Сутринта на 24 февруари руският президент Владимир Путин постави началото на поредица от ракетни атаки срещу Украйна, с което изправи Европа и света пред потенциално най-тежката криза за сигурността от десетилетия насам.
А в рамките само на един час след телевизионното му обръщение, ефектът на руската офанзива започна да се отразява на международните пазари.
Как борсите реагираха на инвазията в Украйна
Газовите фючърси в Европа посрещнаха днешния четвъртък със скок на синьото гориво от 35%. След като вчера природният газ се затвори при котировки от 88,89 евро за мегаватчас, тази сутрин буквално за минути цената му на хъбовете в Нидерландия достигна 120 евро за мегаватчас.
В международен план ръст в цените отбелязаха още петролът, рублата, златото, алуминият и никелът.
Петролът сорт Брент премина психологическата бариера от 100 долара за барел, достигайки 103,32 долара - ценови растеж, който не е отбелязван от 2014 г. насам. Нагоре тръгна и американският лек суров петрол, който се повиши с 5 долара, достигайки до 97 долара за барел.
След руската атака срещу Украйна поскъпна и златото. Тройунция от благородния метал, смятан за убежище от инвеститорите, повиши цената си с 9,6 на сто на годишна основа до 1941,52 долара - най-високо равнище от началото на 2021 г.
Алуминият с тримесечен договор за доставка се покачи с 2,1% на Лондонската метална борса. Референтният никел отбелязва връх с 1,6%, повишение спрямо стойностите си от вчера.
В раздела с хранителни стоки световните борси отчитат 5-процентно покачване на стойностите на пшеница и 6% повишение на царевицата.
Валутните курсове също усетиха труса от руско-украинската криза, като най-силно атаката в Украйна се отрази на руската рубла. Тя понижи стойността си спрямо долара с 10% и вече се продава при индекс от 89,59 рубли за един американски долар.
Цената на биткойна също падна с 8%, като стойността му е под 35 000 долара.
В същото време Руската централна банка спря търговията с валута и съобщи, че е готова да се намеси, за да осигури ликвидност на банковия сектор в Руската федерация. А Централната банка на Украйна забрани купуването на чуждестранна валута на междубанковия пазар.
Притеснения, предположения и прогнози
На фона на последните събития около кризата с Украйна се градят различни сценарии за глобалното влияние на военните действия и във всеки един от тях инфлацията е неделима стъпка. Като най-чувствителното повишение се очаква в основно две категории - природен газ и храни.
Кризата поставя доставките на гориво в Европа, която вече е в разгара на енергийна криза, под допълнителен риск. Континентът до голяма степен зависи от руските доставки на синьо гориво, а заради ниските си запаси през последната година, може да се каже, че Европа не се намира в силна позиция в енергийно отношение.
Дни преди нахлуването в Украйна Владимир Путин обяви, че ще се стреми да запази газовите потоци постоянни, но това беше преди да излезе информация, че Европейският съвет ще обсъжда изключване на Русия от финансовата система SWIFT като първия кръг от санкции заради атаката.
"Ако Западът реши да отреже Русия от SWIFT, плащанията за руския газ ще станат невъзможни", предупреждава пред "Ройтерс" Катя Яфимава, старши научен сътрудник от Оксфордския институт за енергийни изследвания. А без гарантиране на плащанията, не може да се очаква, че Путин ще удържи на думата си и ще поддържа подаването на газ в старото темпо и до всички европейски държави.
От западните страни САЩ и Германия биха загубили най-много от подобен ход, защото техните банки най-често използват операции през SWIRT в търговията с Русия.
Какви са прогнозите за ефекта от руската инвазия в Украйна върху пазарите
Заедно по-висока несигурност относно руския газ анализатори от Goldman Sachs Group Inc. до Wood Mackenzie Ltd. и Rystad Energy AS прогнозират, че по-високите цени ще продължат до края на тази година, като ще се отразят последователно на електроенергията, промишлеността и отоплението.
"След тази сутрин трябва и да сме готови, че руският газ ще тече само до избрани страни в ЕС. А това ще постави Съюза под допълнителен стрес, както от енергийна, така и от дипломатическа страна", заявява Тиери Брос, професор по политически изследвания пред Bloomberg.
Ограничения върху износа/вноса и теглене на средства от капиталовите пазари вече стои като проблем пред "Газпром", петролното ѝ подразделение "Газпромнефт" и производителите на петрол "Лукойл", "Роснефт" и "Сургутнефтегаз", след като САЩ наложи санкции върху руските сектори на енергетиката и отбраната.
Санкциите могат да бъдат разширени и задълбочени, като една от потенциалните опции е да са попречи на компаниите да работят с американски долари.
Евентуалното покачване на горивата, а оттам и на електроенергия по цялата търговска верига от само себе си означава и скок в цените на хранителните стоки и услугите. Но отделно от енергийната инфлация, руско-украинската криза поставя в директен риск търговията с пшеница и царевица, респективно и цената на хляба и тестените изделия.
Русия и Украйна представляват 29% от световния износ на пшеница, 19% от световните доставки на царевица и 80% от световния износ на слънчогледово масло. Като военните действия между двете държави могат да повлияят на движението на реколтата и драстично да вдигнат цените на пшеницата и царевицата на световните пазари.
"Независимо дали ще има война или не, първите прогнози показват, че няма да избягаме от инфлацията", казва Юан Ювей, мениджър на китайски хедж фонд във Water Wisdom Asset Management.
По-нататъшните движения по борсите обаче ще зависят от последвалите финансови санкции, които САЩ, Европейският съюз и Великобритания ще наложат на Русия.
Ефектът от конфликта в България
От ответната реакция на САЩ и Европа ще зависи и ценовото въздействие на руско-украинския конфликт в България, казва финансовият министър Асен Василев.
На първо време той прогнозира, че наложените санкции срещу Русия ще доведат до ръст в цените на петрола, а Владимир Путин може да отговори като ограничи продажбите на горивото. Това би поставило пред изпитание растежа не само на българската икономика, а и на европейската.
Що се отнася до инфлацията, Василев повтаря мнението си от по-рано тази година - че пикът на ценовия скок ще е март-април. В зависимост от ескалацията в Украйна инфлацията у нас може да достигне и дори да прескочи 10%.
По негово предложение Европейската централна банка ще върви към затягане на паричната маса и повишаване на лихвените проценти, като това ще се усети и в България. Което означава, че Бюджет 2022 и всички планове за икономически растеж трябва да се прегледат отново и актуализират, съгласно настоящата ситуация.
