесни екстремисти, но вместо да се съсредоточи в тази посока, предпочита да работи само по заплахата от палестинския тероризъм.
Шест години по-късно в САЩ атаките от 11 септември показват същия проблем и с американските служби. Въпреки че американското правителство, и по-специално ЦРУ, са нясно със заплахата от "Ал Кайда" и дават предупреждения за опасност от техни нападения, действията по предотвратяване на подобни атаки се съсредоточават само върху американски цели в чужбина.
И макар да има достатъчно основания за тези действия на американските сили за сигурност - терористичната групировка вече на няколко пъти към този период е атакувала американски цели в държави от Африка и Близкия изток - това не променя факта, че заплахата вътре в страната е пренебрегната.
През 2011 г. норвежкият крайнодесен терорист Андеш Брайвик убива 77 души - предимно младежи от летния лагер на една от левите политически формации в страната. По-късно разследването разкритикува местните служби и полицията за допуснатите пропуски в готовността за справяне с проблема. По това време силите за сигурност на страната са се фокусирали предимно върху "Ал-Кайда" и джихадисткия тероризъм заради участието на страната в общата операция на НАТО в Афганистан, както и заради карикатурите, осмиващи пророка Мохамед в местни издания. Всичко това се промени, когато полицията установява, че извършителят всъщност е краен националист.
Всички тези примери показват, че много често разузнавателните служби и силите за сигурност дори на развити държави не са готови да посрещнат съвременните терористични заплахи, фокусирайки се само върху това, което може да бъде очаквано, но не и върху неочакваното.
Има много потенциални причини за тези провали. Единната е чисто когнитивна - дори и най-добрите анализатори страдат от собствени предубеждения и предразсъдъци, които могат да дадат тежест в една или друга посока. Така ако човек е предразположен да търси заплахата в дадена посока, често може да пренебрегне другите, смятайки ги за по-маловажни (а те да не са).
Така например в Шри Ланка ако анализаторите са свикнали да внимават за нападения от страна на тамалите, те лесно биха могли да пропуснат един не толкова явен конфликт между мюсюлмани и християни, който досега не е бил особено типичен за страната.
Ресурсите също са важен фактор. Много по-лесно е да се дават пари за следене на опасността, която вече се е проявила и е ясна и доказана. Така вглеждането в стари заплахи звучи по-сериозно като основание за разследване, отколкото да се посочи съвсем нов източник на заплаха.
Израел например има цели дирекции, посветени на разследването на заплахи от палестински терористи, но заради по-редките случаи на крайнодесен тероризъм този проблем се следи далеч не толкова мащабно (макар да съществува).
Ресурсите и пристрастията формират събирането на разузнавателни данни, а събирането, на свой ред, формира наличните доказателства за оценка на заплахата.
Ако данните от аналитиците ти показват по-голям риск от нападения на тамалите, разследваш тези заплахи и не отдаваш толкова голямо значение на джихадистките такива. В резултат на това обаче официалните лица знаят по-малко по темата и им е трудно да формират политики за превенция на тази джихадистка заплаха.
По тази логика и до днес в САЩ темата за крайнодесния екстремизъм бива пренебрегвана. Най-малкото много от експертите там все още не възприемат крайните националисти там като реална терористична заплаха, нито случващите се нападения като тероризъм. Това, от своя страна, води до пренебрегване на тази опасност.
Съществува и друг проблем - вътрешното разделение в самите разузнавателни агенции и общности, както и липсата на добро сработване между тях. Така например координацията между ФБР и ЦРУ е остро критикувана след 11 септември и сочена като една от причините за това да се стигне до атентата. В някои други държави например проблемът е още по-тежък, тъй като политическото ръководство стимулира враждата между агенциите за сигурност. В други случаи враждата между агенциите съществува и остава дори над държавната политика.
Но дори силите за сигурност да постигнат равновесие и единогласие помежду си, те все пак трябва да убедят политиците, че са нужни действия в една или друга посока - нещо, което в случая на Шри Ланка е сред основните проблеми.
Истината е, че разузнавателните агенции се изправят пред все по-развити и способни противници, които умеят да намират и да се възползват от дупките в системата и е трудно да се намери работещо решение за този проблем. И май всичко се изчерпва с неясното "Очаквай неочакваното".
Иначе казано - силите за сигурност днес не могат да си позволят да пренебрегнат нито една заплаха, колкото и малка да изглежда тя.
