Макар властта в Русия от вече 22 години насам неоспоримо да се намира в ръцете на президента на страната Владимир Путин, едва ли може да се каже, че елитите, намиращи се под него, винаги са действали в синхрон помежду си.
В подножието на върха на Кремъл винаги е имало различни битки за власт между противоречащи си бизнес интереси, различни силови групировки и идеологични течения, но всякакви подобни съперничества оставаха скрити. Досега.
От септември насам, след прибързаното отстъпление на руските сили от районите на Херсон и Харков в Украйна, анализатори и коментатори на събитията в Русия отбелязват все по-ярко и сериозно разделение сред елита около Кремъл.
А това може да бъде предвестник на много опасни бури в Москва.
От 2014 г. и анексирането на Крим досега различните кръгове на властта се съобразяват категорично с официалната политика, независимо от позициите си. Самото анексиране беше приветствано като ултимативен акт на патриотизъм.
Унищожаването на каквато и да е неконтролирана опозиция в страната мина без коментари, а промяната в конституцията, която позволи на Путин да запази властта в ръцете си за още десетилетие, доведоха само до вътрешни борби за това кой да бъде потенциалният му наследник.
Дори нахлуването в Украйна не раздели елитите, макар че беше шок за тях. Волно или не, те трябваше да приемат войната като свършен факт. А всеки, който беше ярко против, просто напусна страната. Онези, които не можаха да си тръгнат, мълчаха.
Общата позиция беше ясна - Русия трябва да спечели войната по някакъв начин, защото обратният сценарий би означавал началото на края за тази власт - социално-политическа дестабилизация, бунтове и неизбежен крах.
Съответно общият интерес на различните кръгове във върхушката изискваше Москва да постигне някакво завоевание, което да обяви за победа и цел на "специалната операция" още от самото ѝ начало. И около това се обявяваха различните кръгове, независимо от различията помежду им.
Това, което се промени с отстъплението на руските сили от Херсон и Харков, беше, че преди това елитите в Русия вярваха, че Путин знае какво прави и има някакъв план. Самата идея, че руските сили толкова лесно могат да бъдат обърнати в хаотично отстъпление, обаче създаде усещане за несигурност и разделение.
В корена си това разделение се базира върху около един ключов въпрос - какво трябва да се направи, ако Русия наистина започне да губи тази война?
Най-лошият сценарий в очите на всички намесени групи е ясен - пълната капитулация на Москва. Подобно нещо би означавало отказване от Крим, а потенциално дори международни военни трибунали, години на репарации и установяване на прозападно правителство.
Ето защо в Русия няма как да се появи партия на мира - в сегашната уязвима позиция на страната такава политическа сила моментално ще се превърне в партия на поражението, а никой все още не е готов да се присъедини към редиците на губещите.
Въпреки това, в една или друга степен, всички представители на руския елит са стигнали вече до извода, че ако нищо не се промени, загубата изглежда неизбежна.
Затова и разделението се поражда от това как различните групи виждат решението на настоящия проблем, като можем да говорим за две оформени "партии" под върха в Москва - "Реалистите" и "Радикалите".
Първите вярват, че в сегашната ситуация Русия няма как да спечели войната. Затова правилният ход трябва да е да се спрат преките военни действия, а властта да се съсредоточи върху възстановяването на своята армия и на икономиката, докато политическата система бъде преустроена.
В тази група попадат много от технократите в Русия, но също така представители на силоваците от службите, висши служители на държавната администрация, както и видни бизнесмени.
Ръководителите на големите държавни корпорации като изпълнителния директор на "Роснефт" Игор Сечин и главния изпълнителен директор на "Ростех" Сергей Чемезов са по-скоро прагматици, отколкото привърженици на победата на всяка цена, защото имат какво да губят. А това ги кара да търсят невоенни алтернативи за развитието на конфликта.
За реалистите самото започване на войната беше грешка, произтичаща от изкривено разбиране на Кремъл за възможностите на Русия. Те също така смятат, че проведените референдуми за присъединяване на четирите украински региона са грешка, тъй като тези територии на практика нямаше как да бъдат защитени.
Трябва обаче да се прави ясно разграничение - реалистите са против търсенето на мирни преговори сега. Напротив - те искат военните сили да продължат да държат териториите, които до момента Русия е окупирала, а сегашната фронтова линия да бъде защитена.
Възгледите на тази неформална партия се представят в медиите чрез остри критики към армията и предупреждения за рисковете за страната от открита война срещу НАТО.
Срещу позицията на реалистите стои групата на радикалите, които подкрепят ескалацията на конфликта.
Според тях, за да избегне поражението, Русия трябва да бъде готова да предприеме пълномащабна мобилизация, да концентрира ресурсите си в тотална война и да обстрелва Украйна безмилостно до пречупването на силите на Киев и установяването на ясна победа.
Хората от тази страна на разделението по върховете на Русия са много по-разнородни от групата на реалистите. Всички те се обединяват около една идея - колкото по-зле вървят нещата на фронта, толкова повече политически дивиденти ще могат да спечелят.
Сред високопоставените представители на партията на ескалацията са известният бизнесмен и наемнически бос Евгений Пригожин, чеченският лидер Рамзан Кадиров, милиардерът Юрий Ковалчук, известен като "личния банкер на Путин", и други.
За разлика от висшите мениджъри на "Лукойл", "Роснефт" и други шефове на държавни компании, хора като Пригожин и Ковалчук не оперират с държавни активи, а влагат лични средства за военните усилия на Русия, като перфектен пример за това е военната компания "Вагнер", поддържана от Пригожин.
Логиката тук е, че колкото повече държавата се нуждае от услугите на такива хора, толкова по-голяма е собствената им тежест в системата.
Въпреки факта, че много привърженици на ескалацията остават встрани от официалните процеси на вземане на решения, това е партията, която до голяма степен засяга стратегията на Русия в Украйна в момента, поради тяхната идеологическа близост с Путин. Още повече - някои от нейните представители имат пряк достъп до президента.
Според анализатори именно заради съветниците му от партията на радикалите Путин е наредил тактиката на "военната операция" да бъде сменена и руските сили залагат вече на на масирани удари срещу енергийната инфраструктура на Украйна.
Президентът е бил убеден, че тези удари ще намалят боеспособността на украинската армия и ще навредят на популярността на правителството, проправяйки пътя на Москва да диктува условията за капитулация на Киев.
Само че този план засега не работи и има сериозни съмнения дали въобще ще постигне резултати. Парадоксално, но именно този факт засилва позициите на радикалите, които настояват за още по-твърди действия.
От друга страна обаче, реалистите постепенно ще започнат да придобиват повече политическа тежест с влошаването на икономическата обстановка в страната и липсата на ясни резултати от войната. В един или друг момент обществото неминуемо се уморява от конфликта и това ще засили настроенията за деескалация.
Според анализатора Татяна Стоянова в неин коментар за The Moscow Times този сблъсък между реалисти и радикали се доближава до своята последна битка.
За едните продължаването на войната може да доведе до колапс на страната, докато другите вярват, че ескалацията е начинът Русия да оцелее в сегашната ситуация. Стоянова е на мнение, че към момента е невъзможно да се прецени кой ще спечели тази битка, но това ще определи не само изхода от войната в Украйна, но и бъдещето на Русия.
И двете партии продължават да оказват пълна подкрепа за президента Путин, но вероятно в очите на елитите той е временно решение на проблемите - човек, който да изкара на върха до края на военния конфликт.
Слабостта на неоспоримия доскоро владетел на Кремъл е причината това разделение да бъде толкова видимо на първо време.
Ако той продължаваше да има този здрав хват върху властта, едва ли някой би си позволил да отправя критики на толкова висок глас, камо ли да изказва спорни тези за бъдещето на Русия. И това може само да говори за идващата несигурност в страната.
Която и от двете фракции да победи, страната ще се изправи пред сериозни промени и ще трябва да се адаптира към един много по-сложен, труден и суров свят в сравнение с началото на 2022 г.
