"Пилето" - полет за мир, по детски

На пръв поглед "Пилето" е пиеса за за стремежа на един човек да полети. Всъщност е разказ за приятелството и семейството, за любовта и войната, за лудостта и красотата.

Историята разказва за двама приятели, които са израснали заедно и за травмите, които получат през войната във Виетнам. След бойното поле Пилето попада във Военна психиатрична клиника, вярвайки че е птица. Най-добрият му приятел Ал се опитва да му помогне да се излекува, но и той самият страда от преживяното на бойното поле. Историята прескача от техните ученически години до настоящето.

"Нашите герои предпочитат сънят, бленуването, мечтаенето пред обективния поглед върху сивия свят. И не просто я предпочитат, а избират мечтата като победен ход срещу света, пълен с алчност, войни, завист и неразбирателство. Да, такива хора като мечтателите не оцеляват на тази планета."

Думите са на Васил Дуев - режисьор на "Пилето", - новият спектакъл, който може да гледаме в Младежки театър "Николай Бинев".

Постановката е по романа на Уилям Уортън, пиесата на Наоми Уолъс и филма на Алън Паркър с включени текстове от филма „Великият диктатор". Преводът на пиесата е на Харалампи Аничкин.

Уилям Уортън публикува първия си роман „Пилето" през 1978 г. С него той жъне голям успех, особено след като книгата е филмирана то режисьора Алън Паркър с участието на Никълъс Кейдж в главната роля. През 1988 г. дъщерята на Уортън Кейт, зет му Бърт и двете им деца, 2-годишният Даниел и 11-месечната Миа, загиват в автомобилна катастрофа в Орегон.

Оттогава писателят посвещава творчеството си на есеистика, свързана с причините за тази катастрофа. В последните си години се предполага, че живее в яхта, закотвена по поречието на Сена.



Наоми Уолъс е aмерикански драматург, поставян във Великобритания, Европа, Близкия Изток и САЩ. Нейната адаптация на "Пилето" за пръв път е играна в Лондон през март 1997 г.

В актьорския състав на българската адаптация на спектакъла влизат Александър Хаджиангелов, Никола Стоянов, Петко Венелинов, Светослав Добрев, Стилиян Желязков и Ярослава Павлова.

Пилето (Александър Хаджиангелов ) е хоспитализиран за лечение на психологическа травма след участието си във Виетнамската война. Спомените на Ал (Никола Стоянов ) хвърлят светлина върху душевния свят на приятеля му Пилето, който не само отглежда и изучава птици, но и мечтае да бъде птица и се учи да лети с помощта на конструирани от него крила, а в сънищата си се превръща в птица и така постепенно се отчуждава все повече от заобикалящата го среда.

Двамата актьори чудесно влизат в образа на двама приятели от детинство - Пилето е мечтателят, вятърничавият, докато Ал е нервакът ентусиаст, готов на всичко. Похвала заслужават сценографията и осветлението на спектакъла, които му придават съвсем различна атмосфера от тази, която очаквахме.



Хитрата игра със светлината отвежда пиесата много по-далеч от камернатра сцена на Младежкия театър. А въпросите "Кой победи в тази война? И какво значи да победиш във война? И какво значи изобщо да победиш?" карат зрителя да полети и да избере "мечтата като победен ход срещу света, пълен с алчност, войни и завист".

В пиесата се казва, че от 7-хилядната история на света, едва около 220 дни са прекарани в мир. "Пилето" на Васил Дуев е отлитане от настоящето, "по детски" - без претенцията и суетата на съвременния свят и театър изобщо.

Новините

Най-четените