Знам какво ще слушаш това лято

Знам - ама друг път...

Хората отдавна слушат толкова различна музика, че не могат да се споразумеят кои според тях са най-добрите даже в един стил и жанр, камо ли да им препоръчаш нещо друго. Пък и отдавна вече никой не мъкне по почивка големи „щайги" за масово изтребване на слуха на околността, зареждайки ги с касети или дискове от дебелата си колекция.

Днес 9 от 10 почиващи са с „тапички" в ушите и всеки е изпаднал в своята лична нирвана, независимо дали тя е брутален дет метъл, от който косъмчетата по тялото ти опадат сами без епилация, безкрайно зациклен и залуупен хаус или тибетски напеви и друга подобна овчарска музика.

Това още повече затруднява задачата да препоръчаш нещо добро на целокупното народонаселение, но кога сме се спирали пред невъзможните неща?... Вижте по-надолу някои наши препоръки за това лято и ако в края му се окаже, че сме ви били полезни - драснете един коментар, мейл на редакционния адрес или черпете автора една бира.

Музика за свалки

Баладите на Scorpions може още да вървят пред някоя захлупена метълка, която отдавна не е поглеждала календара, но ти... надали ще вървиш с тях. И Бари Уайт е за пенсионери, да.

В общи линии, секси днес е равно на R&B. Предполагам, че вечният Ар Кели още върши работа, но защо не опиташ нещо ново? Новият албум на Дъ-Дрийм „Love King" е направо страхотен за целта.Човекът е автор на хита на Риана „Umbrella", а това е вече третият му соло албум, който цепи мрака. Така де, срамота, ако още не го знаеш. Пък и виж как звучи - „Love King", тамън като за тебе...

Пробвай и с новия албум на Шаде. Нов, ама вече си е класика. Винаги съм се чудил защо изобщо другите певици се опитват да пеят, когато на тоя свят я има Шаде.

Някои са по-добри от други

Винаги е така. Само дето критиката най-често се задъхва от възторг пред имена, които повечето от нас не са чували, а към вече известните подхожда с 5-10 градуса по-хладно. Това винаги прави задачата какво точно да избереш, ако не си фен, доста трудна. Ей сега ще помогнем малко.

Знам, че ти знаеш, че The Roots са големи в рап и хип хоп бранша. Обаче, пич, това е положението - и новият им около 20-ти вече албум „How I Got Over" пак е страхотен.

Бившият член на The Jam Пол Уелър може и да е тотално неизвестен у нас, но е голямо име в рока с десетилетия кариера зад гърба си. А британската преса е единодушна, че новият му албум „Wake Up The Nation" е абсолютен шедьовър. Ако си падаш по добрия стар рок с малко поп звучене - за тебе е.

Любителите на по-алтернативни и даже електронни, но произлезли от рока звуци не бива да пропускат и новия албум на LCD Soundsystem „This Is Happening". Тук положението е „който си го може, то си го може". Три албума - три класики за Джеймс Мърфи, които го наредиха сред най-значимите имена в музиката в последните 5 години. Този обаче му е за последно под това име и с този звук, казва той. Значи въртете като за последно - и без това 2012 опасно наближава.

Не съм специалист в метъла, но от последното по-ново специалистите най-много хвалят As I Lay Dying и техния „The Powerless Rise". Значи и да не сте фенове, не е лошо да пробвате.

За сметка на това горещо препоръчвам новия Caribou - „Swim". Знам, че ако сте фенове на електрониката или ембиънта, отдавна бройкате тези канадци, а ако не сте, то те са ви абсолютно неизвестни. И в двата случая обаче ви очаква страхотна изненада. „Swim" е не само класи над предишния им албум, който спечели наградата „Поларис", но е и един от най-добрите албуми тази година изобщо. Критиката го нарече истинско изкуство и макар да говорим за електро поп, музиката в него е съвсем достъпна, комерсиална и не-дразнеща несвикналото ухо. Чуйте го два-три пъти и това ще стане саундтракът, откритието и любовта на лятото ви. Толкова красиво, приятно и различно нещо не излиза всяка година...

И другите официални лица

Тази категория - на просто добрите нови албуми - разбираемо е най-голяма. Ако горните са задължителни, то тези тук смятайте за нещо, което не бива да пропускате и като цяло е сигурно, че няма да ви разочарова.

Както се казва, вържи попа, да е мирно селото, така че започваме с него. В тази масова категория са последните албуми на Кайли Миноуг, Кълийс (не е за вярване, но да - този път съвсем поп) и... Майк Патън. Този човек може всичко, ама всичко. И да, новият му солов албум наистина е поп и наистина е добър, иначе нямаше да ви го препоръчваме. Останалото в раздела оставяме на вашия вкус - само гледайте като е поп, да не е Хисарският, нали...

В R&B жанра винаги има много и разнообразни неща, но като оставим рапа (и предимно Еминем) настрана, препоръчваме едно старо и едно ново. Старото е новата Тони Бракстън („Pulse") - вечно млада и вечна класика, защото нивото й не пада.

Новото е направо сензация. Janelle Monae (ударението във фамилията й е на а-то) бе номинирана за „Грами" с първата част на своето чудовищно сай фай шоу „Metropolis". Излезлият през май диск „The ArchAndroid" включва втора и трета част от общо замислените четири. Доколко е R&B или ърбън ми е трудно да кажа. Основата е тази, но вътре има още поп, рок, алтърнатив и класика. Идеята е вдъхновена от едноименния класически германски филм на Фриц Ланг от 1927-а, но космическата сага на Джанел включва още вдъхновение от Хичкок, Дебюси, „Блейд Рънър" на Филип К. Дик и кого ли още не. Музиката е трудно да се опише, това наистина трябва да се чуе. Модерна класика - този път и буквално.

Като казахме класика, сетихме се за Стинг. Новият му опус „Symphonicities" включва не толкова симфонични, колкото акустични кавъри на негови парчета от The Police насам. Участва Лондонският кралски филхармоничен оркестър, така че е леко, приятно и съвсем подходящо за горещи дни на плажа и за всякаква аудитория. Приемете „класика" повече като игра на думи.

Денс браншът - ако изключим електрониката от него - се отчита много вяло това лято. Единственото свястно, за което се сещаме, е новият албум на Scissor Sisters „Night Work". Ако не ви дразни ретро духът и показната гей стилистика - това е. А ако ви - обърнете резбата на вкуса си.

Защото освен традиционните диджейски албуми, електрониката винаги предлага по нещо свястно, пък и има разнообразие от настроения и звуци. На прилично ниво тази година са новите албуми на UNKLE, Booka Shade и The Chemical Brothers.

Някои го предпочитат горещо, а други - по-индустриално. За тях е новият на Front Line Assembly - "Improvised Electronic Device". Доволни ще останете.

Тъжният поп на Трейси Торн от Everything But The Girl е донякъде в категорията рок и алтърнатив, пък и вече трябва да ви е познат. „Love And Its Opposite" е добър албум и е подходящ за лятото в компанията на добре изстудени напитки. Morcheeba предлагат например лимонада и трип хоп в "Blood Like Lemonade", a Джейми Лидъл - алтернативен соул. Неговото е много шантава работа, но той записва за лейбъл като „Warp", знаете.

От алтернативната категория е добре да пробвате първия солов албум на Келе Окереке от Arcade Fire. Можете да заложите и на познатото качество в лицето на новия Deftones.

Ако говорим за по-чист или читав метъл, пробвайте „Fever" на Bullet For My Valentine. Може да опитате и новия албум на Ози Озбърн, който хм, е насочен към по-младата аудитория, която го познава не като зловещ метъл изпълнител, а като дърт пръч от риалити шоу. Такъв е животът...

В раздела за ценители знаете, че новият албум на Gotan Project става. Сред ревниво пазените тайни обаче е новият диск на Лий Ритенур. За да отбележи 50-тата си годишнина като китарист, той издаде „Lee Ritenour's 6 String Theory", посветен на 6-те области, в които се използва китарата. Вътре е тъпкано с големи имена като Стив Люкадър, Нийл Шон, Джон Скофилд, Слаш, Би Би Кинг, Майк Стърн... ех. За любителите на джаза и блуса това е истински оргазъм, а албумът отсега мирише на „Грами".

Лято, лято, мое лято или музика за масите

Виж сега, Джипси Кингс ги няма отдавна, UB40 пък - отскоро, а Ману Чао нещо не се обажда напоследък. Какво да си пуснеш, та хем да е за всички, хем по-така, хем да не е чака-рака?

Твоят отговор е Gogol Bordello. Това е американска група и не само е джипси, ами е дори джипси пънк. И Ману Чао е сред онези, от които се е учила. Мани друго, ами и от Горан Брегович е взела нещо. Gogol Bordello са половин табор цигани от предимно екс СССР и Източна Европа, което обяснява и защо пеят бесните си купонджийски песни с тежък руски акцент и от време на време си подхвърлят по нещо на родния език.

Ужасно са добри! Започват като... хаус банда, но са свирили с Primus и Rage Against The Machine, а лидерите им Йожен Хюц и Сергей Рябцев изпълниха с Мадона "La Isla Bonita" на концерта „Лайв Ърт" през 2007 г. Забивали са на почти всеки световен фестивал, за който се сетите. Новият им албум „Trans-Continental Hustle" е продуциран от самия Рик Ръбин, така че какво да говорим повече. Gogol Bordello са летният албум на 2010-та и стават за всяка аудитория. Ще видиш, че вървят отлично даже с любимите ти ирландски, германски и руски пиянски песни. Завиждам ти, ако сега ги откриваш...

Ако пък си по природа интроверт, темерут или скрита лимонка и си падаш по ембиънта, другото ни предложение е Schiller. Последният им двоен диск „Atemlos" е най-доброто, което са правили от години. Изящна музика за ценители.

Ако не държиш непременно музиката да е нова, а просто да е нещо ново за теб, което да е лятно и да върви добре с мартини, мохито и ... (попълни по избор), имаме още няколко препоръки.

Паров Стелар е за любители на лаунджа с малко по-клубен бийт. Каквото и негово да хванете, все е добър избор.

Едно добре пазена тайна е и Brazzaville. Зад това име, което може да сте мяркали случайно в някоя и друга компилация, се крие Дейвид Браун, бивш саксофонист на Бек. Браун свири на китарка с бенда си непретенциозни мелодийки, смесвайки ги с боса нова, инди поп и рок по един омагьосващ начин. Напомня далечно Дейвид Бауи, а един от най-големите му хитове е кавър на „Звезда по имени Солнце" на култовите руснаци Кино и непрежалимия Виктор Цой. Музиката му е топла, (ню)романтична и човешка, а като поет е истинско откритие. Абсолютно пристрастяващ!

Към по-палавите коктейли най-добре върви смуут джаз, към по-екзотичните - уърлд музика. За първото потърсете Джеси Джей - огън-момиче, което свири на саксофон. По-младата версия на Кенди Дълфър е по-страстна и по-сладка, а единият й албум направо си клони към латино. Ако ви хареса, вижте го и басиста й, казва се Пол Браун. Свири и самостоятелно и има добра кариера като смуут джаз изпълнител.

Най-актуалното име в уърлд музиката това лято (след Gogol Bordello) са африканците Konono No.1. Африканската музика е един цял слънчев нов свят и жестоко пасва на плажа или на бара, но не е за всеки, така че внимавайте. Иначе в уърлд раздела си има две задължителни имена - големият магьосник Клод Шале и неговият чирак DJ Равен. На каквато и компилация, направена от някой от тях да попаднете, качеството е гарантирано.

В тази връзка - новият „Café del Mar" от тази година става. След грандиозния провал на серията, която от еталон на оригинална музика на ръба на хилядолетието в последните години стана синоним на блудкав комерс, някой най-после си е взел бележка. Без да е сензация, тазгодишното издание е много приятно и съдържа лека, предимно акустична и атмосферична лоу фай музика., чудесно пасваща на една хубава почивка.

Накрая - споделете в коментари и вие каква музика открихте това лято...