Без съмнение Балканите се оказват сред най-засегнатите места от войната в Украйна. Няма как и да бъде по друг начин, имайки предвид географската близост, както и културно-историческите връзки, които нашият регион има с Русия и Украйна.
Логично това задълбочи разделителните линии между различните проруски и прозападни лагери сред балканските общества. Все пак въпреки силната чувствителност към Русия, почти всички правителства заеха позиция в подкрепа на Украйна и се присъединиха към санкциите срещу Русия.
Това стана особено видимо в началото на седмицата, когато България, Северна Македония и Черна гора провалиха пътуването на руския външен министър Сергей Лавров, като затвориха въздушните си пространства за неговия самолет.
В изявление, излъчено по държавната телевизия "Русия 24", руският дипломат определи решението като "безпрецедентно" и каза, че "никой няма да може да разруши отношенията със Сърбия".
"Изглежда, че брюкселските кукловоди не искат да ни дадат трибуна, за да потвърдим в Белград позицията на Русия по проблемите с Косово и Босна и Херцеговина", обяви той. "Те вероятно не искат да изразим подкрепа за инициативата на Белград за реализиране на проекта за отворени Балкани, който работи за по-добри отношения между всички страни от региона".
Всъщност цялата драма около пътуването на Лавров вероятно се оказва добра услуга за Белград, където от години се опитват да поддържат един странен баланс в отношенията си с Европейския съюз и Русия.
От една страна Сърбия е със статут на кандидат за членство в ЕС с аспирации да бъде част от Обединена Европа, докато от друга има силни връзки с Русия, които я превръщат в най-близкия кремълски съюзник на Балканите.
До началото на войната в Украйна може да се каже, че в Белград се възползваха добре от разкрачената си позиция, като подписваха различни икономически и търговски споразумения с Китай, Русия и ЕС, без да си влошават отношенията с никой от тях.
Това положение обаче вероятно ще се промени.
Сърбия подкрепи три резолюции на ООН, осъждащи инвазията на Русия, но не се присъедини към санкциите на Брюксел - нещо, което направиха другите страни със статут на кандидат-членове Черна гора и Албания.
В края на миналия месец пък президентът Александър Вучич обяви, че е осигурил "изключително изгоден" нов 3-годишен договор с Русия за доставка на природен газ след телефонен разговор със своя колега Владимир Путин.
Именно това споразумение трябваше да бъде доуточнено и подпечатано от Лавров в Белград. То рано или късно ще влезе в сила и допълнително ще увеличи сръбската енергийна зависимост. В момента страната разчита почти изцяло на вноса на руски газ и петрол, а основни енергийни компании като НИС, заедно с нейните три рафинерии в Панчево, Нови Сад и Елемир, са с водещо руско участие.
Подобни споразумения лесно биха могли да доведат до нови забавяния на преговорите за присъединяване към ЕС въпреки уверенията на Вучич, че Сърбия върви по европейския път" и това е "единствената политика на страната".
Засега това не би било проблем за управляващата Прогресивна партия на президента, тъй като обществените нагласи в момента като че ли клонят повече в посока анти-ЕС.
В края на април социологическо изследване на Ipsos показва, че за първи път от две десетилетия насам делът на сърбите, които са против присъединяването към ЕС, е по-голям от тези, които искат да страната да влезе. Проучването показва, че 44% от анкетираните са против, докато 35% подкрепят присъединяване.
Важни хора в правителството резонират тези настроения. Един от тях е вътрешният министър Александър Вулин, който от дълги години е известен с проруските си позиции и смята, че в настоящия контекст страната му трябва да преразгледа кандидатурата си за членство в ЕС.
"Те измерват любовта ни към Европа според омразата ни към Русия", каза Вулин пред обществената телевизия RTS. "Ако обичате Европа, трябва да мразите Русия."
Войната в Украйна очевидно повлия върху общественото мнение в западната ни съседка и разбуди старите антизападни настроения от 90-те. Залитанията към Русия обаче действително могат да увредят отношенията с Европа и да забавят значително преговорния процес.
За подобно нещо предупреди хърватският министър-председател Андрей Пленкович, според който Русия трябва да избере на чия страна да застане, ако действително иска да да се задържи на европейския път.
"Сега не е времето да се стои на два стола", коментира той по повод отмененото пътуване на Лавров. "При сегашните обстоятелства Сърбия трябва да бъде много внимателна чия страна заема."
Същото важи и за другия основен съюзник на Русия в региона - Миодраг Додик, президентът на Република Сръбска от състава на Босна и Херцеговина.
Именно той, в качеството си на председател на тричленния Президентски съвет на цялата страна, наложи вето върху възможността да бъде заета позиция в полза на Украйна. Войната обаче оказва сериозно влияние върху амбициите му да отдели Република Сръбска от състава на федерацията.
Додик предизвика най-тежката политическа криза в страната за последните две десетилетия, след като през последната година започна процес за отделяне.
Той кулминира в началото на декември, когато парламентът в Баня Лука, по негова инициатива, гласува с "да" на серия от разпоредби, които предвиждат създаването на собствени въоръжени сили и полиция и също така отделяне на съдебната и данъчната система. Всичко това с краен срок до тази седмица.
Сега в контекста на кризата в Украйна Додик обяви, че планът се отлага с шест месеца, за да се избегне "допълнително влошаване на геополитическото положение на Република Сръбска в текущата сложна геополитическа ситуация."
Подобно решение няма как да бъде взето без най-малкото консултиране с Белград, където също се намират в доста сложна ситуация "между два стола".
Оттук насетне сръбските сметки действително ще станат значително по-трудни.
Крайното изостряне на отношенията между Запада и Русия означава, че рано или късно Сърбия ще трябва да вземе окончателно решение за бъдещето си.
