Той е тоталният антипод на сегашния германски канцлер Ангела Меркел. Рязък, дори на моменти груб, позволяващ си хомофобски изказвания и нямащ проблеми да показва на германците кои точно са "лошите" (според него).
"Политико" го нарича "Германския Доналд Тръмп" и макар да не отговаря 1:1 на сравнението Фридрих Мерц определено се доближава до 45-ия американски президент по редица параграфи.
Защо личността му е важна? Защото има немалък шанс той да се превърне в наследник на Меркел и следващ канцлер на Германия.
Мерц не е новак на политическата сцена в Германия, дори напротив - той гледа към председателското място на Християндемократическия съюз (ХДС) горе-долу от същото време, от което Меркел е начело на партията. А когато тя през 2018 г. обяви, че вече няма да търси нов мандат начело на ХДС, той отново се хвърли стремглаво в надпреварата.
Посочената от Меркел наследничка Анегрет Крамп-Каренбауер, която победи в партийната надпревара преди малко по-малко от 2 години, наскоро обяви, че всъщност няма да се кандидатира за канцлер и за лидер на партията. И сега Мерц излиза за трети път в търсене на победа за лидерското място.
Въпреки че в началото на новия век той е една от младите политически звезди на ХДС и протеже на Волфганг Шойбле, Мерц дълги години стои встрани от партийния живот, след като през 2002 г. губи битката за контрола над парламентарната група на християндемократите.
Той използва това време, за да се настани удобно в корпоративния свят - влиза като член в бордовете на директорите на редица компании. През тези години успява да натрупа "скромно" състояние и да изгради важни контакти в света на бизнеса.
Ако Меркел успя да се утвърди като един от стожерите на либералната демокрация не само в Германия, но и в цяла Европа, Мерц влиза като неин антипод. Той е силно консервативен и успява да събере около себе си одобрението на дясното крило на партията, за което залитанията на лидерката към центъра не са толкова желани.
Поддръжниците му от тези кръгове обвиняват Меркел в нарушаване на основните принципи на партията, включително това, че тя е отвела ХДС твърде далеч вляво по въпроси като миграцията и социалната политика. Те твърдят, че политиката на настоящия канцлер е оголила десния фланг на партията, позволявайки възхода на формации като крайнодясната Алтернатива за Германия, която се превърна във водеща опозиционна партия в страната.
На фона на сегашния провал на Крамп-Каренбауер да се утвърди като лидер на християндемократите и да изгради достатъчно силно име за себе си, името на Мерц отново изникна като възможен партиен лидер.
Той загуби със сравнително малка преднина от протежето на Меркел, а сега, вдъхновени от неговата фискална строгост и защита за традиционните ценности, мнозина в дясното крило на ХДС се обединяват зад кандидатурата му за водач и потенциален канцлер след федералните избори през есента догодина.
Християндемократите ще проведат извънреден конгрес през януари, като на него ще бъде избран следващият председател на формацията.
Засега кандидатите са трима и след вътрешния вот на партийните делегати един от тях ще има пряк достъп до канцлерския пост (ако ХДС и съюзната ѝ баварска ХСС спечелят все пак изборите за Бундестага).
Освен Мерц, другите двама претенденти са настоящият премиер на най-голямата германска провинция - Северен Рейн-Вестфалия - Армин Лашет и Норберт Рьотген - депутат в Бундестага.
Но ако някой си мисли, че изборът ще премине гладко, то най-вероятно не познава същността на Фридрих Мерц. Подобно на Доналд Тръмп в САЩ, той вече говори за тайни заговори срещу личността му, чиято цел е да го спрат да стигне до председателското място.
В едно свое интервю от октомври Мерц дори отправи предизвикателство към потенциалните си врагове конспиратори.
"Няма да ви се получи! Няма да ударите в земята Мерц или да го изхвърлите. Той ще остане прав", се закани той пред камерите, говорейки за себе си в трето лице.
Една страна на потенциалния заговор срещу себе си той вижда в предложенията за отлагане на партийния конгрес. Според плановете на ръководството конгресът трябва да бъде отменен до нормализиране на ситуацията с пандемията. На срещата трябва да присъстват над 1000 делегати, а провеждането на събитието онлайн ще е против германските закони.
Крамп-Каренбауер, която все още е лидер на ХДС, и други партийни служители отрекоха, че забавянето има нещо общо с Мерц.
Той обаче не се отказва и в крайна сметка отлагането беше доста по-малко от предвижданото. Така вотът за нов председател ще се проведе на 5 януари, вместо през пролетта, каквито бяха препоръките на ръководството.
Причината за това Мерц толкова да бърза и да настоява конгресът да се проведе възможно най-скоро, е проста. Към момента анкетите показват именно него като водач по отношение на общественото мнение.
Според проучване по поръчка на авторитетното сп. Der Spiegel към средата на ноември той е начело по одобрение за нов лидер на ХДС с подкрепа от 26%. На второ място с 23% се нарежда сегашният здравен министър Йенс Шпан, който дори и не участва в надпреварата, а едва след него са Рьотген и Лашет съответно с подкрепа от 10,6% и 8,1%. Повече от 20 процента от анкетираните заявяват обаче, че предпочитат различен кандидат.
И все пак анкетите в случая не са решаващи за избора на лидер на ХДС. Той пада в ръцете на 1001 партийни делегати от 16-те провинции на Германия. Логично, най-голям брой делегати идват от най-голямата провинция - Северен Рейн-Вестфалия - фактор, който може да даде предимство на Лашет. Зад неговата кандидатура още миналата година застана и Йенс Шпан.
И все пак никой не се наема да каже със сигурност. Ако Мерц поеме контрол над по-малката група десни делегати, то Лашет и Рьотген ще трябва да спорят за принципно по-големия центристки вот. И спорът наистина ще бъде решен от този кандидат, който има по-силната математика на гласовете зад гърба си.
Допълнително с това още два фактора играят важна роля тук - тайното гласуване и възможният балотаж, ако никой от кандидатите няма 50% от гласовете на първи тур. Това прави надеждите на десния Мерц по-големи.
В момента той влиза удобно в ролята на аутсайдер, използвайки я максимално, за да говори "неудобните истини" за проблемите в партията и нейното ръководство.
И макар да признава, че действията на канцлера Меркел са били решителни и стабилни при много трудни моменти, Мерц заявява, че някои нейни политики неминуемо са предизвикали нови кризи.
Той отправя критики и срещу отговора на правителството срещу пандемията, като заявява, че властите не правят достатъчно и най-вече - не правят правилните неща, които да ограничат максимално предаването на заразата.
Въпреки това обаче Мерц също така си позволява да критикува ограниченията, наложени от властите. Според него не е работа на държавата да казва на гражданите с кого да се събират и с кого да не се събират за Коледа и за празниците.
Именно този му популистки и често крайно консервативен тон притеснява мнозина - както в партията, така и извън нея.
От една страна изборът му да застане начело на ХДС може предизвика още по-дълбоко разделение между основните привърженици на Меркел и по-дясната фракция, която той води. Други се притесняват, че неговите консервативни позиции ще отчуждят центристките избиратели, привлечени от Меркел към партията през последните години.
В краткосрочен план това може да се окаже истински проблем, ако прогнозите на експертите се потвърдят и ХДС и Зелените се окажат в най-удобна позиция да формират правителство. Острият и краен тон на Мерц може да отблъсне сериозно Зелените и да усложни сериозно работата по следващата коалиция.
Според източник на "Политико" в ръководството на ХДС евентуална победа за точно този кандидат би била "катастрофа" за партията заради всички противоречия, които той създава по редица важни теми.
За други пък по-притеснителен е кръгът, събиращ се около Мерц - консервативни бизнесмени, които може да се опитат да му влияят в своя полза. Все пак годините му на работа като председател на германското дъщерно дружество на компанията BlackRock са посветени на това да използва връзките си в полза на работодателя си.
Някои се притесняват, че това отношение на "взаимни услуги" с едри представители на бизнеса може да продължи и след като Мерц застане начело на държавата. А това вече ще е опасно по редица параграфи, що се отнася до прозрачността на управлението.
И все пак други анализатори са на мнение, че не трябва да се поставя каруцата пред коня - победата на Мерц далеч не е сигурна, а дори и той да вземе властта, позицията да ръководи цяла партия, а още повече - цяла държава, може да смекчат поведението му.
Все пак, за разлика от Тръмп, на него никой не му отрича, че е интелигентен и способен. А ако работата го изисква, и напълно способен да се адаптира към реалността.
