"Целта на операцията е да защити хората, които в продължение на 8 години са подлагани на издевателство и геноцид от страна на киевския режим (...) И за това ще се стремим към демилитаризация и денацификация на Украйна."
Това бяха думите на руския президент Владимир Путин, с които той обяви началото на военната инвазия в съседна Украйна и я оправда, използвайки като основен мотив опорните точки, раздухвани от години чрез официални руски правителствени медии и неофициални армии от тролове в дигиталното пространство.
Подобни твърдения обаче заслужават да зададем и отговорим на няколко важни въпроса:
Какви са твърденията на Русия за нацизъм в Украйна?
Путин, разбира се, не е единственият, който говори за нацизъм в Украйна. През последната година в Русия правителствени медии, политици, местни експерти, както и тролове изградиха идеологическата почва от всякакви истории, според които украинските власти извършват или планират да извършат геноцид над рускоезичното население в страната.
Според тези твърдения, за да затвърдят властта си управляващите в Украйна подлагат на жестоки репресии всички, които се самоопределят като руснаци, но също така искат да ги заличат не само в културно отношение, но и чисто физически.
Като доказателство за последното се посочва съществуването на известния с мрачната си слава батальон "Азов", който се явява най-ярко изразената крайно-дясна радикална структура в страната.
Инкорпорирането му под шапката на Министерството на вътрешните работи на Украйна в рамките на Националната гвардия се използва от руските власти, за да се продава идеята, че в Украйна всъщност има нео-нацистки режим и че НАТО и Европейският съюз (ЕС) го подкрепят.
Така от руска страна се заема позицията, че украинската нация и език всъщност не съществуват, а страната е изкуствено създадена от Запада с цел да бъде противопоставена на Русия и в момента се управлява от жадни за власт нацисти, които не са нищо повече от марионетки на САЩ и Европа.
Тук идва и ролята на Москва като естествен "освободител", а от руска страна се твърди, че украинските граждани всъщност чакат с отворени обятия своите братя, които ще ги освободят от корумпираните нацисти и фасадната, провалена про-западна демокрация.
Какво всъщност представляват нацизмът и фашизмът?
Когато се коментира темата, на първо време трябва да се изясни какво представляват тези две политически идеологии.
Националсоциализмът и фашизмът са с тоталитарен характер, което означава, че в центъра на държавата стои една-единствена партия с абсолютен монопол върху политическа, икономическа, военна, медийна и всяка друга власт. Тотален контрол върху цялото общество на всяко възможно равнище.
В практиката нацизъм и фашизъм остават изцяло затворени в рамките на един национален проект - "всемогъщата държава" и корпоратизма на Бенито Мусолини, идеята за висшата раса на Адолф Хитлер или пък клерикалния консерватизъм на Франсиско Франко.
Нацисти/фашисти ли стоят начело в Киев?
Руската пропагандна машина умело използва термините за нацизъм и фашизъм, изграждайки смислова връзка с Великата отечествена война и начинът, по който Червената армия освобождава Украйна от нацистка окупация. Общо взето по този елементарен начин трябва да изглежда и сегашната война в очите на обикновения руснак.
Етикетирането на враговете като нацисти е често срещан политически трик в Русия, когато трябва да бъде очернен някой. В случая целта е да се предизвика чувство за национално отмъщение срещу врага от Втората световна война, за да се оправдае инвазията в морално отношение.
След като обаче изяснихме какво означават двете идеологии, можем ли наистина да говорим за някаква форма на тоталитарен режим в Киев? Категорично не.
Украйна е демократична държава, чийто президент е избран на свободни избори с над 62% избирателна активност и на двата тура (над 18 млн. избиратели), при които победителят Володимир Зеленски събира на първи тур 30,24% от гласовете, а на втори - 73,22%.
С други думи в Украйна има една плуралистична политическа система, която макар да е пропита от корупция и тежкото наследство на бивша съветска република, все пак прилага повече или по-малко демократични принципи. А това само по себе си изключва всяка възможност за тоталитаризъм.
Допълнително с това - самият Зеленски е с еврейски произход, а семейството му е пострадало тежко от нацисткия Холокост. Дотук с идеята за нацистки режим в Киев.
Какво е отношението към малцинствата в Украйна?
Според думите на самия Путин в Украйна се извършва геноцид. Проблемът в случая е, че руският президент, наред с цялата пропагандна машина, използват напълно свободно един термин, с който обикновено политическите лидери боравят много внимателно заради твърде деликатния му и спорен характер.
За геноцид много трудно може да се говори. Според Конвенцията за предотвратяване и наказване на престъплението геноцид, приета и от Русия, това представлява "действия, извършени с намерение да унищожат, изцяло или частично, национална, етническа, расова или религиозна група."
Тук на преден план излизат някои аргументи, като примерът от размириците в Одеса на 2 май 2014 година, когато около 400 души търсят убежище зад дебелите стени на профсъюзния дом, a 42-ма от тях загиват от изгаряния или от задушаване вследствие на възникналия пожар в сградата. Руската телевизия тогава показа овъглени тела на хора, които, според нея, "украинските нацисти" изгарят живи, защото симпатизирали на Русия.
Според други обаче става въпрос за ситуация в контекста на референдумите за независимост в Донецк и Луганск и умишлени провокации, започнали часове по-рано, които впоследствие излизат от контрол и се стига до масови безредици и смъртта на десетки.
Другата опорна точка е свързана с твърденията за насилствена мобилизация на етнически българи в същия период. Всъщност тогава се провежда масова мобилизация в цяла Украйна, която засяга абсолютно всички етноси, не само българите - молдовани, беларуси, унгарци, поляци, евреи и всички останали са привикани в армията, защото са украински граждани.
Конфликтът в Източна Украйна е отнел живота на повече от 14 000 души от избухването си през 2014 г. до началото на сегашната война, като жертвите са общо и от двете враждуващи страни на украинската армия и сепаратистите.
В случая и дума не може да става за институционализирано, системно физическо изтребление на която и да е от различните малцинствени групи в страната, каквито са твърденията на привържениците на Кремъл.
От друга страна, руският език продължава да бъде широко използван в Украйна, а правителството не го е забранило, както Путин твърди.
Какво е батальон "Азов"?
Идеологията на "Азов" е свързана с нацизма и с ясно изразен расизъм и антисемитизъм. Официално командирите на формированието го отричат, но свастики и други символи винаги са били често срещани сред членовете, а през 2015 г. тогавашният говорител на батальона Андрий Дяченко твърди, че до 20% от всички членове са откровени нацисти.
Година по-късно Службата на върховния комисар на ООН по правата на човека обвини в свой доклад бойците от"Азов" в нарушаване на международното хуманитарно право с описани случаи на насилствени разселвания и ограбване на цивилни имоти, както и случаи на изнасилвания и изтезания на пленници по време на най-тежките сблъсъци със сепаратистите през периода 2014-2015 г.
GOOGLE: AZOV BATTALION
— The Daily Rabbit (@thedailyrabbit) March 8, 2022
Azov Battalion (until September 2014), or simply Azov, is a right-wing extremist, Neo-Nazi, paramilitary unit of the National Guard of Ukraine.
Winning ‘hearts’ and PR war, but Ukraine has a “Nazi” problem that NATO and USA do not talk about. pic.twitter.com/zO0ixCmUKi
До началото на войната формированието е в състав от около 900-1000 души и всъщност е със статут на полк за специални разузнавателни и контраразузнавателни задачи. В политическо отношение има връзки с крайнодясната партия "Национален корпус", която на последните избори събира под 2,5% от вота. Всъщност единствената партия от такъв тип, която е парламентарно представена, е "Свобода", само с 1 депутат във "Върховната рада".
Това е показателно за общото настроение към нацизма в страната с близо 40 милиона души население.
Наличието на военно формирование като "Азов" без съмнение е най-малкото спорно и в никакъв случай не работи в полза на Киев, но то по никакъв начин не може да дефинира Украйна като нацистка държава.
Най-малкото, защото през последните години такива организации обикновено се появяват по света като отговор на неолиберализма, докато в Украйна, те се зараждат като реакция срещу руския експанзионизъм.
Освободител ли е наистина Русия?
Отговорът на този въпрос се крие в решителния отпор, който срещна руската армия. Вместо с цветя, мнозинството от украинците посрещна пристигащите войски с оръжие и решителност.
Последните осем години на конфронтация и война само допринесоха за консолидирането на украинската нация и създаването на устойчиви антируски настроения, които все повече се задълбочават с динамизирането на военните действия и нарастването броя на цивилните жертви, бежанците и разрушенията.
Показателни са две неща: от една страна са кадрите от мащабни протести срещу руското военно присъствие в окупираните градове Херсон и Мелитопол, докато от друга стои огромният брой бежанци, които се насочват към Европа, а не към Русия.
Citizens of #Kherson protest against the #Russian military occupation. pic.twitter.com/jYwREiZKRf
— DRM Journal (@remilitari) March 5, 2022
Данните на Върховния комисариат на ООН за бежанците показват, че към 8 март техният брой е достигнал повече от 2,1 милиона души. От тях само малко под 100 000 (около 5%) са избягали към Русия.
Дотук беше и твърдението, че украинците искат да бъдат спасени от властта с Москва.
А руските управляващи най-добре би било, ако обърнат повече внимание върху собствения си проблем с нацизма в собствената си страна.
