Напоследък все по-често срещам хора, които правят много неща. Не мога да кажа, че ги правят добре, не зная и дали се питат как ги правят. Обаче ги правят.
Примерно, решават, че искат да снимат филм. Естествено, той трябва да има сценарий. Сядат те и си написват сценария. Ами да, идеята им е хрумнала, какво друг ще пише, със сигурност няма да го направи толкова добре.
После - трябват актьори. Тук е малко по-сложно, особено ако искаш и сам да си заснемеш филма, така че някои пропускат актьорстването и минават направо на професия „оператор" и професия „режисьор". После произвеждат нещо, което вероятно си харесват. А може би и няколко други човека го харесват. Въпросът не е в това.
Все повече и повече срещаме мултифункционални хора. И това не винаги е хубаво. Както за самите тях, така и за онези, които получават техния „продукт". На тях им дава фалшивата увереност, че могат всичко. На нас няма как да ни е приятно нещо, което не е направено с професионализъм и дълбоко познаване, с умение.
Давам си сметка за един от основните аргументи в защита на „мултифункционалните" хора. Днешното време някак изисква да си такъв. Да можеш повече неща. Да ги правиш бързо. То наистина ни „размножава", вкарва ни в повече от една житейска и професионална „роля", изисква подобен мултифункционализъм.
Кара ни да мислим, че това качество ни дава особено предимство - да се сдобием по-лесно с желаната работа, да станем по-бързо известни /ако се занимаваме с изкуство, да кажем/ или да употребим по-мащабно известността си /ако вече сме я получили/.
Изглежда маловажно, но дали е, че множество обяви за работа, или пък презентации на компании, много настояват на мултифункционализма. Мултифункционални екипи, мултифункционални сфери на действие и какво ли още не „мулти"...
Тази особеност на съвременния живот обаче лесно „възпитава" фалшивата увереност, че да правиш много неща е лесна работа. Можем да го видим във всичко. Само погледнете колко хора пишат. И се наричат писатели. Независимо, че някои от тях имат речник с не повече от 2-3 хиляди думи. И че са базисно неграмотни. И тук не става дума за фейсбуктворчество, за блоговете и т.н. За правото на хората да си пишат в мрежата където и каквото искат. Става дума за сайтове, които претендират за специализация и най-вече за книги. Класическите книги - такива, каквито ги има от времето на Гутенберг.
Инженери, продавачи, счетоводители, ученици и какви ли не още хора пишат книги. И смятат, че го могат. Също достатъчно количество такива правят музика. Актьори пеят, музиканти играят. Режисират. Снимат. Затова и масово виждаме повърхностни, калпаво направени „културни" продукти.
Давам си сметка, че вероятна „вина" за това има и отварянето ни към света. Свободното ни пребиваване в него. Защото по света, да, там, такива неща се случват. Музиканти са и страхотни поети. Да кажем Ник Кейв. Певци и певици пускат модни линии. Да кажем Виктория Бекъм. Не че беше кой знае какъв музикант. Но напоследък някои от дрехите й доста се харесват. Примери много.
Но нека да припомня, че това там е свят с развита съответна индустрия. И това дава възможност на някои да разчитат на ползите, които известността им в нея им дава. Тук обаче индустрии няма. То сцена няма, та индустрия.
И може би е хубаво да се върнем към добрата стара специализация.
Да се концентрираме върху едно или две неща, които да изучаваме добре, да придобиваме умения да ги правим добре и... да ги правим.
Предполагам на мнозина им се иска да могат повече. Да са някакви ренесансови хора, като Леонардо, да кажем, и да имат таланта, да могат и да рисуват, и да пишат, и да инженерстват...
Обаче ренесансови хора ний не сме, както би казал Йода, и няма как да бъдем. Поне почти всички от нас. И защото „всичко мога, всичко знам"... завършва с „аз вълшебник съм голям"... Съжалявам, но това е положението.
Несъмнено е хубаво човек да се е развивал в една сфера: да речем техникум, технически ВУЗ, специализация и т.н. Или пък езикова гимназия, филология или нещо друго, без да сменя посоката. В случаите, когато са с един и същи профил дори и в първия етап - средното образование се учат неща, на които не се набляга във висшето и по този начин човек, който винаги е следвал една и съща нишка, ще е вещ в онова, което прави. Въпросът е, че не живеем в подреден свят. На малцина животът е подреден и хората се изкушават да видят дали друга област няма да им донесе повече удовлетворение. Хора, които сменят професиите ги разбирам напълно. Ясно ми е какво търсят. Отделен е въпрос е дали го намират... Аз примерно се изумявам пък на хора, които скачат с бънджи. Не бих го направила не от страх, а от липса на интерес към такова нещо. Със същия успех може да се напише статия каква загуба на пари и време е бънджито. И ще звучи по същия начин.
Човешките способности са неограничени, единственият предел са глупостта и мързелът. Отвъд тях всичко е възможно. Авторката на статията обаче въобще не споменава тези основни спънки, а те са истинската причина за посредствеността. И много често като го мързи някой да бачка си сменя професията, щото другото може да е по-сладко и лесно и после пак. А граници няма. Професионалисти музиканти твърдят, че всеки може да се научи да пее вярно и аз им вярвам. А относно художниците, случайно имам и образование и разбиране в тази област, всеки може да намери свой стил чрез който да се изразява и ако не шедьоври, то поне да прави едно приятно изкуство. За киното, гледала съм невероятни филмчета правени от тинейджъри, на никому неизвестни. И защо да се развиваш само в една област. Като задобрееш в едно, може да тръгнеш в друга посока и после в трета и накрая да навържеш трите и да направиш нещо ново и уникално. Не бъркайте "МЪРЗИ МЕ" с "АЗ МОГА".
"...И какво, Драконе, предлагаш? Да ги отсяваме някъде, на по-ранен стадий?..." ---------------------- Не зная Дракона какво ще предложи, може би някоя драконовска мярка, но моята сламковска мярка е не да бъдат филтрирани, а просто да не бъдат поощрявани в бездарието си. Защото когато някой направи нещо, което почти може да мине за готино и е с половин ниво над сивата бездарност, т ожуритатата на въпросните формати изпадат в някакъв театрален делириум да си бият челата в земята и да немеят колко гениално е детето и само на 14 то пее (ама почти като живо бееее, ще ти заговори още малко...) и как току що в това шоло е открит нешлифован диамант, бъдещата Райна Кабаиванска и т.н. Когато някой прави нещо готино, ок - похвали го, но не да му кажеш, че е най-добрия и да му вирнеш носа в облаците заради сценария, а после да се чудиш откъде има това самочувствие. То и примерът ми е един такъв... при музикални журита от чалга певици, Мирота, Галки и подобни, наистина обикновено участниците са по-добри и журито наистина трябва да им се поклони, но проблемът е именно в това - в мултиплицирането на посредствеността. Ето това ме дразни и ми пречи - че синът ми ще расте, докато по телевизията кримирани като проститутки каки без нито една собствена песен цвилят в кресчендо и почти ще колабират от екстаз колко гениален е Пенчо от Клисура (май така беше), и така до другия сезон, когато Пенчо от Клисура е заменен с Генка от Стражица и никой повече няма да си спомни за него (защо ли). И синът ми ще придобие същите естетически критерии, въпреки всичките ми усилия да му внуша, че по-добра музика от тази на Сепултура няма как да бъде създадена, а бъдещите банди само ще могат да се отъркат в съвършенството им муахахаха Ей, пет изречения не мога да кажа, без да се разлигавя.
Гошо от Почивка е човекът! поклон
Мен повече ме кефи Релефа.
И как все ще изскочи участник, който я е развеселен, я редовно подиграва някого. Идеалният начин хем да е НАД бездарните поощрявани таланти, хем и НАД тесните специалисти.. с хоби тесни специалисти. Точно тва е идеята. Да. Да ви пази Мохаммед и Буда. И книгите на Ошо ест. Без тях всички сме на ръба на нервния срив. Или не всички.
NannyOgg, нищо не предлагам. Просто споделям... И все пак... Нека поне некадърниците биват свалени на земята. Нека когато видим проблем в някое произведение на изкуството и можем да кажем на автора, да го направим. Това не е малко. Лично аз като музикант и композитор - самоук и, честно казано, не особено добър - ценя свястната критика повече, отколкото похвалите. Нека когато някой графоман изплющи неграмотната си простотия в някой форум, да му се посочат проблемите - а щом е графоман, проблемите ще са безкрайно много. И така нататък. Нека един самообявил се за човек на изкуството некадърник да не бъде поощряван в некадърността си.
Някой беше написал, че музикалните педагози можели да накарат всеки да пее вярно, но това не означава, че ще го научат да пее талантливо. Проблемът е, че масово хора, които които нямат талант в дадена област, в един момент започват да си вярват, че са ТАЛАНТЛИВИ. Защо ли? Защото обществото ги е насърчило да се занимават с даденото нещо като хоби, но те се пристрастяват, изгубват представата си за реалност, да не говорим за себекритичност и нагло заявяват претенцията си, че се уникални. Не отричам правото на всеки да има хоби, да се развива в различни области. Не отричам, че човек трябва да бъде насърчаван да се занимава с неща, които харесва, НО! В момента, в който си повярва и се самозабрави, ясно да му бъде обяснено, че не е гений и няма да бъде в тази област. В някоя друга - да! Или може би....
Деяне, научи се да схващаш какво всъщност хората казват или многопрофилността ти не ти го позволява? Имаш проблем с разбиране на прост текст явно (като коментарите ми). И 200 пъти да напишеш високопарно едни и същи аргументи, като ти се казва, че никой не ти говори за това, а ти не схващаш за какво иде реч - все тая. Вземи пийни едно, че си се превъзбудил нещо.
п.п. И когато правиш плосък опит да оригиналничиш и задаваш въпрос какво точно си завършил на някой - е добре акъла да ти стига и профила ти във Фейсбук да не е с публични настройки. Защото можеш изведнъж да си много изненадан как точно ще познае и пак да не схванеш 2 дена как се е получило ;-)
Големи въртележки се получиха. Някой като посочи известни примери за преуспели непрофилирани хора, всезнайковците ще кажат - ама тя статията е за средностатистическия гражданин, не за уникатите. Като пишем за обикновения човек, който успява в различни поприща на добро, а не на гениално ниво - ще се намери кой да напише, ама той няма талант и никога няма да стане уникат. Не може всички да сме гении, поне за мен ще е трудно да запомня няколко милиарда гения. И поздрав за Деян: семегейците трябва да се поддържаме, защото всички сме уникати.
Деяне, аз теб, сладур, те разбрах много добре какво казваш още първият път. Ти и някои други имате проблем да чуете различна гледна точка и да разберете, че спора, по който давате примери не се води всъщност.... А генерално щом смятате, че всички са по подразбиране гениални и всеки може всичко да може и всичко да знае - ок :-))). Лека вечер ти пожелавам :-)
а Мима - хем не можело всички да сме гении, хем може всеки всичко да може и всичко да знае , добра логика..лека вечер и на теб
"Имаш проблем с разбиране на прост текст явно (като коментарите ми)." И понеже като пише друг не разбираш, поне собствената си мисъл се опитай да схванеш. Със здраве!
българинът е селтак и еснаф по душа. на повечето селтаци и дребни душици мога да им кажа само - спрете да ви е яд, дори и за "некадърни" според собствените ви, предполагам не особени, средностатистически критерии, спрете да завиждате, дори само за ентусиазма им, ако наистина нямат друго. времето и пазарът ще покажат, не разни "спецове" като вас. който има да троши нерви, време и пари в някой проект - негова си работа, като не ви харесва - не гледаш, не купуваш. има по-обективни сили и фактори, които накрая теглят накрая чертата. единствено на себе си вредите по тоя начин - злобата трови яко. казвам го за ваше добро, не да се заяждам. мисля, че тука е мястото да се спомене лафа за казана с българи в ада.