Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Най-сложните избори на Балканите и какви опасности крият те за бъдещето на региона

Изборите в Босна и Херцеговина са критични, тъй като се случват в условията на безпрецедентна международна ситуация и създават условия за нова военна ескалация Снимка: БГНЕС
Изборите в Босна и Херцеговина са критични, тъй като се случват в условията на безпрецедентна международна ситуация и създават условия за нова военна ескалация

България не е единственото място в нашия регион, където се проведоха ключови избори. През уикенда гражданите на Босна и Херцеговина трябваше да решат кой босненец, сърбин и хърватин да ги представлява в колективното тричленно президентство в може би най-важните избори за страната през последните три десетилетия. 

Те са критични не само за страната, но вероятно и за целия регион, тъй като се случват в условията на безпрецедентна международна ситуация и създават условия за нова военна ескалация на Балканите. 

Подписването на Дейтънското мирно споразумение през декември 1995 г. сложи край на войната, но също така създаде и вероятно най-сложната политическа система в света, където етническият произход е водещ фактор.

Според въпросният договор Босна и Херцеговина е разделена на две автономни единици - босненско-хърватска федерация (разделена от своя страна на 10 автономни кантона) и управляваната от сърбите Република Сръбска.

На по-високо федерално равнище страната се управлява от правителство, парламент и трима президенти с представители на всички общности.

Всяка от двете съставни части на държавата също има свой парламент, правителство и президент. В неделя гражданите трябваше да гласуват и за тях, което означаваше, че всеки избирател получава по три бюлетини (за федерацията по четири) с избор между стотици възможни кандидати.

Техният регистриран брой е 7257 имена общо за двете съставни части на Босна и Херцеговина, което е показателно за сложния начин, по който работи цялата политическа система на страната.

За някой от изборните постове няма значение какъв е етноса на кандидатите, докато за други той е единственият критерии и позволява само на сърби, босненци или хървати да участват. Това автоматично изключва останалите общности и през годините ескалира в множество международни дела, най-известното от които е заведено от представителите на ромската и еврейските общности Дерво Сеждич и Яков Финци.

През лятото Върховния представител за Босна и Херцеговина Кристиан Шмид предложи промени за преструктуриране на системата по начин, който да отрази демографските промени в страната, но би ощетил най-голямата етническа група на босненците за сметка на останалите.

Това доведе до напрежение най-вече между босненци и хървати и бе посрещнатo от вълна протести през лятото и критики, че за парламентите се създават условия за изборна сегрегация и предоставяне на непропорционално голяма тежест за по-малки етнически малцинства.

Все пак от всички изборни тела, за които хората трябваше да гласуват тристранното президентство е може би най-важното.

Това е орган с предимно символични функции, но неговите членове де факто имат основна роля при определянето на външнополитическия курс на една дълбоко разделена страна с амбиции за членство в ЕС и НАТО оплетени с изключително силно руско влияние концентрирано в Република Сръбска.

Неслучайно и всички основни участници инвестираха най-много именно в тази кампания.

От босненска страна победител излиза умереният Денис Бечирович от Социалдемократическа партия. Той печели малко над 50% от гласовете изпреварвайки Бакир Изетбегович и националистите от Партията на демократическото действие (ПДД), които доминират босненския етнос през по-голямата част от последните 30 години.

Бечирович има по-умерен тон и поддържа идеята за по-малко етноцентризъм в политиката. Често обект на критики са неговите политически конкуренти като настоящият босненски член на президентството Шефик Джаферович също е член на ПДД.

"Всяка дестабилизация в региона би ни върнала в Средновековието. Нямаме право на това...Нека се обединим около бъдещето и около разрешаването на най-важните проблеми. Това е, от което се нуждаят всички хора и етноси в Босна и Херцеговина", каза Бечирович след излизането на първите резултати.

Денис Бечирович Снимка: БГНЕС
Денис Бечирович

При хърватите ситуацията винаги малко по-сложна, тъй като в рамките на федерация се избират две от трите места в президентството, а понеже са значително по-малко от босненците, често твърдят, че са обект на изборни измами и манипулации.

Хърватите представляват 22,4% от населението, в сравнение със 70,4% босненци.

На този фон победител излиза текущият хърватски представител в президентството Желко Комшич, който също е смятан за умерен кандидат, но е силно недолюбван от по-крайно настроените хърватски националисти, тъй като една от целите на партията му е да се бори за пълно политическо равноправие за всички етноси.

С победата на Комшич и Бекирович се създават условия за сближаване между двете общности на управленско равнище. Въпреки това босненци и хървати остават дълбоко разделени не само помежду си, но също така и в рамките на собствените си общности - нещо, от което се възползват сърбите.

Там може да се каже, че има един безспорен лидер в лицето на Милорад Додик. Досега той представляваше сърбите в тричленното президенство на Босна и Херцеговина, но реши да се оттегли и да размени мястото си със своето протеже и доскорошен президент на Република Сръбска Желка Цвиянович.

Милорад Додик на среща с Владимир Путин Снимка: Wiki Commons
Милорад Додик на среща с Владимир Путин

И двамата спечелиха убедително изборите, в които участваха, но няма съмнение, че Цвиянович ще бъде гласът на Додик на най-високото политическо ниво, а неговата тежест ще се увеличи значително и от факта, че партията му отново изпраща най-много депутати от сръбската квота в националния парламент.

Защо е важно това?

Докато босненци и хървати продължават да са заети със своите противоречия през последната година управлението на Додик, с подкрепата на Русия, предприе редица мерки за създаването на собствени въоръжени сили и полиция и също така отделяне на съдебната и данъчната система с цел Република Сръбска да бъде независима от Босна и да стане част от федерация или конфедерация със Сърбия.

Де факто независимост, носеща пряка опасност от военна ескалация. Додик направи всичко възможно да превърне Република Сръбска в един анклав-проводник на руско влияние и интереси в центъра на държава, чиято стабилност се гарантира от ЕС и САЩ.

В този смисъл след по-малко от месец изтича мандата на европейската мисия в Босна и Херцеговина и се очаква Русия да гласува с вето върху продължаването му на фона на войната в Украйна. Към момента EUFOR е сред малкото възпиращи фактори пред нова имплозия на Босна и Херцеговина.

Неслучайно през юни Додик отложи с шест месеца евентуалното обявяване на независимост и обяви, че очаква "подходящ момент".

Сега той отново е президент на Република Сръбска, има скорошния прецедент с независимостта и анексирането на украинските територии от Русия, Москва е зад гърба му, а пък пред себе си има разделени противници и Запад, зает с Украйна.

   

Най-четените