Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Активната дипломация на Израел - "за" мир в Украйна или "против" Иран

Войната в Украйна може да окаже съществено влияние върху баланса на силите в Близкия изток Снимка: БГНЕС
Войната в Украйна може да окаже съществено влияние върху баланса на силите в Близкия изток

Докато на фронта в Украйна бойните действия бушуват с пълна сила, на дипломатическото поле продължават опитите за постигане на някаква форма на мир.

Една доста необичайна и неочаквана фигура излезе на преден план в тези опити през последните дни. Тя обаче може да окаже съществено влияние не само върху преговорите по отношение на Украйна, но и за цялостната ситуация в Близкия изток.

Става въпрос за израелският премиер Нафтали Бенет, направил една впечатляваща серия от посещения и разговори с лидерите на Франция, Германия, Русия и Украйна. Първо в края на миналата работна седмица той говори с Еманюел Макрон, след което пътува до Москва за среща с Владимир Путин.

От там Бенет прелетя разстоянието до Берлин, за да обсъди ситуацията и с канцлера Олаф Шолц, а между всичко това проведе и три разговора с украинския президент Володимир Зеленский.

Всичко това се случва в съгласуваност и с американската страна, тъй като в понеделник израелският външен министър Яир Лапид се срещна със своя колега Антъни Блинкен в Рига, Латвия.

"Пътувах до Москва и Берлин, за да се опитам да помогна за установяване на диалог между всички страни, с благословията и насърчението на всички играчи", каза Бенет, след като се завърна в родината си. Той допълни още, че "дори и шансовете да не са големи", все пак разбира като "морален дълг на Израел да направи опит всеки възможен опит".

Немският канцлер Олаф Шолц (ляво) и израелският премиер Нафтали Бенет (дясно) Снимка: БГНЕС
Немският канцлер Олаф Шолц (ляво) и израелският премиер Нафтали Бенет (дясно)

И в известен смисъл този опит съвсем не изглежда нелогичен, имайки предвид, че Израел има традиционно добри отношения не само със Запада, но и с Русия и Украйна заради огромния брой евреи именно с руски или украински произход. Фактът, че Зеленский и премиерът на правителството в Киев Денис Шмихал са също с еврейски произход, само допринася за това Израел да изглежда като идеалната страна-посредник в конфликта.

Във вътрешнополитически план самият Нафтали Бенет също би могъл да извлече съществен политически капитал за себе си и своята партия.

Той е начело на едно изключително хлабаво мнозинство, съставено от цели осем напълно различни партии и коалиции, а след малко повече от година ще трябва да предаде поста си на Яир Лапид, който ще заеме неговото място на ротационен принцип според коалиционното споразумение.

По тази логика ще бъде от особена полза за Бенет да постигне достатъчно добър имидж на миротворец в криза от такъв мащаб, каквато е тази в Украйна. Особено с оглед на факта, че на изборите постигна едва пети резултат и само добре използваният шанс му позволи да бъде премиер сега.

Извън всичко това обаче има и нещо друго, което излиза далеч извън добрите отношения на Израел с Русия и Украйна, пацифизма или вътрешнополитическата динамика в самия Израел.

Става въпрос за израелския стратегически интерес и най-вече преговорите във Виена за ядрената сделка с Иран.

На пръв поглед няма нищо, което да свързва войната в Украйна с Иран, но всъщност двете събития имат безкрайно много общо и военният конфликт в Европа има потенциал да окаже съществено влияние върху баланса на силите в целия Близък изток.

През последните няколко месеца преговорите между Техеран и формата P5+1 (петте постоянни члена на Съвета за сигурност на ООН + Германия) относно сваляне на всички санкции върху Иран в замяна на стриктен контрол върху тяхната ядрена програма като цяло бяха в задънена улица.

Това обаче се промени с началото на военните действия в Украйна и налагането на тежки икономически санкции срещу Русия, които явно стимулираха бърз напредък в преговорите и очаквания за постигане на финално споразумение в неделя.

Дипломатическите представители на Китай, Франция, Германия, ЕС, Иран, Русия, Великобритания и САЩ подпечатват ядрената сделка през 2015 г., която вдигна редица санкции срещу Техеран в замяна на прекъсване на ядрената програма. През 2018 г. Доналд Тръмп изтегля САЩ от споразумението и връща режима на санкции, а Иран поднови ядрените опити. Снимка: Wikimedia Commons
Дипломатическите представители на Китай, Франция, Германия, ЕС, Иран, Русия, Великобритания и САЩ подпечатват ядрената сделка през 2015 г., която вдигна редица санкции срещу Техеран в замяна на прекъсване на ядрената програма. През 2018 г. Доналд Тръмп изтегля САЩ от споразумението и връща режима на санкции, а Иран поднови ядрените опити.

Подобна сделка би върнала иранските енергийни продукти обратно на световния пазар и ще отключи няколкостотин милиарда долара замразени държавни активи. Така в известен смисъл ще се компенсират пазарните сътресения и скокове на цените на горивата заради потенциалната загуба на руските енергийни ресурси.

За момента Европа все още не е наложила директни санкции върху търговията с руски петрол и газ, но това вероятно ще се случи, ако конфликтът в Украйна се проточи и се осигури иранска енергийна алтернатива.

Само че това са лоши новини за Израел. Страната от години е вплетена в едно регионално съперничество с Иран, което се изостри до такава степен, че се стигна до нещо немислимо доскоро - сътрудничество в областта на сигурността между Израел и монархиите в Персийския залив с оглед справянето с общия враг.

В този смисъл със сигурност не е случайна визитата на Бенет в Москва и Берлин, наред с разговорите с Макрон, като сред обсъжданите теми със сигурност е била и ядрената сделка.

Само ден след срещата между Путин и израелския премиер, руската делегация във Виена блокира споразумението с Иран, точно преди да бъде подписано. Решението бе обявено от външния министър Сергей Лавров:

"Поискахме нашите американски колеги да ни дадат писмени гаранции от минимум ниво държавен секретар, че настоящият процес на [санкции], стартиран от САЩ, по никакъв начин няма да навреди на нашето право на свободна търговия, икономически отношения, инвестиции и военно-техническо сътрудничество с Иран".

Казано с други думи, за да мине споразумението, Кремъл трябва да получи ясни гаранции, че в сегашните и бъдещи санкции срещу Москва ще бъде направено изключение за руско-иранските връзки.

Желанието на Бенет за влияние върху преговорния процес във Виена е разбираемо, а най-големите опасения в Израел са свързани не само с иранската ядрена програма и увеличаващия се арсенал от балистични ракети, но и с все по-разширяващото се влияние на Техеран в региона.

То се случи именно след последното вдигане на санкции срещу Иран през 2015 г., след което Ислямската република успя да финансира установяването на мрежи от верни милиции, опериращи в Йемен, Ирак, Сирия, Ливан и Ивицата Газа.

Неслучайно през последните години израелските ВВС нанесоха стотици удари в Сирия. Целите винаги са свързани с бази или оръжейни конвои на про-ирански шиитски групировки, които в момента имат пълна свобода на движение през Ирак, Сирия и Ливан чак до прага на Израел.

Именно такъв удар е осъществен в неделя, докато Бенет пътува към дома. Поразена е цел на Хизбула в района на Дамаск. Ливанската групировка е най-верният съюзник на Иран и реално представлява пряко продължение на политиките и амбициите на Техеран. Ето защо в Тел Авив, не без основание, са загрижени от възможността Хизбула необезпокоявано да получава въоръжение и системи за прецизно насочване на ракети през Сирия.

Нещо, което много вероятно ще зачести при успешен завършек на преговорите във Виена, и което може да доведе до нов етап на ескалация на напрежението в Близкия изток.  

Така че Бенет в момента наистина може да работи за мира в Украйна, но това в крайна сметка е свързано и с интересите на Израел и може да повлияе сериозно на регионалната стабилност. 

   

Най-четените