От началото на войната в Украйна насам може да се каже, че в голяма степен всички съюзници в НАТО заеха много ясна и твърда позиция срещу руската агресия. Това се видя в налагането на безпрецедентни санкции, придвижване на военни части в близост до конфликта, както и изпращане на въоръжение за украинската армия.
Единственият член на Алианса, който все още не е заел конкретна позиция, остава Турция.
От една страна Анкара определи действията на Москва като война и гласува в полза на резолюцията на Общото събрание на ООН, осъждаща Русия. Това даде и повод да бъде активирана Конвенцията от Монтрьо за режима на преминаване на бойни кораби през Босфора и Дарданелите, според която Турция има право да ги затвори в случай на война.
Към момента Русия може да разчита на капацитета си в Севастопол, а пък военната база в Тартус, Сирия остава изолирана от Черноморския флот.
В добавка стои и сътрудничеството на Турция с Украйна в областта на сигурността и отбраната. През последните няколко години двете страни се разбраха за построяване на завод за турски дронове в Украйна плюс център за подготовка на оператори на такива машини, а до началото на войната Киев закупи 12 модела от доказания "Байрактар TB2" с подписана сделка за още 24 броя.
На всичкото отгоре най-новият дрон "Байрактар Акънджъ" се движи с двигатели, конструирани в завода "Ивченко-Прогрес" в Запорожие. В тази сфера Турция от години се възползва от украинското ноу хау и дългите традиции на самолетостроене в страната.
От друга страна обаче Анкара отказа да наложи санкции на Русия или да затвори въздушното си пространство, както направиха останалите съюзници в НАТО.
На подобен фон и за разлика от всички останали съюзници, Турция заема една по-скоро пасивна позиция и се опитва да играе ролята на медиатор по подобие на Израел, използва йкиотношенията си с Киев и Москва.
Така външният министър Мевлют Чавушоглу обяви, че неговите украински и руски колеги - Дмитро Кулеба и Сергей Лавров - са се съгласили да разговарят в четвъртък на неутрално поле в Анталия. Ако срещата не се разпадне, тя ще бъде първият реален разговор на високо ниво между двете воюващи страни от началото на инвазията.
Турция има съществен интерес тази война да приключи възможно най-скоро, тъй като потенциално е една от страните, които най-много са засегнати от промяната на баланса на силите в Черноморието. Особено ако Украйна загуби Одеса, респективно излаза си на Черно море, след като вече загуби азовското крайбрежие, и Русия стигне до границата с Румъния.
Досега турският президент Реджеп Таип Ердоган се опитваше да съхранява този баланс именно чрез военното сътрудничество с Украйна и на базата на своите сложни отношения с Русия. С времето обаче подобно нещо става значително по-трудно.
През последните години Турция преследва нещо, което с няколко думи може да бъде описано като опит за прилагане на многостранна външна политика, издигайки се до ранга на един почти незаобиколим регионален фактор в Близкия Изток, Кавказ и Средиземноморието, действащ извън рамките на НАТО.
Това естествено постави Ердоган в една изключително сложна позиция, като в момента той трябва да калкулира всяко едно действие, вземайки предвид сложните си отношения с всички страни.
Решението му да закупи руски системи за противовъздушна отбрана го постави на нож с Вашингтон и го сближи с Москва, а пък иредентистките му претенции в Средиземноморието разпалиха наново старите вражди с Гърция, към което отношение взе и Париж.
От друга страна, Турция и Русия застанаха на противоположни страни по отношение на военните конфликти в Либия и Нагорни Карабах, въпреки че в Сирия си сътрудничат относително безпроблемно. За Ердоган обаче е ясно, че на всяко едно от тези места неговият колега Владимир Путин има възможност да приложи натиск, ако се наложи.
При това в един доста лош момент за Турция, при който страната е в сериозна икономическа рецесия с прогресивно растяща инфлация и зависимост от руски газ.
Именно Русия е основен доставчик там с дял от около 50%, като Азербайджан и Иран са следващите най-големи алтернативи. Те обаче няма как да запълнят достатъчно бързо вакуума, който би останал, ако Путин спре изцяло кранчето.
Освен това Русия отговаря за над 60% от вноса на пшеница в Турция, срещу едва 15% дял на Украйна. По отношение на туризма Русия отново има значително по-голяма тежест с над 4,5 милиона туристи посетили страната през 2021 г. в сравнение с 2 милиона украинци.
Така погледнато от тази перспектива в момента Ердоган няма особено много инструменти да влияе върху случващото се, освен чрез дипломацията. И надеждата, че украинците, НАТО и ЕС ще нанесат максимално много щети на Русия.
