Войната в Украйна, за която всички говорят от седмици, вече е в разгара си.
А паралелно с нея продължава да върви потокът от пропаганда и дезинформация с цел да се формулира общественото мнение и да се създават погрешни представи за случващото се.
В следващите редове сме отговорили на няколко въпроса, които имат необходимост от разясняване с оглед правилното разбиране на цялата криза.
Защо това, което се случва е война, а не "операция"
При обявяването на военните действия от тази сутрин Путин определи случващото се като "специална операция" и избяга от термина война. Причината е ясна, тъй като в сферата на международните отношения обявяването на война носи много отговорности и задължения в от правно, социално, политическо и икономическо естество.
Само че тя е абсолютен факт. В рамките на часове флотът, военновъздушните сили и противовъздушната отбрана на Украйна практически бяха неутрализирани в по-голямата си част. От своя страна, сухопътните действия излязоха далеч извън рамките на оспорвания регион Донбас и засегнаха Харков, Мариупол, Херсон, както и границата с Беларус.
В същото време още от сутринта започна всеобхватна кампания на въздушни и артилерийски удари срещу всички големи градове чак до Лвов на запад до границата с Полша. Именно разширяването на военния периметър на агресията правят разликата между реализиране на обикновена операция, както твърди Владимир Путин, и война.
Защо Путин всъщност нарушава международното право
Това се случи най-видимо по две основни линии - нарушаване на Будапещкия меморандум и нарушаване на Минските споразумения.
Първият е подписан още през 1994 г. и чрез него Руската федерация поема ангажимент за "уважение на украинската независимост и суверенитет в съществуващите граници", както гласи първа точка. В замяна Киев се задължава да предаде складовете си с ядрено оръжие, останали след разпада на СССР, а Москва се съгласява да не засяга "съществуващите граници", и също така да се "въздържа от употребата на сила". Каквато виждаме в момента.
Що се отнася до Минските споразумения, те бяха правовата рамка, която регламентираше примириерто между Киев и сепаратистите в Донбас, а Русия представляваше един от гарантите за това, наред с Франция и Германия
Именно неспазването на някои от условията по тях от страна на Украйна - най-вече този за промяна на украинската конституция и предоставяне на автономни статути на сепаратистките републики - е един от поводите за поведението на Русия.
В крайна сметка Путин окончателно се отказа да преговаря не само в рамките на така наречения Нормандски формат, но и в какъвто и да е друг формат, налагайки напълно нови и ултимативни условия към НАТО с ясното съзнание, че те няма как да се изпълнят и ще се стигне до военна ескалация.
Защо в Украйна не се случва геноцид
За да легитимира своята "операция" руският президент обвинява правителството в Киев в извършването на геноцид срещу рускоговорящото малцинство в Източна Украйна.
"Така нареченият цивилизован свят... предпочита да го игнорира, сякаш нищо от този ужас, геноцид, на който са подложени почти четири милиона души, не съществува", казва той в речта си, с която обяви признаването на независимостта на сепаратистките републики в Донбас.
Това е нещо, което е казвал и друг път, отразявайки същата реторика на проправителствените медии и всички останали официални и неофициални пропагандни канали, които от години представят Украйна като една квази фашистка или нацистка държава. Неслучайно Путин определи текущата "операция" за такава с цел "демилитаризиране и денацификация" на Украйна.
Проблемът в случая е, че руският президент използва напълно свободно един термин, с който обикновено политическите лидери боравят много внимателно заради твърде делкитания си и спорен характер. Идеята е че именно чрез склонността си да поляризира думата "геноцид" може създаде достатъчно антиукраински настроения и достатъчно оправдание за военната агресия.
Само че за геноцид много трудно може да се говори. Според Конвенцията за предотвратяване и наказване на престъплението геноцид, приета и от Русия, това представлява "действия, извършени с намерение да унищожат, изцяло или частично, национална, етническа, расова или религиозна група."
На този фон конфликтът в Източна Украйна е отнел живота на повече от 14 000 души от избухването си през 2014 г., с жертви от двете страни, като и дума не може да става системно физическо изтребление на която и да е от различните малцинствени групи в страната. От друга страна руският език продължава да бъде широко използван в Украйна, а правителството не го е забранило, както Путин твърди.
Защо случаят "Украйна" няма нищо общо със случая "Косово"
Другият широко използван елемент в пропагандата е сравняването между Косово и Украйна. Всъщност едва ли някой някога щеше да приеме независимост на Косово, ако страната не бе тръгнала по пътя на трагедиите в Босна и Херцеговина, а следващата "Сребреница" не бе просто въпрос на време да се случи.
Не желанията за независимост или присъединяване към друга държава на етническите албанци бяха причината за военната интервенция на НАТО, а кампанията за етническо прочистване, която бе въведена в ход от армията на Слободан Милошевич. В този смисъл Косово просто нямаше как да остане част от Югославия.
За сравнение Крим и сепаратистките републики представляват територии на Украйна, обект на агресия от страна на съседна държава, която не просто ги окупира, а даже в случая с Крим, впоследствие директно ги присъедини към своята територия. От своя страна Албания никога не е правила опити да анексира Косово.
Ако продължим в същия дух и разгледаме двата случая става видимо и друго нещо - докато най-новата държава на Балканския полуостров стана такава, след като повече от десетилетие е обект на дебат, а самата независимост е резултат от международно решение, макар и не под формата на консенсус, то що се отнася до текущата ситуация, Русия действа единствено и само по своя инициатива.
Защо НАТО няма да се намеси във военно отношение
Или поне вероятността това да се случи не е голяма все още. Украйна е партньор на Алианса, но страната така и не бе приета като пълноправен член, което означава, че няма как да ѝ бъде предоставена помощ по смисъла на Член 5.
В продължение на осем години от 2014 г. насам Западът вложи много усилия, за да откъсне страната от руската сфера на влияние, без обаче да я присъедини нито към Алианса, нито към ЕС, държейки въпроса като разменна монета и средство за преговори с Москва.
Това обаче вече не работи, а Путин явно показва готовност да стигне до края, само и само, за да върне Украйна под свой контрол. Сега вече въпросът е до къде са склонни да стигнат САЩ, НАТО и Европа, за да я задържат в своята сфера.
