Б.а.: Статията не е твърде подходяща за четене, защото съдържа не толкова груб език, колкото скучна юридическа материя. Но може да опитате...
От няколко месеца куп радиостанции едва ли не през час прекъсват ефира си с тежко съобщение. В него с развълнуван глас сякаш обявява война диктор моли за вниманието на слушателите, за да им заяви колко са доволни радиостанциите и телевизиите от... планираните поредни промени в Закона за авторското право и сродните му права (ЗАПСП).
Същевременно една след друга организации на автори, изпълнители, актьори, продуценти и прочие започнаха люто да кълнат Министерството на културата, предложило въпросните промени в закона. Което до вчера ужасно обичаха, защото то вече почти двайсет години и при всички досегашни правителства приемаше всички техни искания безропотно и с готовност ги вкарваше в същия този закон.
Днес обаче същите организации заплашват със съд и даже санкции за България заради готвените промени. И понеже някак обществото не им обръща достатъчно внимание, те мобилизираха своите членове - известни композитори, продуценти, музиканти и артисти - да протестират по всякакъв начин по медиите.
За какъв чеп е всичко това?
Подготвяните промени в закона касаят главно два члена - 26-и и 40-и.
В ЗАПСП има един чл. 25, който - популярно казано - разрешава да си правите свободно и безплатно копия на музика, филми, книги и друго за лична употреба и с нетърговска цел. Е, не съвсем безплатно - този член всъщност казва, че авторите трябва да получат компенсация за това, че нарушавате авторските им права.
Член 26 пък казва точно каква и точно как да я получат тази компенсация. Става дума за т.нар. „такса компакт диск" - минимална такса върху празни дискове и копирни устройства, която производителите и вносителите им внасят в дружествата на правоносителите.
Новията текст на чл. 40 пък въвежда ред как държавата да контролира тези дружества, които иначе много обичат да вършат зулуми, вместо да изплащат парите на самите автори.
Кой какво иска
Електронните медии са много доволни от чл. 40. Те са длъжни по закон да плащат авторски права за музика и филми, но досега някои от тези дружества на правоносителите направо ги изнудваха.
Организацията на радио и телевизионните оператори АБРО вече над 10 години е опищяла всички възможни инстанции и институции, че над медиите се упражнява истински рекет - поставят се неприемливи условия, искат се огромни суми и срещу това въпросните дружества не предлагат обратно услуги, които по принцип би трябвало да предоставят. В резултат медиите отказваха да плащат авторски права и повечето не са плащали такива с години.
Досега законът нищо не можеше да направи по въпроса. Промените в чл. 40 обаче слагат много строг контрол върху дейността на дружествата за колективно управление на права (както те се наричат). Те вече няма да могат да си развяват байрака както си искат, няма да могат да изнудват никого, няма да могат да искат пари за нищо, а ще трябва реално да работят.
Държавата даже ще следи да изплащат събраните пари на авторите, а не да ги харчат за коли, скъпи мебели и офиси, командировки в чужбина, симпозиуми и борби с някакво измислено „пиратство" (каквото в правния мир не съществува като понятие). В закона не е изрично споменато, но Министерството на културата даже е договорило едни по-ниски в някои отношения, приемливи за бизнеса тарифи за авторски права.
Промените в чл. 40 са такава революция, че след повече от 10 години мъки електронните медии са направо щастливи, че вече ще си плащат...
Дружествата на автори, продуценти, артисти и прочее съответно никак не са щастливи от чл. 40, макар досега да им стана ясно, че чрез изнудване на медиите просто не се получава.
Те обаче много разчитаха на промените в чл. 26. Този член и досега си го имаше в закона (въведен е още през 1993 г.), но по определени причини той не работеше - „такса компакт диск" никога досега не е събирана.
Културното министерство и тук направи революция - с предлаганите промени намали таксата от досегашните 3 до 5 % на 0.5 до 1.5 %, които обаче вече наистина ще бъдат събирани. Правоносителите приеха и намалението със стиснати зъби - по-добре малко, отколкото нищо.
Тук член, там член - тука има, тука нема
Правоносителите обаче избухнаха, когато изведнъж се оказа, че техният член 26... изобщо няма да го има. Предложенията за промени на Министерството на културата бяха приети от правителството, но то изненадващо отложи гледането на чл. 26. А след това с още по-изненадващо второ решение направо отмени този член. Законът така и бе внесен на първо четене в комисията по култура в Народното събрание - без чл. 26.
Причината за това решение на правителството изглежда не е ясна дори на шефа на дирекция „Авторско право и сродните му права" в Министерството на културата - Георги Дамянов.
„В момента има едно междинно състояние в законопроекта. Член 25, в който е записано правото на авторите да ползват компенсации от копирна техника, се запазва. Но чл. 26, който сочи механизма, по който да се събират отчисленията, отпада. Затова предстои да се реши дали ще го има или не този член. Ако бъде отменен, трябва да се заличи и чл. 25. Но тогава възниква проблемът как ще се компенсират авторите за свободното ползване на техни произведения. Трябва да се измисли някаква друга такса или механизъм", гадае Дамянов.
Ето и официалното обяснение:
„Мотивът на Министерския съвет да отложи приемането на този член беше, че се очаква едно решение на Европейския съд в Люксембург. В момента се гледа спор между испанска компания, която произвежда информационни носители, и испанското дружество за колективни права. Но там въпросът е не дали ще има компенсация, а в какъв размер да е тя. Просто правителството ще изчака това решение и тогава ще се реши какво да се прави с чл. 26 в нашия закон. Парламентът, ако реши, може да възстанови чл. 26", каза Дамянов в интервю за "Новинар".
Но защо се отменя една изстрадана реформа заради частен иск, подаден в друга държава срещу друго частно дружество, по който дори няма съдебно решение, нито влязла в сила присъда? Това звучи доста странно и неправдоподобно. Още повече, че „такса компакт диск" съществува и то от много години в почти всички европейски страни.
Каквото и да ви казват, става дума за пари
На пръв поглед от отмяната на чл. 26 имат интерес производителите и вносителите на техника. „Такса компакт диск" ще оскъпи стоките им.
Експерти обаче посочиха, че при празните дискове това оскъпяване ще е по-малко от 1 стотинка, а при копирната техника е от порядъка на 50 стотинки до няколко лева, тъй като цените на повечето устройства там отдавна са трайно ниски. Такова оскъпяване е толкова незначително, че е в рамките на промоциите и отстъпките на производители и търговци, така че няма да бъде усетено нито от потребителите, нито от вносителите и търговците.
Всички други хипотези какво се случва са в сферата на теорията на конспирациите.
Отмяната на чл. 26 („такса компакт диск") има обаче един любопитен страничен ефект.
Предишното правителство на тройната коалиция направи нещо, за което от години настояваха международни лобисти на забавната индустрия, техните платени клакьори у нас и прочие „защитници на авторските права" - криминализира нарушенията на авторското право.
В Наказателния кодекс бе вкаран чл. 172, който предвижда лишаване от свобода до 5 години и глоба до 5 000 лева за това, че теглиш музика или филми от мрежата или че притежаваш пиратски компакт диск например. При определени условия за това можеш да получиш дори затвор до 8 години и глоба до 50 000 лв.
Този член обаче досега реално не работи, понеже е изкуствено лепнат към законодателството и противоречи на други актове. Конкретната причина е правното положение, че не можеш да бъдеш санкциониран два пъти за едно и също нарушение или престъпление.
Чл. 26 от ЗАПСП на практика те оневинява, тъй като с купуването на един празен диск, върху който си записал например нов филм, ти вече си платил таксата за компенсиране на авторите, включена в цената му. И дори тя да не е включена в цената му или да не е събирана, това не е твой проблем и не е твое задължение - най-малкото, не могат да те осъдят по Наказателния кодекс за това.
С отмяната на чл. 26 обаче почти всеки от нас практически се превръща в престъпник, може да бъде арестуван, съден и осъден - за хиляди левове заради един филм или един албум. А това е много удобно за някого. Познайте за кого...
Автора, автора...
Най-жалкото е, че сдруженията за колективно управление на права активно промиват мозъците на българските автори и творци.
Българските актьори, композитори, певци и досега щяха да получават добри пари от авторски права - ако въпросните сдружения бяха склонни да сключват договори за разумни суми с медиите, ако не задържаха с години изплащането на събраните отчисления, ако не харчеха парите за „борба с пиратство", а насърчаваха родната музика и кино - защото и от събраните досега пари над 80% отиват за чужди автори... и още много ако.
Българските творци дори и сега - без чл. 26! - пак ще получават повече пари от досега, дори и само защото медиите вече ще плащат безусловно, а няма повече да се скатават под предлог, че ги дерат. И това е благодарение на държавата - срещу която същите творци в момента протестират (!?).
Ще получават повече пари и благодарение на това, че същата тази държава намали процента отчисления за авторски права, но вече ефективно ще задължи да се плащат такива и за публично изпълнение - тоест от ресторанти, хотели, дискотеки. Става дума за огромни суми, за много милиони левове, които по време на криза държавата смята да смъкне от потребителите (обикновените граждани) и от бизнеса - и да ги даде на българските творци.
В добавка същата тази държава за пореден път услужливо завишава с промените в същия този ЗАПСП и глобите за нарушение на авторски права от страна на бизнеса - пак в името на творците. И те пак протестират... Защото не ги е повишила до безумните нива, които техните организации искат.
Българските творци - това са същите тези хора, част от които навремето са вземали огромни хонорари, плащали са данък общ доход, но не и осигуровки, и сега реват, че нямат пенсии или им били малки.
Същите, на които министър Вежди Рашидов ще им връчва и медали с доживотна месечна рента за заслуги - пак от нашите пари.
Кои сте вие, господа творци? И докога ще живеете с идеята, че за една средно добра песен или за един откровено бездарен филм обществото трябва да ви плаща суми, с които да благоденствате охолно доживот?
И защо протестирате дори тогава, когато държавата е проявила най-после желание да въведе малко ред в една сфера - изцяло във ваш интерес и за сметка на обикновените граждани и бизнеса? Тъпи ли сте (да не виждате кой досега ви е грабил толкова години и продължава да ви манипулира и днес), нагли ли сте - или и двете? Не сте ли забелязали, че светът се е променил? И накъде се е променил?
„Българските автори са като малки деца - те вярват на казаното от някакъв чиновник, че това лошо нещо, Интернет, им краде от парите, които иначе ще се изсипват над тях с помощта на дружествата за колективно управление на авторските права", каза неотдавна в свое интервю по темата председателят на „Интернет общество - България" Вени Марковски.
А по въпроса за промените в ЗАПСП Марковски бе повече от категоричен:
„Основният проблем на българския Закон за авторското право и сродните му права (ЗАПСП) е, че той е резултат от действията на лобисти, които защитават интересите не на авторите, а на големите продуцентски компании, големите чуждестранни производители на интелектуален продукт - било той музика, филми или софтуер. ЗАПСП е закон за XX век, писан за хора, прекарали по-голямата част от живота си в миналия век, а не за хората, които ще живеят по-голямата част от живота си в XXI век."
