Нанда Мухамад е сирийска актриса с множество роли в театъра и на малкия екран. През последните 10 години тя живее в изгнание между Египет и Европа, но остава част от развитието на сирийската театрална сцена, въпреки войната. Нанда ще бъде в Пловдив след броени дни, за да участва в документалната театрална постановка "Под небето ниско", част от програмата на фестивала ONE DANCE WEEK 2019.
Документални и лични истории в едно, спектакълът на режисьора Уаел Али търси изгубената Сирия - една пленена страна, на човешка възраст, с преплитащи се минало и настояще. Това е пиеса, в която личното и политическото вървят ръка за ръка.
Как започнахте да се занимавате с театър? Какво е за Вас театърът?
Майка ми е професионален гримьор. Голяма част от детството си аз прекарах с нея в театъра, където работеше. Оттогава обичам това изкуство. Знаех, че искам един ден да стана актриса. Когато завърших гимназия, кандидатствах във Висшия институт за драматични изкуства в Дамаск и бях приета в специалността по актьорско майсторство.
Театърът за мен е от първостепенно значение - и като актриса, и като човек, защото повечето от най-силните ми приятелства и връзки дойдоха именно на и заради сцената.
Участвали сте в различни телевизионни продукции, филми и сериали, извън многобройните роли в театъра. Кой е персонажът, с когото се свързвате най-силно?
Обичам всички персонажи, в които съм се превъплъщавала, но може би най-близо до мен е героинята Нада от пиесата "Докато чаках" на сирийския режисьор Омар абу Саада. (Пиесата разказва за мъж, жестоко пребит, опитвайки да премине през един от контролните пунктове на Дамаск. Докато лежи в болница в кома между живота и смъртта, неговите близки разказват разтърсващи истории за ежедневието на семейството и на града.)
Какво е да твориш в изгнание?
Трудностите са навсякъде. За да поставиш сирийска пиеса в момента, първо трябва да събереш артисти, разпръснати по целия свят, да намериш подходящо място за репетиции, да се увериш, че всеки от състава ще получи виза, да намериш финансиране... и най-вече, най-важният въпрос е какво всъщност искаш да кажеш с тази пиеса.
В "Под небето ниско" играете самата себе си, но също така и исторически личности от миналото на Сирия. Как балансирате толкова различни образи в една и съща пиеса?
За мен участието в пиесата е удоволствие. Да, определено беше предизвикателство да играя себе си. Да бъдеш самият себе си на сцената винаги е трудно, но също така е силно изкушаващо. И аз го обожавам. А да пресъздавам двама персонажи в една и съща пиеса е богатство, което всеки актьор би искал да опита. Необходими са повече работа и повече гъвкавост.
Какво означава за вас да участвате в този проект?
Откакто живея и работя в Египет, давам всичко, което мога, за да запазя връзка със сирийските театрални проекти и да работя със сирийски режисьори и драматурзи. Когато Уаел Али ме покани за роля в "Под небето ниско", аз бях много щастлива.
За мен, като актриса от Сирия, тази пиеса задава важни въпроси. Това беше и много различен опит, тъй като Шариф Андура, актьорът, с когото си партнирам, не разбира сирийски арабски. Въпреки че той знае текста, понякога не разбира какво казвам. Тази трудност е всъщност огромна ценност, защото прерасна в силна връзка между нас двамата на сцената.
Можете ли да опишете пиесата в едно изречение?
Сложна, но притегателна.
Как се създава театър в период на война, когато се намираме извън страната? Какъв е контекстът на изкуството, което творим и за кого? Такива въпроси четем в описанието на спектакъла. Какви отговори ще намерим на 27 септември в Драматичен театър - Пловдив?
Гледайте постановката и ще разберете.
Какво не знае публиката за живота на артиста в изгнание?
Мисля, че хората наистина не си дават сметка колко е трудно. Помня много добре първата година, когато се преместих в Египет, след като напуснах Сирия. Изпаднах в депресия. Не исках да срещам нови хора, нито да излизам от вкъщи. Нямах нито сила, нито желание да работя, да търся работа. Тогава смятах, че на фона на цялата лудост, създаването на театрални пиеси е нещо безсмислено и нелепо.
Гледайте ПОД НЕБЕТО НИСКО на 27 септември от 20:00 часа в Драматичен театър - Пловдив, Камерна зала. Спектакълът е създаден в рамките на Performances beyond two shores - проект, подкрепен от Европейската комисия в рамките на програма Творческа Европа.
Билети за спектакъла може да намерите онлайн в системата на ЕpayGo.bg, както и на касите на Easypay. ONE DANCE WEEK се организира от Фондация ЕДНО за култура и изкуства и е част от програмата на Пловдив - Европейска столица на културата 2019. Фестивалът се осъществява с подкрепата на Министерството на културата на Република
