Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Сделката за природните ресурси въобще не е толкова лоша за Украйна

Напомня на неоколониално споразумение, но краткосрочно е най-доброто, на което може да се надява Киев Снимка: БГНЕС
Напомня на неоколониално споразумение, но краткосрочно е най-доброто, на което може да се надява Киев

Киев и Вашингтон най-накрая подписаха обсъжданото с месеци споразумение помежду си за добив на полезни изкопаеми в Украйна.

След няколко месеца на пазарене и заплахи все пак се стигна до сделка, която според американският президент Доналд Тръмп ще компенсира САЩ за оказваната досега подкрепа за Украйна във войната с Русия.

Очевидно обаче няма да вземе 500-милиарден дял от ценните ресурси, каквото беше първоначалното му искане.

Всъщност колкото и парадоксално да звучи, споразумението представлява нещо позитивно за правителството на Володимир Зеленски. Много малка, но все пак някаква победа на фона на всичко негативно от последните месеци, откакто Тръмп влезе в Белия дом.

••• Повече за споразумението тук: 

По същество нефт, газ и още 55 ценни метали и минерали ще попаднат в обхвата на нов американско-украински инвестиционен фонд. Киев има думата кой и къде ще ги добива, но всички приходи ще бъдат разделени поравно между САЩ и Украйна.

Първоначалните искания на Тръмп бяха за 100% достъп до приходите на дружеството, докато те стигнат 500 милиарда долара.

Важно е да се подчертае, че печалбите за Украйна няма да бъдат обвързани с изплащане на дългове за предоставена досега помощ.

Да, всъщност немалка част от помощта съвсем не е безвъзмездна и тепърва ще се изплаща обратно на САЩ по един или друг начин. От миналата година насам Тръмп твърди, че предишната администрация на Джо Байдън е подарила на Киев 350 милиарда долара. Реалността обаче е различна. По данни на немския Институт за световна икономика в Кил предвидената директна помощ за Украйна е около 119 милиарда, включително военна, хуманитарна, икономическа и друга.

Тръмп просто на произволен принцип си добавя средства, които са свързани с войната в Украйна, но са предвидени или вече изхарчени за укрепване на източния фланг на НАТО в други държави.

Нещо още по-важно е, че сделката за природните ресурси обхваща само нови проекти. Според текста на документа американците няма да имат достъп до средствата от вече разработени находища, както се искаше доскоро.

••• Тук може да прочетете с какви природни богатства разполага Украйна: 

От тази гледна точка стои абсурдно твърдението на Тръмп, според когото присъствието на американски компании ще представлява достатъчна гаранция, че Русия няма отново да реши да "денацифицира" Украйна.

Или, както американският президент го формулира в своя си стил - "ще държи много лоши хора далеч от местата, където ще копаем".

Меко казано несигурна гаранция, най-малкото защото и в началото на 2022 г. имаше голямо присъствие на американски компании и американски граждани в Украйна, но това по никакъв начин не възпря намерението на руската армия да влезе в Киев с танкове. Наличието на цивилни рядко може да служи като гаранция за сигурност, на която да се разчита.

А пък и много малко вероятно изглежда американски компании да започнат да правят сериозни инвестиции на терен за разработване на нови находища, преди да се постигне някаква по-устойчива форма на примирие. 

Кой би искал да копае, докато все още падат бомби и дронове наоколо?

Нещо повече - една голяма част от природните богатства на Украйна се намират опасно близо до фронтовите линии или пък са в окупирания от Русия Донбас и съответно няма как да попаднат в обсега на сделката.

Казано с други думи - Украйна изтъргува половината дял от все още несъществуващи приходи от все още несъществуващи природни ресурси, за да може Тръмп да се хвали, че е направил сделка и да се чувства доволен.

Марко Рубио Снимка: БГНЕС
Марко Рубио

В замяна Зеленски и правителството му запазват поне до някъде благоразположението на Вашингтон. Особено след коментарите на държавния секретар Марко Рубио, че САЩ губят търпение и ще се оттеглят като посредник, ако няма напредък в преговорите за мир.

За добро или лошо от администрацията на Тръмп в много голяма степен зависи накъде ще върви конфликтът. Украйна няма никакви шансове, ако окончателно обърне Вашингтон срещу себе си.

Затова сделката на този етап съвсем не изглежда лоша, макар и на пръв поглед съмнително много да напомня неоколониално споразумение за овладяване на природните ресурси на по-малка държава.  Докато дойде време за изпълнението му, току-виж дошъл някой друг президент в Белия дом.

За момента по-важното е, че в краткосрочен план Тръмп запазва някакъв ангажимент към Украйна, колкото и меркантилен да е той.

Задоволи любопитството си по най-удобния начин - абонирай се за седмичния ни бюлетин с най-интересените статии.
 

Най-четените