През този уикенд Германия даде началото на новата пост-Меркел ера. Отново.
Първият експеримент с намирането на наследник на Ангела Меркел за поста председател на Християндемократическия съюз (ХДС) се оказа абсолютно неуспешен.
Анегрет Крамп-Каренбауер трябваше да подаде оставка след само една година като лидер на най-голямата партия в Германия заради изключително слабите резултати на изборите за европейски парламент през 2019 г.
Така се стигна до вътрешнопартийните избори за лидер на ХДС, които бяха спечелени от Армин Лашет - приближен на Меркел и дългогодишен поддръжник на дясноцентристкия курс на нейните политики.
Изборът показва, че партията отново смята да заложи на приемствеността и продължението на умерения политически тон, вместо да промени посоката чрез избирането на по-острия и агресивен Фридрих Мерц.
Новият лидер на ХДС, който в момента е министър-председател на провинция Северен Рейн-Вестфалия, има сходния политически профил, който позволи на Меркел да спечели четири канцлерски мандата и да управлява Германия в продължение на 16 г.
Най-непосредствените приоритети за Лашет при всички положения ще бъдат свързани с обединението на партията и запазване на нейния рейтинг преди парламентарните избори през септември.
Той спечели с твърде малка преднина пред Мерц, което показва, че в ХДС има солидно малцинство, желаещо по-остър курс за партията, което дава сигнал за евентуални бъдещи проблеми за Лашет, особено ако не успее бързо да утвърди авторитета си - както в самата партия, така и пред всички немски избиратели.
Първа стъпка за това са преговорите с коалиционните партньори от баварския Християнсоциален съюз (ХСС), които ще се проведат през март или април. Те трябва да определят кой ще бъде общия кандидат за канцлер на коалицията.
Трудно е да се каже дали Лашет дотогава ще успее да консолидира напълно подкрепата на своите съпартийци и дали ще успее да надделее над считания за доста по-популярен лидер на ХСС Маркус Зьодер.
Лашет може да се приема за наследник на Меркел от някои, но все пак неговото канцлерско място съвсем не е осигурено все още. Ако той успее убедително да гарантира за себе си номинацията за септември, при всички положения това би му открило пътя и към по-широката подкрепа на избирателите.
Разбира се, Европа ще следи отблизо всички тези вътрешнополитически процеси, тъй като те не само ще маркират края на една ера за Германия, но и ще положат началото на нова такава за целия Европейски съюз.
Последните 16 години се оказаха изключително турбулентни за Общността, а способностите на Меркел да използва немската политическа и икономическа сила, както и нейните лични качества, в голяма степен спомогнаха на ЕС да се противопостави на много предизвикателства.
Сред тях бяха финансовата криза от 2008 г., мигрантската криза в следствие на войната в Сирия, вътрешните социално-политически и икономически разделения в ЕС, отношенията с Русия, сложните контакти със САЩ под управлението на Доналд Тръмп, Брекзит и бъдещите отношения с Великобритания и не на последно място пандемията от COVID-19.
Да, тя не се изправи пред всичко това сама, а оценките за нейните позиции и политики са противоречиви, но като лидер на най-влиятелния член на ЕС, Меркел бе с водеща роля.
Нейното оттегляне през есента ще открие много сериозен вакуум в европейската политика, който трудно може да бъде запълнен към момента от когото и да е.
Меркел остава на своя пост до септември, но нейното влияние все повече ще отслабва, а за новият канцлер след нея ще бъде необходимо време, за да се утвърди.
Френският президент Еманюел Макрон също ще опита със сигурност, но има редица от фактори, които ще му попречат.
Преди всичко той е фигура, която по-скоро разделя, отколкото обединява, с противоречиви идеи за реформа и може би твърде големи амбиции. Дори и да се опита да търси политически компромиси, Макрон трудно може да ги постигне сам без подкрепата на Берлин.
Колкото и да е трудно да се признае в Париж, немската икономическа мощ е незаменим инструмент с какъвто Франция не разполага. Особено в контекста на трудните отношения с държави като Полша и Унгария.
Освен всичко, Макрон ще бъде зает да се справя и с предизвикателствата в собствената си държава, започвайки с предстоящите президентски избори през 2022 г. и трудната икономическа ситуация в страната.
При тези обстоятелства в крайна сметка в Берлин ще имаме неопитен нов лидер, а в Париж - един президент, зает с вътрешни проблеми, което ще означава, че в следващите не по-малко от 12 месеца възможностите на Германия и Франция да упражняват ефективно лидерство ще бъдат съществено ограничени.
От съществена важност е този факт да не повлияе върху гладкото и дисциплинирано прилагане на спасителния план на ЕС за справяне с последиците от пандемията във вътрешноевропейски план.
Що се отнася до външната политика, едно от големите предизвикателства ще бъде прекъсването на възможностите за външни сили да се възползват от силовия вакуум в ЕС, дестабилизирайки външните граници на Общността в Източна Европа и Средиземноморието.
