Това, за което всички западни лидери предупреждаваха от седмици, се случи.
От ранните часове на тази сутрин Русия стовари военната си мощ срещу Украйна в "специална операция" с цел "демилитаризация и денацификация на Украйна."
Такива бяха думите на президента Владимир Путин, с които той обяви началото на операцията. А тя по всичко изглежда като пълномащабна инвазия, подготвяна повече от година.
Първите стъпки по нея са започнали още през април 2021 г., когато Кремъл разположи сили по границата с Украйна, за да бъде опипана почвата и тествана решимостта на току-що влезлия в Белия дом президент Джо Байдън.
След това Путин се срещна неколкократно с беларуския си колега Александър Лукашенко, като му гарантира заем от 1,5 милиарда долара и достатъчно политическа подкрепа, така че в момента да е сигурен северния фланг откъм Киев.
Последва изкуствената криза с хилядите бежанци, докарани от Близкия изток, през Беларус, чак до границите с Полша и Литва, за да бъде допълнително повишено напрежението.
Така се стигна до абсурдните, ултимативни искания към НАТО, за които бе напълно ясно, че е невъзможно да бъдат изпълнени.
Тази стратегия е позната още от Първата световна война, която започва след убийството на австро-унгарския престолонаследник от сръбски националисти в Сараево. Тогава Виена поставя 10 невъзможни за изпълнение ултимативни искания към Белград с ясното съзнание, че те няма да се случат и ще се стигне до война, за която всички вече са били готови.
Именно по такъв начин Русия изиска от НАТО да се върне в границите си от 1997 г., да спре разширяването си и да не разполага нападателни оръжия в Източна Европа.
В отговор бяха предложени различни, алтернативни предложения, включително и директни увещания, че Украйна няма да бъде приета в Алианса в близкото бъдеще, а пък американците се съгласиха военните учения на НАТО и разполагането на оръжия да се съгласува с Москва.
Никой не повдигна дума за руския военен капацитет в Калининградския ексклав между Полша и Литва, който служи за щаб на Балтийския флот, разполага с две военни летища, както и с неизвестен брой балистични ракети.
Всъщност в нито един момент по време на всички преговори Путин не си е и помислял да се случи нещо различно от военния сценарии, който се развива в момента, а дипломатическото решение е било по-скоро второстепенна опция и средство за заблуда, докато започне военната операция.
Footage of Russian rocket hitting Ivano-Frankovsk airport (it's also an airbase for the Ukrainian Air Force) pic.twitter.com/mIWrrOrIlw
— Russians With Attitude (@RWApodcast) February 24, 2022
Досега Русия показва пълно превъзходство по въздух. Украински командни пунктове, летища, пристанища, казарми и складове около всички големи градове - чак на запад до Лвов на полската граница - са под обстрела на руските и проруските сили, като е използвана артилерия, авиация и особено много крилати ракети "Калибър" от кораби в Азовско море.
За момента по-съществени сухопътни действия се водят в района северно от Луганск, както и около Харков по източната граница, Мариупол и Херсон. Бронирани колони са навлезли и от Беларус през ГКПП Сенковка, който е на 90 км от Чернигов в посока Киев.
Очевидно това представлява първи етап от една широкомащабна инвазия с трудно предвидими последици.
Най-вероятната цел към момента е да се наложи пълен контрол над цялата област Донбас, да се обгради или изолира напълно близо 1,5-милионния Харков и реално да се прекъсне връзката между него и Мариупол и Бердянск, като по този начин се отреже достъпа на Украйна до Азовско море.
Другата цел е Херсон и овладяване на всички подстъпи към Крим, но преди всичко Севернокримския воден канал, който отговаря за водоснабдяването на целия полуостров и бе спрян изцяло от украинските власти заради анексията през 2014 г.
В зависимост от успеха на този етап, ще разберем и дали ще има преговори и при какви условия ще се случат. В момента възможност и желание за такива няма, а Киев прекъсна дипломатически контакт с Москва.
При бързо и успешно изпълняване на текущите задачи, Путин може да реши да седне на преговорната маса от позицията на по-силната страна и да притисне правителството към приемане на условия по капитулация.
Вариант е и да продължи на изток до брега на Днепър и градовете Днипро, Запорожие, Кременчуг, Черкаси до евентуално обграждане на Киев, когато отново да бъдат поставени условия за преговори и капитулация.
Ако се случи Киев да бъде загубен бързо и без съпротива от страна на украинската армия, то правителството най-вероятно ще подаде оставка или ще се изтегли в посока западния център Лвов, а начело Русия ще постави марионетен лидер и управление, което да бъде лоялно към Москва.
Тези сценарии обаче зависят от това цялата операция да протече без особени проблеми.
Ако ситуацията стане патова, а руската армия започне да губи твърде много хора в един блицкриг, превърнал се в блато заради факторът "терен" и украинската "распутица", то тогава отново ще се стигне до дипломация, но този път в значително по-неизгодна за Русия позиция.
Тепърва се очаква да се види и каква ще бъде реакцията на НАТО, САЩ и Европа, която също ще бъде от решаващо значение.
Досега тя бе предимно казионна с налагане на рехави санкции и опити за дипломатическо решение, които показаха, че Путин разбира най-вече от действия, а не от думи.
За директна военна намеса е трудно да се говори, тъй като Украйна не е част от НАТО, следователно Алиансът няма как да се намеси по смисъла на член 5.
На масата обаче стават сериозни инструменти под формата на санкции, които могат да засегнат тежко икономиката на Русия и които доскоро изглеждаха като по-скоро немислими.
Така все по-ясна ни се струва перспективата за изваждане на руските банки от европейския финансов пазар, преустановяване на участието в платежната система SWIFT и окончателно спиране на "Северен поток 2".
В следващите часове ще стане ясно каква решимост и твърдост могат да покажат западните лидери в налагането на санкции и ще може ли Европа в крайна сметка да се откъсне от зависимостта си от руски газ.
