"Афганистан е на ръба на поредна хуманитарна криза". Това бяха думите на говорителя на Върховния комисариат на ООН за бежанците Бабар Балоч в средата на юли.
Няколко седмици по-късно ситуацията изглежда все по-тревожна на фона на влошаващото се положение в страната заради изтеглянето на международната коалиция и военната офанзива на талибаните. От ООН изчисляват, че от началото на тази година са разселени над 330 000 души, а цивилните жертви са нараснали с почти 50% спрямо първите шест месеца на 2020 г.
Докато силите на САЩ и НАТО напускат Афганистан, талибаните осъществяват най-мащабната си офанзива от години насам и печелят териториален контрол докато в същото време преговорите за мир между тях и правителството изглеждат напълно блокирали.
Към момента талибаните имат териториален контрол или влияние в над 60% от общо 419-те административни окръга на Афганистан и вече заплашват няколко провинциални столици. От няколко дни се водят боеве за Лашкар Гах, областен център на провинция Хелманд, а директно са заплашени също така вторият и третият най-голям град в страната Кандахар и Херат.
Пълен контрол на талибаните върху дори една от 34-те провинции в Афганистан при всички положения ще представлява тежък психологически удар за правителството в Кабул и ще даде на талибаните допълнително преимущество по време на преговорите.
An updated #Afghanistan map; the consolidation of Taliban-controlled areas is visible. pic.twitter.com/gJsv8LzmEZ
— DRM Journal (@remilitari) August 1, 2021
Междувременно хуманитарната ситуация се влошава прогресивно, а нестабилността, насилието, прекъсването на достъпа до базови социални услуги и липсата на държавност принуждават все повече хора да виждат бягството като единствена възможност.
Проблемът е, че за повечето от тях търсенето на безопасност извън страната по законни пътища ще бъде особено трудно. Съседните страни са повече от притеснени от възможността да посрещнат мащабна бежанска вълна, имайки предвид вече големия брой бежанци на тяхна територия, както и собствените си проблеми със сигурността.
Близо 90% от афганистанските бежанци в момента живеят в Пакистан и Иран. Пакистан подслонява над 3 милиона от тях, докато в Иран са между 1,5 и 3 милиона. Сами по себе си те представляват сериозно бреме за икономиките на двете държави, като през последните години се търсят различни варианти хората бъдат връщани обратно към Афганистан или изпращани другаде.
Така например Иранската революционна гвардия през 2014 г. създава военната бригада "Лиуа Фатимиюн", формирана почти изцяло от афганистански шиити, които са изпратени по фронтовете на войната в Сирия. Немалка част в крайна сметка остават там заедно със семействата си.
По северната граница Узбекистан, Таджикистан и Туркменистан са изявили готовност да поемат няколкостотин хиляди бежанци, но местните икономики трудно биха се справили с подобна вълна, което много вероятно би довело до селективно пропускане по етнически принцип и допълнително напрежение.
Таджикистан вече се подготвя, като през миналия месец мобилизира 20 000 резервисти по границата, докато в съседен Узбекистан местната армия прави военни учения заедно с Русия.
От своя страна, Турция, която вече подслонява около 3,6 милиона сирийски бежанци, също е на път да усети тежестта на кризата в Афганистан. Маршрутът Иран-Турция е най-късият възможен път към Европа за афганистанските бежанци и се използва от десетилетия. Той представлява едно тежко 1500-километрово пътуване през планински райони с кола, автобус, а понякога даже и пеша.
По тази линия армията вече започна строежа на 300-километрова бетонна стена, оборудвана с десетки наблюдателни и комуникационни кули с термални камери, сензори за движение и картечни гнезда.
От началото на тази година турските сили за сигурност всекидневно регистрират стотици бежанци, които правят опит за нелегално пресичане на границата с Иран. Към момента в Турция има над 117 000 афганистански бежанци, които реално стават все повече с всеки изминал ден и в тази цифра не влизат хиляди други нерегистрирани или опитващи се да преминат транзитно.
В повечето случаи Турция се използва именно като транзитен пункт, където могат да се изкарат пари, за да се плати следващия етап от пътуването към Европа. Това е така, защото страната не предоставя за афганистанци бежански статус, а единствено Временен защитен статут (ВЗС), който предлага малко права и възможности.
По този начин се оказва, че в Турция е почти невъзможно да получат защита, а дори да кандидатстват за ВЗС, има голяма вероятност да бъдат отхвърлени и депортирани обратно.
Така рано или късно за много афганистанци единственият възможен вариант остават трафикантските канали към Европа.
Основните преминават през Гърция, но през последните седмици нашите мигрантски служби също регистрираха осезаем натиск.
Данните от Министерството на вътрешните работи за юни показват, че в рамките на месеца са задържани общо 552 граждани на трети страни, което е с 60% повече в сравнение с май. В същото време се оказва, че центровете на МВР за настаняване бежанци са пълни на повече от 90%.
Според служебният вътрешен министър Бойко Рашков вече има завишен миграционен натиск по българската граница с Турция. По време на изслушване пред парламента в края на юли, той заяви, че маршрутът на мигрантите през Югоизточна Европа продължава да е натоварен и да се използва за нелегално преминаване през страните, като главната цел е достигане до държавите от Западна Европа.
Проблем, чието решение очевидно трябва да бъде намерено съвсем скоро, защото опитът от предишните десетилетия на конфликт в Афганистан показва, че нарастването на хаоса и насилието в страната предвещават един дълъг период на нестабилност и мигрантски потоци.
В този смисъл не ни остава друго освен да се надяваме Европа, в това число и България, да си е взела поука от мигрантската криза през 2015-2016 г., тъй като очевидно изтеглянето на САЩ и НАТО от Афганистан трудно ще донесе в мир в страната.
