Е, случи се.
Само преди месец и нещо писахме, че ей на - всички знаят, че дори и във Facebook да има група с десетки хиляди протестиращи за нещо, на реален протест на улицата излизат 20-30 души. Нищо че интернет и не толкова Facebook, колкото Twitter са в основата на арабските революции от последните месеци. Нищо че дори онлайн потребителите в България са милиони, както показа преброяването.
И предупреждавахме властта: „Зад всеки клик в интернет стои един съвсем конкретен и реален, неанонимен гражданин. Той може и да не излезе на площада да протестира срещу някое конкретно действие, политика или партия, но охотно и недвусмислено споделя мнението си онлайн - и на това мнение трябва да се гледа изключително сериозно. Просто защото при определени условия той може и да излезе на улицата."
И то се случи. В неделя хората скочиха и излязоха на улиците: повечето заради хубавото време, но няколко хиляди - за да протестират. Срещу високите цени на бензина най-вече, на тока и водата на второ място, и изобщо против високите цени като цяло. Организацията им беше във Facebook.
Не е необходимо да си кой знае какъв аналитик, за да предвидиш, че когато цените неудържимо растат, земеделският министър Мирослав Найденов ги бори с голи гърди, заклинания и проверки, а социалният Тотю Младенов говори в бъдеще неидващо възможно време, на хората ще им писне.
Отвсякъде регулярно идват новини, че сме най-бедните в Европа, с най-ниски заплати и най-закъсали. Кризата кара вече 3-та година, но вместо да вземе някакви реални антикризисни мерки, правителството просто чака тя да отмине. Има данни, че това започва да се случва, но ако огледате интернет и особено мненията в него, има и данни, че търпението на хората вече отдавна се е изчерпало и те са на ръба да избухнат.
Не е необходимо да сте комунист, седесар или антигербер (условно казано), за да ви се допротестира, достатъчно е да сте просто човек. И да си погледнете в джоба, откъдето парите ви излитат с все по-голяма бързина, а срещу тях получавате все по-малко (икономистите го наричат инфлация). И като се запитате ама защо тук бензинът (техниката, токът, храните...) са по-скъпи от тези в другите, по-богати държави, а отговор няма, то... освен да наругаете някого в интернет какво друго ви остава?
Проблемът е, че след като поругаете известно време, разбирате, че от това нищо не се променя. И тогава вече минаваме на следващия етап - в който сте толкова ядосан, че ви се иска и на улицата да излезете, за да ви чуят. Защото управниците интернет не слушат...
Да, има данни, че протестите не са напълно спонтанни, а зад тях стои някой или някои. ВМРО се опита изцяло да си ги припише и сигурно поне половината от тези към 5000 протестиращи в страната са тяхна заслуга. И Асен Агов бил видян при протестиращите.
Но зад всеки протест винаги стои все някой, бил той случаен човек или неслучайна партия или организация. Ако мислите, че ей така, просто заради призива на една партия (изключваме БСП; и ДПС - която сигурно също може, но не го прави) хората ще излязат на улицата да протестират - пробвайте и да видим колко човека ще изкарате. Не партиите вдигат хората, вдига ги недоволството им.
Това даже и Волен Сидеров добре го знае и затова охотно експлоатира това съществуващо вече недоволство, насочвайки го към безсмислени национални каузи. Но щом и съюзникът на правителството „Атака" вече протестира - макар и пренасочвайки енергията в изпускане на пара - значи нещата се сериозни.
Правителството също добре разбира това, показва направо паническата реакция на премиера Бойко Борисов. „И аз искам да протестирам", оплака се той. Да, ама няма срещу кого - освен срещу себе си. Е, Борисов си хареса Кадафи, нарочи го за виновник и го блъска като чучело, но това е само театър. Шести американски флот не е виновен, че сме напълно енергийно зависими от Русия, нито земетресението в Япония е причина за скока в цената на хляба и олиото. Ако бъдем „оптимисти", тези фактори всъщност тепърва ще се отразят на цените...
Повишаването на цените на горивата, храните и суровините е обективен световен процес и това е принципно неизбежно. Ролята на националните правителства обаче е имено да го смекчат колкото могат повече - с икономически мерки, стратегически програми и компенсации. Само че у нас няма и помен от такива.
При това положение тези няколко хиляди души по улиците последния уикенд са просто леки пръски, едва загатващи за недоволството на хората. Ако - не дай боже - нещата се развиват все така зле в следващите месеци, то тогава на улиците ще се излеят десетки и стотици хиляди недоволни българи.
И после интернет ще е виновен, кой друг...
