Fast Food политика и TikTok партии

"Аз съм на 23 години и никога не съм гласувал през живота си. Една вечер си казах, че ако продължавам така да не се интересувам, едни и същи нърдове винаги ще са на власт. Казах си "Стига"."

Това са думите на младия Фидиас Панайоту, който е една от най-големите звезди в социалните мрежи на Кипър.

Има над 2,6 милиона последователи и се определя като "професионалист в правенето на простотии". "Простотиите" включват кампания за прегръщане на 100 знаменитости, включително Илон Мъск, както и поход за избягване на таксите за градски транспорт в Япония.

Само че Панайоту не просто е решил да иде до избирателната секция, за да гласува на изминалите европейски избори в родината си - той вече е трета политическа сила в страната, след като се кандидатира за евродепутат и постигна резултат от 19,4%.

За него са гласували над 70 000 души. Без телевизионно присъствие, билбордове и рекламни клипове, без участия в дебати с други кандидати и най-вече без никакъв опит. Единственото му оръжие е популярността в социалните мрежи.

Той не е единствен. В други страни също се наблюдава издигането на подобни политически играчи, които разчитат изцяло на интернет.

В Испания с резултат от над 4% изскочи политическата организация "Партито свърши", чиято емблема представлява анимирана катерица с маска на Гай Фокс (същата като на "Анонимните").

Нейният лидер е 34-годишният Алвис Перес, който иска да "събори до основи политическата система на Испания", да "унищожи корупцията" и да построи "най-големия затвор в Европа".

Той самият има няколко дела на главата си заради крайно противоречивото си поведение и сам казва, че депутатският имунитет ще го защити от държавно преследване.

Цялата му кампания е проведена в социалните мрежи, където от години се изявява като политически коментатор и е събрал над 2 милиона последователи. От тях над 800 000 са дали гласа си за него, като Перес ще бъде евродепутат заедно с още двама представители от движението "Партито свърши".

В Хърватия политическата система бе разклатена от 26-годишната лайфстайл влогърка Нина Скочак.

Нейната листа за евроизборите събира 5,5% подкрепа и е съставена изцяло от хора до 30 години. Скочак е политолог по образование, дори е карала стажове в европейските институции, но е известна преди всичко със своя TikTok канал, където дава съвети за обличане, грим, пътувания и други подобни теми.

Отскоро започва да прави и обяснителни клипове за работата на Европейския съюз и като продължение на това решава да се кандидатира за депутат.

Основните приоритети на Скочак са свързани преди всичко с младите хора - въвеждане на младежки квоти на европейските избори, достъпни жилища, цифрова трансформация, регулиране на големите технологични компании и социалните медии.

За българската "Величие" сякаш бе казано достатъчно. Формация, която остана скрита за широката общественост, социолози, политици и анализатори, но станала популярна с каналите си в YouTube и TikTok.

Партията влиза в Народното събрание без почти никаква медийна кампания.

Заложено е на обикаляне на населени места, клипове в интернет с прости, но агресивни послания и най-вече влияние през туристическия атракцион "Исторически парк" с неговия противоречив бизнес модел и крайно съмнителна военизирана организация "Български юнак."

Социалните мрежи отдавна не се считат за новост в политиката. Поне от десетилетие служат като платформа, която улеснява предаването на послания и сдружаването за различни каузи.

Няколко клика и всичко, което искаш да кажеш, може да достигне за секунди до хиляди хора. Също толкова лесно се намират и общности със споделени интереси и цели.

Арабската пролет от 2011 г. бе първият пример за това колко мощен и опасен инструмент за обществена мобилизация могат да бъдат социалните мрежи.

Без съмнение имат съществена полза за политическия процес в демократичните държави, защото отвориха повече възможности за гражданска активност и доближиха хората до политиката. Направиха я по-достъпна и я опростиха.

Всъщност точно тук идва големият проблем. Политиката се опрости твърде, твърде много в говорилнята на социалните мрежи, които се превърнаха в платформи за fast food съдържание, включително fast food политика.

Вече се търси преди всичко образ, визия и емоция. Колкото по-шумен, колоритен и цветист е някой, толкова по-голяма видимост ще има в пространство, където невежество и профанизъм надделяват над логика и разум. Казано иначе - важно е колко силно викаш и как изглеждаш, а не какво действително можеш да направиш.

Тук особено много спомагат характеристиките на социалните мрежи, най-вече персонализацията на информационния поток чрез излагане на потребителите на информация, която съответства на техните съществуващи убеждения и изключване от останалото.

Така кампании като тези на "Величие", "Партито свърши" и Фидеас Панайоту имат успех.

Листата на Скочак не изпрати свой представител в европарламента, но създаде достатъчно основа за надграждане и натрупа опит.

Webcafe Анализ

Изборите в Европа: Колко голям е възходът на крайното дясно

Следва формирането на нови парламентарни групи и евентуалното преизбиране на Урсула вон дер Лайен

Четирите примера са различни. Имат различни възгледи и послания, но това, което ги обединява, е начинът, по който изпoлзват статута си в социалните мрежи за успех в кампаниите им.  Всичко е опростено в максимална степен и се свежда само и единствено до послания. Няма политики и програми. Обобщават се някакви цели, но без особена яснота как ще бъдат постигнати.

И все пак избирателите се "връзват", защото всичко звучи и изглежда достатъчно провокативно, когато е казано от някой инфлуенсър. Те са новите авторитети в интернет пространството. 

Инфлуенсъри като Фидиас и Скочак са по-скоро безобидни. Атрактивни са, защото се определят за различни от традиционните политици. В най-лошия възможен случай не биха свършили никаква работа и единствено биха изхарчили малко пари на европейския данъкоплатец.

За разлика от тях fast food политическите формации използват емоциите на хората по много по-опасен начин. Заиграват се със страха, разпространяват дезинформации и конспиративни щуротии.

Още по-лошото е, че в своята кресливост, те агресират последователите си и допринасят за задълбочаването на обществените разделения. 

Подобна политическа продукция има качествата на улична храна - консумира се бързо, некачествена е, но най-вече е вредна за здравето на обществото.

Проблемът е, че обществото все повече започва да залита към нея, а социалните мрежи в този си вид дават подходящата платформа.