Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Кой води надпреварата за голямото трупане на оръжия в Азия

COVID-19 рецесията не засяга бюджетите за отбрана, които продължават да растат Снимка: Getty Images
COVID-19 рецесията не засяга бюджетите за отбрана, които продължават да растат

Надпревара във въоръжаването е познат термин, който традиционно сме свикнали да свързваме със Студената война и глобалното противопоставяне на САЩ и Съветския съюз. Оттогава насам минаха вече три десетилетия и за един дълъг период от време това понятие сякаш бе позабравено.

През последните години обаче с нарастването на мощта на Китай и редица други по-малки регионални сили от цял свят, опитващи се по един или друг начин да пренаредят в своя полза баланса на силите в международните отношения, отново ставаме свидетели на надпревара във въоръжаването.

Всъщност, ако погледнем глобалните разходи за отбрана, ще се забележи една ясна тенденция за тяхното трайно повишаване. Данните на британския Международен институт за стратегически изследвания показват, че през 2020 г. военните бюджети в световен мащаб достигат общо 1,83 трилиона долара, което представлява ръст от 3,9% спрямо 2019 г. и 5,4% спрямо 2018 г.

И това се случва на фона на глобална COVID-19 пандемия и икономическа криза, довела до 4,4% общо свиване на световната икономика през миналата година. Рецесията очевидно не засяга бюджетите за отбрана, които продължават да растат, вместо да намаляват, а имайки предвид влошаващата се среда на сигурност в редица региони по света, почти със сигурност тенденцията ще се запази и за 2022 г.

Именно една от тези зони е Източна Азия, където възходът на Китай провокира реакцията на САЩ и останалите регионални сили, които реагират на предизвикателството с една засилена милитаризация и прогресивно покачване на напрежението.

Реално погледнато основен принос за почти 4-процентовото увеличение имат Пекин и Вашингтон - американските разходи са увеличени с 6,3%, докато тези на Китай с 5,2%. От своя страна общите бюджети за отбрана на останалите държави в Източна Азия са нараснали с 3,6%.

Какво обаче означава това, ако трябва да говорим в конкретика?

Само за две десетилетия до 2020 г .китайските военноморски сили са се утроили, като за периода 2014 - 2019 г. са пуснати на вода плавателни съдове с общ тонаж по-голям от този на целия британски флот.

Особено голямо значение се отдава на програмата за тежки самолетоносачи, които значително ще увеличат възможностите на Китай да проектира сила извън обсега на собствената си акваториална зона.

В момента активни са два кораба от подобен тип - 65 000-тонният самолетоносач от клас "Адмирал Кузнецов" "Ляонин", както и "Шандун" - подобрена и по-голяма версия с катапултна система за излитане и увеличен капацитет за обслужване на самолети. До няколко години ще бъде готов и самолетоносач тип 003 с конвенционално задвижване, а в напреднал етап на проектиране е и един самолетоносач, за който се предполага, че ще бъде ядрен.

Практически Катай напредва в развитието на собствени високотехнологични способности във всеки един компонент на военното дело - от стелт изтребители последно поколение, до иновативни подходи за водене на електронна война и нови модели на ядрени ракети със среден и далечен обсег.

Последно включва даже и хиперзвукова балистична система, която много вероятно ще бъде една от първите по рода си, официално въведена на въоръжение.

Япония, от своя страна, увеличи своя бюджет за отбрана за девета поредна година, одобрявайки 51,7 милиарда долара разходи за 2021 г.

Настъпателното поведение на Китай, наред с постоянната заплаха от Северна Корея стават повод за развитието на собствен арсенал от крилати и балистични ракети със среден обсег, успоредно с мащабни инвестиции в космически технологии и средствата за водене на кибервойна.

Една от най-големите сделки в историята на Япония пък е от 2020 г., когато американския Конгрес одобри продажбата на 105 стелт изтребители пето поколение F-35 на стойност 28 милиарда долара с цел общия брой в един момент да нарасне до 147 машини за местните ВВС.

Австралия също се намеси в надпреварата, договаряки сделка със САЩ и Великобритания за построяването на поне осем ядрени подводници като част от по-широкото споразумение в областта на отбраната AUKUS, което включва още технологии за използване на балистични и крилати ракети с далечен обхват, както и специални противокорабни ракети за австралийските изтребители F/A-18F.

По този начин Австралия се автоматично ще се превърне в едва третата държава в Индо-тихоокеанския регион, разполагаща с подобен тип подводници, и потенциал да оказва съществено влияние върху баланса на силите.

По-малките държави също следват тенденцията. Виетнам вече 20 поредни години увеличава непрекъснато бюджета си отбрана, а по-сходен начин действат също Филипините и Малайзия. Трите държави поставят акцент върху военноморските си способности като отговор на острия китайския натиск в стратегически важното Южнокитайско море.

Тайван е друга особено уязвима страна, която през септември обяви, че през следващите пет години ще инвестира 8,9 милиарда долара в развитието на собствена програма за крилати ракети. През 2020 година бе завършена и 5-милиардна сделка с Вашингтон за доставка на общо 100 системи за брегова защита "Harpoon", а само преди няколко месеца пък бе договорено друго споразумение на стойност 750 милиона долара за доставка на американска артилерия.

На този фон няма как да не се забележи и присъствието на САЩ, които с готовност продават оръжие на своите съюзници и изграждат мрежи за регионално сътрудничество с цел да бъде контрирано нарастващото китайско влияние. В този смисъл само тази година на няколко пъти американски бойни кораби, включително самолетоносачи, извършваха операции в Южнокитайско море.

Така с изтеглянето на САЩ от Афганистан и намаляването на ангажиментите в Близкия изток все по-ясно се очертава как Източна Азия ще се превърне в един от центровете за сблъсък на интереси между големите сили.

И докато коронавирус пандемията ще продължава да притиска икономиките, по всичко изглежда, че това няма да засегне разходите за отбрана, а надпреварата във въоръжаването ще продължи с пълна сила.

Най-четените