Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Планът на Нетаняху за край на войната в Газа

Ликвидиране на Хамас и израелски контрол над палестинската територия
Ликвидиране на Хамас и израелски контрол над палестинската територия

Израелският премиер Бенямин Нетаняху за пръв път изложи официална позиция относно бъдещето на Ивицата Газа след войната с Хамас.

Документът е от една страница и представя принципни точки, които да послужат като основа за разговор малко преди израелската делегация да отпътува за нови мирни преговори в Париж с посредничеството на САЩ, Катар и Египет. 

Очаква се разговорите там да бъдат концентрирани върху съдбата на 134-те заложници, все още държани от Хамас, хуманитарната ситуация в Газа и подготвяната офанзива срещу Рафа, където има около 1,5 милиона бежанци от сраженията.

Планът на Нетаняху бе изложен в този контекст и в голяма степен обобщава на едно място всичко, което премиерът е казал от началото на войната, провокирана от терористичната атака на Хамас на 7 октомври 2023 г.

Документът е разделен на три периода за бъдещето на Газа: незабавен, краткосрочен и дългосрочен, но не споменава подробности и конкретика.

Един от основните акценти е, че в непосредственото бъдеще не се предвижда спиране на бойните действия.

"Израелската армия ще продължи войната, докато целите ѝ не бъдат постигнати - унищожаване на военния капацитет и управленската инфраструктура на Хамас и Ислямски джихад, прибиране на заложниците и предотвратяване на всякакви заплахи, идващи от Ивицата Газа", пише в документа.

По този начин се отхвърля възможността за незабавно спиране на огъня. Това е едно от основните искания на голяма част от международната общност с оглед критичната хуманитарна ситуация в Газа.

В краткосрочен план Нетаняху не поставя ограничение върху времето, в което"армията ще поддържа оперативна свобода на действие в цялата Ивица Газа, за да предотврати подновяването на тероризма и да се осуетят всякакви заплахи".

За неограничен период от време ще остане и вече установената буферна зона за сигурност от палестинската страна на границата на Ивицата. Това е в разрез с американското виждане в случая, което отхвърля идеята за ограничаване на територията на анклава.

По отношение на границата между Газа и Египет не се споменава за буферна зона, но се казва, че "южната част ще бъде затворена". Там ще се работи в сътрудничество с Египет и САЩ за предотвратяване на всякакви форми на контрабанда.

"Израел ще установи контрол по сигурността по суша, въздух и вода на цялата територия западно от река Йордан, включително Ивицата Газа", пише още в документа и се допълва, че анклавът ще бъде "напълно демилитаризиран, с изключение на нуждите за прилагане на обществен ред."

Тук се намеква за прилагане на модел, сходен с този, който вече действа в Западния бряг, където полицейските сили са палестински, но цялостният контрол върху сигурността се държи от израелската армия.

Обърнато е внимание и на административното управление.

Досега всички институции бяха в голяма част контролирани от представители на Хамас, но в бъдеще управлението ще бъде поверено на "местни палестинци с административен опит, които не са свързани с никоя държава или организация, подкрепяща тероризъм."

Отново твърде широко и неясно определение. То цели да изключи Иран, но потенциално може да изключи всеки друг, който по някаква програма финансира нещо или някого в Газа.

Дори Палестинската автономия, която в момента подпомага семействата на загинали във войната или на попаднали в израелски затвори по обвинение в тероризъм.

В плана се споменава и за насърчаването на "всеобхватна програма за дерадикализация за всички религиозни, образователни и социални институции в Ивицата Газа".

Тя трябва да бъде приложена "доколкото е възможно с участието и помощта на арабските страни, които имат опит в насърчаването на дерадикализацията на тяхна територия".

Въпросът в случая е доколко арабските страни ще имат готовността да сътрудничат. Досега от Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства многократно заявиха, че могат да участват във възстановяването на Газа само като част от по-широка рамка за създаване на независима палестинска държава.

А това не е приемливо за Нетаняху и неговите крайнодесни коалиционни партньори, които говорят дори за анексия.

Друга важна точка от плана е спиране на работата в Газа на Агенцията за подпомагане на палестински бежанци на ООН.. Въпросната служба е създадена още през 1949 г. и от тогава насам се занимава с осигуряване на хуманитарна помощ за милионите палестински бежанци в Сирия, Ливан, Йордания, Египет и двете палестински територии. 

Според Израел обаче 12 нейни членове са участвали в терористичната атака от 7 октомври, а най-малко други 190 са пряко свързани с Хамас.

Агенцията ще бъде заменена с други "отговорни международни организации", макар и да не се пояснява кои, както и по какъв начин би станало прехвърлянето на функции и отговорности между тях.

Планът на Нетаняху завършва с повторение на два "дългосрочни" принципа, приети по-рано тази седмица както от кабинета, така и от Кнесета.

Първият е, че Израел няма да приеме "международни диктати по отношение на трайно споразумение с палестинците". То трябва да бъде постигнато само чрез преки преговори и без предварителни условия.

Накрая се завършва с пълно отхвърляне на едностранно признаване на палестинска държава, което се разглежда като "награда за тероризъм".

 

Най-четените