Напоследък все по-често срещам хора, които правят много неща. Не мога да кажа, че ги правят добре, не зная и дали се питат как ги правят. Обаче ги правят.
Примерно, решават, че искат да снимат филм. Естествено, той трябва да има сценарий. Сядат те и си написват сценария. Ами да, идеята им е хрумнала, какво друг ще пише, със сигурност няма да го направи толкова добре.
После - трябват актьори. Тук е малко по-сложно, особено ако искаш и сам да си заснемеш филма, така че някои пропускат актьорстването и минават направо на професия „оператор" и професия „режисьор". После произвеждат нещо, което вероятно си харесват. А може би и няколко други човека го харесват. Въпросът не е в това.
Все повече и повече срещаме мултифункционални хора. И това не винаги е хубаво. Както за самите тях, така и за онези, които получават техния „продукт". На тях им дава фалшивата увереност, че могат всичко. На нас няма как да ни е приятно нещо, което не е направено с професионализъм и дълбоко познаване, с умение.
Давам си сметка за един от основните аргументи в защита на „мултифункционалните" хора. Днешното време някак изисква да си такъв. Да можеш повече неща. Да ги правиш бързо. То наистина ни „размножава", вкарва ни в повече от една житейска и професионална „роля", изисква подобен мултифункционализъм.
Кара ни да мислим, че това качество ни дава особено предимство - да се сдобием по-лесно с желаната работа, да станем по-бързо известни /ако се занимаваме с изкуство, да кажем/ или да употребим по-мащабно известността си /ако вече сме я получили/.
Изглежда маловажно, но дали е, че множество обяви за работа, или пък презентации на компании, много настояват на мултифункционализма. Мултифункционални екипи, мултифункционални сфери на действие и какво ли още не „мулти"...
Тази особеност на съвременния живот обаче лесно „възпитава" фалшивата увереност, че да правиш много неща е лесна работа. Можем да го видим във всичко. Само погледнете колко хора пишат. И се наричат писатели. Независимо, че някои от тях имат речник с не повече от 2-3 хиляди думи. И че са базисно неграмотни. И тук не става дума за фейсбуктворчество, за блоговете и т.н. За правото на хората да си пишат в мрежата където и каквото искат. Става дума за сайтове, които претендират за специализация и най-вече за книги. Класическите книги - такива, каквито ги има от времето на Гутенберг.
Инженери, продавачи, счетоводители, ученици и какви ли не още хора пишат книги. И смятат, че го могат. Също достатъчно количество такива правят музика. Актьори пеят, музиканти играят. Режисират. Снимат. Затова и масово виждаме повърхностни, калпаво направени „културни" продукти.
Давам си сметка, че вероятна „вина" за това има и отварянето ни към света. Свободното ни пребиваване в него. Защото по света, да, там, такива неща се случват. Музиканти са и страхотни поети. Да кажем Ник Кейв. Певци и певици пускат модни линии. Да кажем Виктория Бекъм. Не че беше кой знае какъв музикант. Но напоследък някои от дрехите й доста се харесват. Примери много.
Но нека да припомня, че това там е свят с развита съответна индустрия. И това дава възможност на някои да разчитат на ползите, които известността им в нея им дава. Тук обаче индустрии няма. То сцена няма, та индустрия.
И може би е хубаво да се върнем към добрата стара специализация.
Да се концентрираме върху едно или две неща, които да изучаваме добре, да придобиваме умения да ги правим добре и... да ги правим.
Предполагам на мнозина им се иска да могат повече. Да са някакви ренесансови хора, като Леонардо, да кажем, и да имат таланта, да могат и да рисуват, и да пишат, и да инженерстват...
Обаче ренесансови хора ний не сме, както би казал Йода, и няма как да бъдем. Поне почти всички от нас. И защото „всичко мога, всичко знам"... завършва с „аз вълшебник съм голям"... Съжалявам, но това е положението.
пета_вава - ами значи по-талантливите просто се дънят в маркетинга и рекламата. и връзките. а вас кой ви кара да му слушате на некадърния песните или да му купувате боклуците? или тука българският пазар пак сме некво бесно изключение от останалия свят?
Деяне, ти тръгна от бездарния комшия от петия етаж и стигна до Колумб, Бах и Джордано бруно Твърдиш, че Колумб е бил посредствен мореплавател, че Бах не се занимавал по 16 часа на ден с музика или че Бруно е завършил маркетинг и ПР в НБУ? Ясно е, че за да стане спор някой трябва да заеме слабата позиция, но ти прекалено вече извърташ темата на статията. Едно поздравче от нашия духовно ограничен лагер, слушащ само Графа и Миро: http://www.youtube.com/watch?v=tOTQ9TVkG98
Внезапно маркетинга, рекламите и връзките станаха най-обективните фактори. А средностатистическия потребител - посредствен, злобен, завистлив, презрян, незначителен и "спец". За разлика от мултипрофилирания пич (поне така го рекламират), който ежедневно ни залива с пумия, с ентусиазъм, достоен за възхищение. Колко е вероятно в 21в. една наистина талантлива идея да бъде отхвърлена? Още ли сме същите имбецили, които вярват, че земята е плоска, а да носиш напудрена перука е супер оригинално? Но добре, че са обективните фактори. Те изобщо не пречат това да се случи.
Деяне, от няколко години свиря на китара и пиша музика. Брат ми е изключително добър професионален художник - в смисъл, че работи като такъв в чуждестранно издателство за комикси. Майка ми издаде книга в едно от най-престижните български издателства, за която отрицателни отзиви буквално няма, а положителните хич не са малко. Мисля, че аз мога да преценя поне донякъде кой има талант и кой няма. Да не говорим, че изобщо не ставаше дума за това по начало. На принципно ниво не е нужно да си професионален готвач, за да разбереш кога яденето ти е пресолено, нали, но... Да видим... По отношение на литературата - калпавият правопис и елементарните стилови грешки всеки може да ги схване. По отношение на музиката - неритмичното свирене и фалшивите или зле изсвирените тонове всеки ги чува. По отношение на рисуването - лошото рисуване си личи от километри, стига човек да е свикнал да гледа. Впрочем, наистина е възможно добрата история и идея да компенсират никаквия литературен стил или качествената композиция да компенсира недотам доброто технически изпълнение - примери за това има хиляди. И пак са капка в океана от зле написани малоумни истории или зле изпълнени и тъпи песни.
Поздрав за Деян, който за сега само рисуването много не го разбира :-) ето ти един бъдещ гений - да му се наслаждаваш за едни много усмихнат и ползотворен ден :-) http://www.youtube.com/watch?v=h9cAF58r6vQ
"...Разликата между нашите тези е в това - ти на базата, че се оказва, че има много некадърни хора искаш да ограничиш и обезкуражиш хората..." --------------- Никой никого не иска да ограничава, като латерна едно и също ли да въртя, в глас с още поне 5-6 човека? Някой да е казал, че иска да отнеме свободата или възможността за изява на хората? Казваме само, че 1. трябва да бъдем честни с оценката си към тях и 2. да не ни се натрапват истерично от продуценти и промоутъри като "бъдещият Незнамкойси, по-талантлив от Едикойси", а по малко по-умерен и небудещ смях и съжаление начин, защото вече до гуша ни е дошло от звезди, които след първия издаден албум никой не помни (освен ако не му влязат барети погрешка в дома, ако не забременее от оня дето имаше харем от певачки или ако поне не легне с Евгени Минчев или някоя друга също толкова известна и също толкова неизвестно защо известна личност). Това е.
Диагноза - "КЕН ЛИИ, либ, либу........ И тя си вярваше, че пее... Смятам да кажа днес на баща си да насърчи пациентите си да се самообразоват и да започнат да се самолекуват. А той да задълбочи интереса си към физиката и веднага да прояви самоинициатива и да отива в АЕЦ "БЕЛЕНЕ" да ни спретне един експеримент. Отивам да му кажа, а вие си купувайте гайгеров брояч. Лек ден!
"...Идеята ми е има достъпно за всякаква публика изкуство има и такова за определена публика ... " ------------------ Хората ти говорят за Валя Хасан (или както се казваше онази булка, която не знаеше думичка от текста, а правеше някакви звукоподражателни опити с акомпанимент), ти говориш за абстрактно и авангардно изкуство. Просто не си в час. Интелигентен човек си и говориш очевидно верни и смислени неща, но те просто нямат отношение към темата на статията и остават встрани от спора.
"...Диагноза - "КЕН ЛИИ, либ, либу......." ------------- Хахаххахахахах, точно за тази кака си мислех, заклевам се Тя поне ще се помни, също като оня човечец, който изръси "скакауец" в шолото на Къци Е, поне като комици сме талантлива нация, толкова естествено го правим, че дори не може да се усети, че играем
Толкова им е акълът. Явно личности като Валя Хасан им повдигат самочувствието и затова ги помнят.
Фрида, точно това е тъжният резултат от дейността на идейно изчерпани продуценти, които само пускат фитили и стискат палци да се получи някаква простотия, чудо за три дни, която да се коментира в следващите седмици до финала, докато домакините пращат СМС-и. И колкото и да се опитва човек да не се интересува от тези неща, той задължително бива въвлечен в тях - защото се въртят и повтарят по телевизии и телевизийки, пишат се статии в най-четените ежедневници, в Интернет, обсъжда се от познати около теб. Щеш не щеш, ще разбереш (я, аз съм ставал за поет). Както за Евровизия - живях си доскоро в блажено невежество за това чудо и изведнъж, както казал шопът - нема, нема, па си такова мамата - хиляда новини и анализи изскочиха в нетя дали циганка трябвало да ни представя, ама можела ли, ама трябва ли да я подкрепим, ама дали няма да се разведе със сина си и да се омъжи за внука си и т.н.
Човекът оркестър? Защо не... Познавам един. По цял ден свири, но понеже е всестранно надарен, никой друг не може да го разбере. И, някак си, тъжно-тъжно, човекът оркестър, макар и даровит, си свири сам...