Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Не ям вегетарианци

Вегетарианството е радостта от живота Снимка: Getty Images
Вегетарианството е радостта от живота

Имал съм две колежки, които бяха вегетарианки. И двете бяха енергични момичета, но изглеждаха слабички, бледи и леко анемични. На едната постоянно й падаше опасно кръвното, ако не внимава и пропусне да хапне нещо навреме. Хората наоколо знаеха за тяхната "странност" и се отнасяха към нея с недоумение, присмех... или съжаление.

Какво кара човек да стане вегетарианец?

Различно е.

За някои това е естествен път от духовното им и физическо израстване. В един момент стигаш до мисълта, че искаш да дадеш на тялото си най-доброто и най-естественото. Не искаш да товариш повече нито организма си с токсини, нито душата си с лоша карма. Започваш да се занимаваш с йога или някакъв друг вид физически упражнения или философия - и ставаш вегетарианец.

За други е пак съзнателен избор, но по принуда. Може да нямаш нищо против вкуса на една сочна пържола, но само от мисълта, че ядеш труп на умряло животно, започва да ти се повдига. Или вярваш, че никой на този свят няма право да убива друго живо същество, особено ако има всички други възможности за пълноценно хранене. Или ако другите искат да убиват, то ти твърдо не искаш.

За някои пък е свързано по някакъв начин с метаболизма или гените им. Често още от деца или в тийнейджърска възраст, а по-рядко като по-възрастни те изведнъж осъзнават, че от месото и храните с животински произход им е зле и спират да ги употребяват.

Какво имаме за вечеря днес?

Вегетарианците не са просто хора, които не ядат месо. Делят се на много различни подвидове.

Ово-лакто вегетарианците не ядат и животински продукти като мляко, яйца и мед. Ово вегетарианците ядат яйца, но не и мляко. Лактовегетарианците обратно - приемат мляко, но изключват яйцата.

Веганите не ядат никакъв вид месо, нито животински продукти от какъвто и да е вид. Суровоядците пък приемат само пресни и необработени плодове, ядки, семена и зеленчуци. Фрутарианците са още по-сурови - ядат само плодове, ядки, семена и растителни продукти, които могат да се добият без да се причинява вреда на растението.

Те луди ли са?

Съвсем не. Вегетарианството в общия случай е полезно за здравето - сваля кръвното, лошия холестерол, наситените мазнини, намалява сериозно опасността от инфаркт, инсулт, исхемична болест и други сърдечно-съдови заболявания, диабет, различни видове рак и прочие, както и напълно изключва заразяването от някои болести, които се предават на човека от животните по хранителен път.

Както западната, така и източната медицина сериозно препоръчват различни видове вегетариански диети при много заболявания, а и като профилактика или за отслабване.

Диетата ви обаче трябва да е добре балансирана, а ако е с лечебна цел, задължително да е консултирана с диетолог или поне лекар. В противен случай може не само да не даде желания ефект, но и да навреди.

Основната причина е, че вегетарианското хранене доставя малко по-малко протеини на тялото от хранителен режим, включващ месо. Въпреки това вегетарианството е възможна опция дори за спортисти и хора, които се занимават с бодибилдинг.

Месото съдържа незаменими аминокиселини

Това е най-често срещаното наукообразно възражение срещу вегетарианството. Наукообразно, защото не е вярно. Доста растения съдържат белтъчини, които в някои случаи са не само колкото в месото, но дори повече от него. И нещо повече - растителните белтъци са по-лесно усвоими и много по-здравословни.

Колкото до аминокиселините, правилно подбраната растителна храна в съчетание с млечна храна - която все пак е необходима при децата, осигурява абсолютно всички нужди на организма, включително и нуждите от белтъчини.

Заблуда е и мнението, че вегетарианската храна не съдържа достатъчно калций. Всички природни диети, включително чистите вегетариански диети без млечни продукти, съдържат количества калций, които са над необходимото за задоволяване на хранителните нужди.

Друго често срещано твърдение е, че хомо сапиенс притежава достатъчно анатомични белези на месояден хищник, за да се смята, че не е устроен да живее само с растителна храна. Човешката храносмилателна система обаче има и доста съществени отлики от тази на хищните животни. Тя е много по-близка до тази на висшите тревопасни и плодоядни бозайници и най-вече до тази на маймуните, които винаги са били вегетарианци.

Всичките предубеждения спрямо вегетарианството обаче се оборват лесно по чисто емпиричен път. Ако вегетарианството не е есетествен избор за човека, как тогава са оцелели и още повече как са живели пълноценно хилядите вегетарианци по цял свят, някои от които поколения наред не са вкусвали месо?

Истината всъщност е точно обратната. Хилядолетният опит на човечеството и изследванията на съвременната наука ясно сочат, че балансираното вегетарианско хранене прави човека по-здрав, по-жизнен и по-дълголетен.

Едно-две наум

Все пак имайте предвид, че вегетарианството не ви прави автоматично по-добър човек - в общия смисъл на думата, само заради това, че не ядете месо и не убивате животни. Вегетарианци са били хора като Буда, Конфуций, Толстой, Ганди и огромно количество известни музиканти и поп звезди, както от миналото, така и в момента. Вегетарианец обаче е бил и Адолф Хитлер...

Ако си мислите, че отказването от месна храна автоматично ви гарантира здравословно хранене, също сте в заблуда. И като вегетарианци можете да се храните неправилно. Ако ядете само кифли, вафли и банички, едва ли ще се радвате на най-добро здраве. Дори като вегетарианци е необходимо да подбирате и приемате разнообразна и висококачествена храна.

По света и у нас

Именно у нас точно това последното е доста трудно. Голяма част от българите постят или са вегетарианци - но по чисто икономически причини. Принудителното, временното или частичното вегетарианство не е нещо лошо, дори напротив. Но когато по липса на средства за препитание се ограничаваш до еднообразна, евтина и некачествена храна, дори тя да е изцяло вегетарианска, това не е никак здравословно.

Вегетарианците по убеждение у нас са по-малко отколкото в развитите западни страни или в далечния изток. Затова и да си вегетарианец в България е много трудно.

В София винаги е имало вегетариански ресторант/и, но дори и днес те са по-малко от пръстите на едната ръка. Това е труден и много специфичен бизнес, а кризата затвори няколко иначе добри примера. Принудени да оцеляват, някои затвориха врати, други готвят в полудомашни условия само за постоянни  клиенти, а трети потърсиха допълнителна странична ниша.

„Веда Хаус" е всъщност чайна, а не ресторант, „Слънце Луна" пък е пекарна, макар да има изцяло вегетарианско ресторантско меню. И двата са насочени повече към био и здравословни храни. Другите два широко познати адреса за вегетарианци са на ресторант „Кринг" и на ветерана „Дрийм Хаус".

От кухнята

Хората често смятат, че вегетарианството у нас е прищявка за богати, разказва готвачът Огнян Тодоров, който е работил в един от вече несъществуващите вегетариански ресторанти в София. Особено на невегетарианците им се струва скъпо, понеже погрешно са свикнали да смятат, че месото е лукс, а всичко останало е доста по-евтино. Част от продуктите наистина са евтини, признава той, но за да е наистина пълноценно и здравословно вегетарианското хранене, те трябва да са с перфектно качество, съвсем свежи - не могат да се консервират, държат в хладилник или обработват по други начини. Малотрайните продукти, които не се изядат или приготвят, просто се изхвърлят.

Всички веги ресторанти без изключение наблягат на източната и фюжън кухнята, а там се използват екзотични подправки и доста вносни продукти. Това не е защото ресторантите искат да са в по-висока категория, а защото клиентите са наложили такъв вкус. Малцина у нас могат да си позволят всяка вечер или няколко пъти седмично да са на ресторант. Вегетарианците си приготвят по-простичките и обичайни рецепти в къщи, а когато излязат на ресторант, искат нещо по-различно, ново или с по-сложна техника на приготвяне, изискваща понякога доста време за подготовка, обяснява Тодоров.

Другото е, че практически няма ресторант, какъвто и да е той, който да не включва и вегетарианска листа или поне няколко безмесни ястия според спецификата си. Обикновено това са именно по-традиционни или по-лесни рецепти. Ако постите или сте вегетарианец и искате да хапнете нещо по-обичайно навън, се ориентирате към най-близкия ви и най-евтин прилично готвещ ресторант. Щом обаче избирате изрично вегетариански ресторант, значи имате по-високи изисквания. Това се отразява на менюто, донякъде и на цените, разяснява Огнян Тодоров.

Ако беше скъпо, веги ресторантите нямаше да фалират, напротив - щяха да се отворят още, обяснява икономическата логика той.

Иначе вегетарианците са претенциозна, но много лоялна клиентела - те нямат особен избор, смее се Тодоров. Едно заведение на добре подбрано място може да прави приличен оборот от така наречените дневни менюта, които са основно за работещи и живеещи наоколо клиенти, поради което са обикновено доста евтини. Ресторантът си слага съвсем минимален марж печалба в цените им, но те му позволяват да прави необходимия оборот, за да оцелее. А печалбата идва от основното меню, което се консумира вечер.

Все си мисля, казва Тодоров, че в София има място и за един голям кулинарен вегетариански магазин или кухня с добре развита система за доставки по офисите и домовете. Българинът неясно защо предпочита да излезе на ресторант пред това да му доставят ресторантска храна вкъщи. А по света това е много сериозен бизнес. Може би нещата ще се променят и у нас постепенно.

А може би не съм прав, продължава да разсъждава на глас Тодоров. Едва ли съм единственият, на който му е хрумнала тази идея. Фактът, че някой не я е направил вече, означава, че надали е толкова просто. Едно, че системата за доставки у нас все още не е достатъчно добра. Второ, че вегетарианските ястия са наистина много претенциозни откъм външен вид и свежест. Те трябва да се поднесат на клиента максимално бързо след като са приготвени - какво според вас е качеството на една свежа салата след като е престояла половин или един час, пита риторично готвачът.

И трето, вегетарианците у нас са все още малко, въздъхва Тодоров, който определя себе си като „запален почитател на вегетарианската храна, който обаче няма нищо против през повечето време да похапва и вегетарианци".

 

Най-четените