Днес прочетох в един национален ежедневник, че предстои да видим нов филм. Сюжетът се въртял около група от четири мацки, които замисляли обир на банка. Имало и руски мафиоти. Като в един нашумял сериал. Доста модерно напоследък, си помислих.
В същото време по една от телевизиите започна нов ситком. Прочетох, че в тази същата телевизия започва и сериал - нещо за адвокатска кантора. (Е, не мога да прескоча факта, че някои от хитовите чуждестранни сериали са "адвокатски").
Продуцентите на два твърде гледани сериала пък обявиха, че наесен ще ни предложат още два. Единият бил нещо като мистерия, другият - невиждан досега у нас. Като че ли пък сме видели кой знае какво. Честно казано очаквам невижданият да е българска версия на „Спешно отделение", „Анатомията на Грей" или подобно. Лекарските сериали също са доста вървежни и изпитана формула за привличане на зрители. За мистерията не ми се и мисли. Не прочетох, че в телевизиите ще се случва нещо друго кой знае колко забележително.
Печелившата формула
Когато през 19 век във Франция се появяват първите романи-подлистници („Парижките потайности" на един от любимците на българския литературен патриарх Вазов - Йожет Сю, или и до днес обичания „Граф Монте Кристо" на Дюма излизат именно като романи-подлистници във вестник) надали някой си е мислил, че това медийно „откритие" ще има толкова дълъг живот. И че ще захранва други медии.
Малко по-късно, в началото на 20 век киното започва да употребява печелившата формула. Често филмовите серии се предшестват от вестникарски публикации на съответния откъс, по който е направена филмовата серия. Жанрът е „роман-фейлетон". Сюжетите - най-вече криминални, гангстерски, с вплетена любовна линия. По-късно телевизията открива сериала и той се превръща в един от задължителните програмни механизми за задържане на зрителското внимание.
Най-високите рейтинги са на сериалите
Днес, ако погледнете рейтингите на една или друга българска телевизия, най-високите (с малки изключения като отделни публицистични предавания или новинарски емисии) принадлежат на сериалите. И в това няма нищо чудно. Жанрът е измислен точно за да задържа зрители. Серията не е дълга като отделен филм, общата тема и герои, обединяващи отделните епизоди дават достатъчно време за създаване на емоционално отношение към тях, идентификации и т.н.
Прекъсването в напрегнат и интересен момент, оставянето на неразрешени въпроси и ситуации, поставянето на загадки в края на епизода са „отработени" похвати за хващане на зрителя. Жанровете могат да бъдат най-разнообразни - исторически, хумористични, криминални, фантастични, екранизации по класически произведения и др.
Така е другаде. Не в България
У нас се произвеждат два типа сериали - криминални, в чиято основа стоят най-вече вестникарски, документални сюжети за мутри, престъпления, корупция и подобни (е, по това си приличаме с американските бащи на сериалите) или битово-хумористични, в които обаче хуморът странно прилича на немощните опити за разсмиване в няколко добре известни ни „сатирични шоута".
И не, преди да са ме почнали хейтърите, това не е анализ на качествата на един или друг български сериал. Не казвам, че „Под прикритие", „Стъклен дом", „Седем часа разлика", „Отплата", „Столичани в повече", ситкомът „Домашен арест" са добри или лоши. Че сюжетните им линии са елементарни или сложни, че героите търпят развитие в хода на сюжетното действие или не се променят въобще затова са и съвсем еднопланови, че не са схематични или пък са, че режисурата я бива или не, че актьорите са страхотни или много, ама много зле и т.н.
Твърдя просто, че българската сериална продукция е или странно приличаща на криминалните хроники във вестниците или се държи като слаб актьор, който играе в елементарни скечове като се пъне ли, пъне, да разсмее някого използвайки обичайни битови ситуации, но никак, ама никак не му се получава.
И тъй като нормалната логика казва, че се прави това, от което публиката има нужда, това, което тя иска да гледа и гледа - излиза, че това е, което искаме да гледаме.
Не е ли странно, че българските продуценти и режисьори въобще и не помислят да „посегнат" към класически за българската литература текстове например. Или пък да създадат сериал за живота на едно модерно градско семейство, за ежедневието на тинейджърите... Т.е. да се занимават с някакви такива, нормални, днешни житейски неща.
Само че това е нашата „нормалност". Във вестниците това е важният „сериал на живота" - обири, трафик на дрога, отвличания - това е и телевизионният сериал. Онези, за които това не е интересно и не искат да го гледат - се опитват да се развличат със смях. Съвсем нормално. Обаче ние нямаме способността да се смеем над смешното в живота. Ние обикновено се смеем на грешките или, съжалявам, но май е така, на простотиите на другия - съседа, познатия, неприятеля. И смехът ни е „клиширан" , очаква се да се смеем на стереотипни ситуации, такива ни и предлагат. Защото, виждате ли, да замериш тъщата с нещо е смешно. Или би трябвало да мине за такова. И принципно тя, тъщата, е лоша и с нея се воюва. И това също било смешно.
Моралният кодекс в турските сериали
Онези зрители, любители на сериали пък, на които нито им е смешно, нито ги пленява „магията" на подземния свят гледат турски сериали. С най-висок рейтинг между впрочем са именно те. И знаете ли защо? Поне една от причините е, че там цари патриархалност и умереност, която в живота ни липсва. Някакви хора ценят Реда, казват си „добро утро" и „добър ден", млади целуват ръце на стари и подобни. Забелязали ли сте, че в тези сериали винаги присъства някакъв скрит или явен морален кодекс. Споделят се някакви общи ценности. Това със сигурност предопределя и наличието на общност, която ги гледа и се идентифицира с героите и посланията им.
И не (обръщам внимание на хейтърите ), не съм фен на турските сериали. Просто разсъждавам защо те толкова много се харесват и гледат.
Онова, което си мисля е, че дали в по-малка или в по-голяма степен в българската сериална продукция, искаме или не, се оглеждаме самите ние. И това, което се вижда лично мен никак не ме радва. И не ми харесва. И не се харесвам. Питам се дали и с вас е така?
Иначе гледам сериали. Не са български.
Е то пък кое българско ни е оригинално, та сериалите искаш.... Политиците ни приличат на руските Песните ни приличат сръбските и гръцките Медиите ни искат да приличат на западните Футболистите ни....е те на нищо не приличат поне... приемаме, че са си чисто наши оригинални (в друга държава няма Син Сити)
Катe, права си бе пиле, що се притесняваш да напишеш горчивата истина за телевизионни те ни недоносчета. Учат се в момента наш'те концертмайстори да правят телевизионни сериали, няма лошо ама то е колективен продукт , ако единия си е свършил работата , а всички останали не, продукцията е негледаема. Тук ще цитирам основен закон на органичната химия: Ако имаш 1 кг. лайна и 1 кг. мармалад и ги смесиш ще получиш 2 кг. лайна! Ето, това е. Аз се заглеждам в новите неща, които пускат и за съжаление стигам само до втора база, за по- нататък нямам сили и търпение. Още пазя топъл спомен за героите в така хитовата според самите създатели поредица "Стъклен дом" . В единия сезон героите са в отношения , в които ако се срещнат на пътя ще се избият, за разговор да не говорим. Свършва тоя сезон, почва следващия и в първа серия същите тия герои са в прекрасни отношения, всичко е по мед и масло, само дето не си пускат езици в кадър. Е, питам аз тия момчета и момичета сценаристите , от амнезия ли страдат? А тия другите пичове от екипа, спаха ли в предния сезон , та не им прави впечатление странния и необясним обрат в отношенията на главните герои? То няма лошо, да има развитие в сюжетната линия и героите да търпят промяна, ама покажете, кое я налага тая промяна. С две думи недоклатена работа. Ама нека се учат, де. Аз пак ще ги гледам, с надеждата че ще изгледам всички епизоди от първия до последния.
И аз доскоро гледах чужди сериали, но и те ми омръзнаха. Българските сериали, ако съм ги гледал, гледал съм ги единствено по време на първия сезон. Вторият сезон ми идва в повече. Еднообразие, всичко в един калъп, битов хумор, работи все еднакви. "Намирам телевизията за много образователно. Всеки път, когато я включат, отивам в друга стая и чета хубава книга" Граучо Маркс
След като не гледате бг сериали как ги анализирате???? Аз гледам, не всички, два-три и те са единственото, което гледам по българската телевизия. Защото ме радва фактът, че в България отново се снима и се появяват нови лица на екрана, млади лица, които с всяка следваща серия стават по-добри. Да, сериалите ме "държат" прад екрана, уви, риалити-форматите и псевдо публицистиката - не. Но телевизията е отражение на интелектуалното ниво на нацията. Може би поради тази причина не намирам за интересен ни един американски сериал - за адвокати, лекари, мъже и половина или каквото и ще да е. Просто американският хумор не ми допада. Всеки е свободен да гледа каквото си ще, а като не може да каже нещо хубаво, по-добре нищо да не казва. И да гледа. Не български сериали.
Абе може да са зле, ама поне са си наши, български, а не само да ни заливат със турски/латиноамерикански. А и нали все от някъде трябва да се почне? Само преди 5 години бяхме на светлинни години дори от текущите продукции, човек като гледаше български изпълнения се чудеше дали да плаче или да се смее, независимо от жанра. Докато сега напреднаха наистина много, натрупаха опит, поулегнаха, посвикнаха. Още са далеч от това да са наистина добри, но има огромен напредък... Не че ще почна да ги гледам де, но да повторя - "зомбитата" по-добе да гледат български сериали, отколкото турски.
„7 часа разлика” е причината да си седя вкъщи неделя вечер. Филмът, ако го следи човек, казва много големи истини, който журналистите не биха ги казали така добре. Тук-таме има недомислици в сюжета, но е стойностен филм и си заслужава да се види. Що се отнася до „Стъклен дом” бих казала точно обратното: героините са някакви анти-героини. Самите актриси са анти-актриси – толкова лошо играят, че дори когато репликите по сценарий са интересни и оригинални те убиват ефекта им със стъклената си игра. Не че мъжете актьори им отстъпват – целият филм се крепи на играта на Стефан Данаилов. И по тази причина рядко го гледам.
Саше Това, че нещо си е наше българско не е повод да го харесваме по задължение. И само да вметна, че имаме ПРАВО да не харесваме нещо и не всяко нехаресване е плюене
- Между другото, предай благодарностите ми на баба ти! - За какво? - Благодарение на нея разработихме нова стратегия за работа с жалби на баби. Сега им звъним по телефона, когато по телевизията дават турски сериал. Разговорът не продължава повече от 5 минути и те на всичко се съгласяват http://smeshno.org/smeshni-klipove/3720-%D0%B3%D0%B0%D1%84%D0%BE%D0%B2%D0%B5-%D0%B2-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D1%81%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%B8 П.С. Не ги гледам нашите сериали. Просто не ми е необходимо отново някой да ми напомня в каква държава живея... Новините си вършат работата...
Сериалите са зле, но пък от кога сериалите имат претенции да се мерят с киното?
На мен ми се ще да видя сериал или филм на историческа тематика. Толкова богата и интересна история имаме , ако копират 1:1 според мен ще се получат интересни неща. Изгледах The Tudors , а сега гледам The Borgias и ако се направи нещо подобно ,но българско ще е много добре. Иначе от наще сериали гледам Под Прикритие и според мен е на доста добро ниво. Имайки предвид ,че до преди 2-3 години нямахме никакви , скока е огромен. Разбира се трябва още да се подобряват , но има време. Важното е че телевизиите имат желание да финансират проекти , а напоследък и по няколко наведнъж. Ще трябва време , но все някога ще се появи и някой истински добър Бг сериал. Трябва да излязат 20 лоши за да се роди 1 добър.
Добре дошли в страната на ХЕЙТЪРИТЕ - България. Тук задължително всичко трябва да се оплюе, да се изкритикува, да се хейтне яко и естествено едни и същи хора ще си напишат дежурните хейт-коментари от сорта на "страната на Бозата" и тем подобни. Ако няма какво да кажеш не е ли по-добре просто да замълчиш? Преди ми беше супер приятно да чета коментарите и статиите тук, но вече се натъквам само на дежурното мрънкане и мощно оплюване на всичко и всички от едни и същи хора. И накрая същите се оплакват от положението на Родината ни - е, с подобно отношение едва ли нещата ще се подобрят. Сами си правите кочинката и си грухтите в нея, но сте и недоволни в същото време. И сега преди да ме нахраните и да кажете "Ми като не ти харесва - не чети", да кажа, че все още го правя единствено с надеждата да се пооправят нещата и да се вдигне нивото отново...
Реалисте - ти хейтър ли си сега или какъв си? Аман от плюене по коментиращите! А-ха се изрази някаква позиция и все ще се намери някой да изригне Па като не ти харесва, че някой не харесва тия сериали - гледай си ги и не чети коментари Щото се налага да се самоцитирам: "И само да вметна, че имаме ПРАВО да не харесваме нещо и не всяко нехаресване е плюене"
@Оня - по принцип нямам практика да тръгвам да коментирам коментиращите, но ми прави грозно впечатление случващото се под статиите. Любимото оправдание на хейтърите е - всеки си има право на мнение. Да, съгласен съм, че нехаресването не е плюене, НО ЗАВИСИ КАК Е ПОДНЕСЕНО. Нали така? И да вметна все пак - единствено ми допада "Под Прикритие", не съм фен на бг-сериалите.
Е защо всеки се пази като дявол от тамян и не си признава гледането на един " Листопад" например!? Аз пък си го следях даже с любов, не само с интерес. И не се имам за архаична, нито пък за ограничена и не се срамувам от това, което правя. Да, и на мен ми се гледат съвременни филми, реалистични , но не чак толкова буквално копиращи събитията от новините, кой преди малко го написа, забравих. Що пък да не е дори малко идеализирано или понапудрено. Не сте ли закопняли за оранжевко, за резидавко, за розовко и морско синьо. Прекалено ни е напрегнато ежедневието, за да ни го пренатоварват и угнетяват с изкуство допълнително.
Малко е сбъркано заглавието... Не може да се каже "нито един нормален"! Щом за всеки един сериал има зрители, които са нормални хора, значи и сериалите са нормални... Просто е въпрос на предпочитание и вкус, а не на нормалност или не... Предпочитам забавните сериали... Затова с удоволствие гледам "Столичани в повече", а преди години се забавлявах с "Той и Тя", заради тънкия хумор и "четенето между редовете"... Другите забавни сериали нещо не можаха да ме грабнат, но това е една друга тема. А сериозните само ме натоварват допълнително, а живота и без това е достатъчно натоварен... Затова дори не се и пробвам да ги гледам... Но наистина много ми харесва факта, че се появяват все повече български сериали! Кои добри, кои не, на кой какво му харесва и какво не, е въпрос на гледна точка - всеки сам решава какво да гледа и какво не. Но е важно, че българската телевизия се събужда за този жанр! А още по-доволен съм от българското кино от последните 10-12 години - гледал съм (почти) всички български филми и съм възхитен - страхотни филми! На доста високо, според мен, ниво. Та идеята ми беше, че най-важното в случая е, че българското кино и тв сериали се завръщат сериозно, което е много добре! Колкото повече продукции има, толкова повече качество и зрители ще има! Затова не критикувайте! Ако ви харесва гледайте, ако не ви харесва не гледайте! Но не слагайте веднага етикети... Времето ще покаже!