Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Време за четене

Приятно и смислено, макар и самотно
Приятно и смислено, макар и самотно

Независимо как обичаме да почиваме, дали ще изберем море или планина, дали ще пътуваме надалеч или наблизо, или пък просто ще си останем у дома - книгата винаги е хубава възможност за прекарване на едни по-лежерни, но приятни и смислени часове.

Ако предпочитате по-леко и разтоварващо четиво - какво по-подходящо от майсторски спретнат трилър, в който заплетеният сюжет ще доминира над по-задълбочените философски и психологически наблюдения и размишления.

"Живот назаем"

"Живот назаем" на съвсем небезизвестния у нас Дъглас Кенеди е точно това за което говорим. Действието се разгръща постепенно, но достатъчно динамично, за да не се разсейваш, сюжетът е заплетен, обратите в него - изненадващи. Имаме също изневяра, страст, убийства, смяна на самоличност.

За онези от вас, на които все пак им се иска нещо повече, ще кажа, че тук става дума и за сложността на днешния свят и живота в него, за неясните граници между малките и големите компромиси, за неясните очертания дори на онова, което смятаме, че сме самите ние.

Дъглас Кенеди е наистина добър разказвач, автор на девет романа, у нас го познаваме от трилъра "Мъртво сърце" и модерната сатира "Изкушението", кавалер е на Ордена за изкуство и литература на Франция.

И още: заради заложената в "Живот назаем" кинематографичност, романът има и своя киноверсия - "Човекът, който искаше да живее живота си" (2010). Режисьор е Ерик Лартиго, а в главните роли участват Катрин Деньов и Роман Дюрис.

"Убийство без следи"

Още един трилър може да ви свърши работа през лятната почивка. "Убийство без следи" е подписан от Пол Харпър, който няма как да познават дори и пристрастените към жанра. И не просто защото това е първият роман на въпросния автор, а защото е само псевдоним на доста по-известния като автор на трилъри (а и превеждан у нас) Дейвид Линдзи.

Под това име той започва нова поредица с главен герой детектива Мартин Фейн. Накратко: Две жени, омъжени за достатъчно богати и известни мъже кръшкат с един и същ енигматичен и затова достатъчно привлекателен мъж, способен да "разчете" и изпълни и най-дълбоко скритите им фантазии. Анонимност, ясни правила, дискретност.

Същите две обаче имат не само общ любовник, но и общ психоаналитик. Всъщност той е тя и е достатъчно проницателна за да разбере, че нещо не е наред. Затова и намира човека, който може да открие какво точно е то - Мартин Фейн, както можете да се досетите.

Разкритията навлизат водят до ужасяващи психологически и физически експерименти с една единствена цел: убийство без следи. И тази книга е четивна, историята не се разплисква в излишни и неумели опити да се представи за нещо повече. Точно каквото ни трябва за един спокоен следобед, в който не сме изкушени просто да поспим.

"Ваканциите на малкия Никола"

Не зная дали си спомняте един герой, който със сигурност е присъствал в детството на доста от вас, а и в годините доста след него. Един герой, който май е любимец и на деца и на възрастни, точно както онези книги, които хем наричаме детски, хем ги четем и като възрастни.

Става дума за Никола, по-известен като "малкия Никола". Герой, който носи на автора си Рьоне Госини наистина световна известност. Също толкова известни са и карикатурите на неговия приятел и съмишленик в създаването на историите за Никола Жан-Жак Семпе.

Със своя специфичен език, с детските си лудории, хитроумия и забави, този герой наистина е любимец на много читатели от най-различни възрасти. Точно като за лято, сега излиза "Ваканциите на малкия Никола", в която героят ни веднъж почива с родителите си, веднъж с връстниците си на лагер.

Освен хумора и наистина запомнящия се език на героя, разказването от първо лице е още една от причините тази книга, както и останалите с него да са забавни, леки и много приятни за четене.

И все пак, четенето, като занимание самотно, често ни дава възможност именно за вглъбяване, дава ни повод за по-сериозни размисли, за дълбоки емоции, за придобиване на нови знания и нов поглед за света.

Четенето е и занимание сериозно и онези, за които то винаги е такова, имат какво да изберат и за лятото с неговата лежерност, протяжност и отпуснатост.

"Токио: отменен"

Независимо че е дебютен, романът на 39-годишния Рана Дасгупта (роден в Кентърбъри, Англия, учил в Охфорд, сега живеещ в Делхи) "Токио: отменен" е сериозно доказателство за литературния талант на автора си и за способността на добрата, на голямата литература, да се харесва както на специализираната критика, така и на читателите.

"Тези истории... по своята находчивост те изпреварват Приказките на Шехерезада... Прочел книгата, човек остава зашеметен", пише Рейчъл Хор в "Гардиън". Други критици посочват забележителното умение на Рана Дасгупта да удържа баланса между реалистично и сюрреалистично, разпознават стила му като "магически реализъм" и директно наричат романа "страхотен".

"Токио: отменен" е роман, в който имаме 13 разказвачи, 13 истории, разклоняващи се и преплитащи се. Той е роман, който създава един цял модел на свят. Не крие привързаността си към големи образци на световната литература, интересува се от самата механика на създаването й. В този смисъл е и роман за самото разказване.

Ето какво казва за него Рана Дасгупта, отговаряйки на въпроси на известния британски журналист, колумнист на "Гардиън", Травис Елбъро: "Токио: отменен" е книга за чувството за глобализация. Поради тази причина тя се интересува повече от ехото между живота на различни места, отколкото от това да улови уникалния, "екзотичен" вкус и аромат на конкретно място.

Тя е замислена като някакъв вид митология на града през ХХІ век. Тук нещата, които се случват в един град, преливат в живота на друг. Разбирането, че светът е някъде там далеч вече е подчинено на идеята, че той е част от личността. И е вярно, че всичките тези места са част от самите нас, от нашето въображение и от битието ни...

Един от проблемите, свързани с това да пишеш за времето, в което живееш, е, че често пъти "материалът" на съвременността минава за банален и лишен от смисъл. Магистрали и молове, потребителски кошници, диети, специални предложения...

Затова често имаме литература, която се отдръпва от света в търсене на деликатно вътрешно пространство, където да съхрани идеята, че човешкият опит е смислен. Едно от нещата, които се опитах да постигна с тази книга, бе да превърна целия този "материал" в реална митология, способна да отрази адекватно дълбоката ни свързаност с него.

Творците и мислителите, от които съм черпил най-много вдъхновение, съумяват да направят точно това: те навлизат в безрадостните пространства на съвременните градове и живота днес, и намират там психологическа и философска дълбочина."

За втория си роман "Соло" (издаден у нас през 2010 г.), който разказва за надеждите и провалите на последното столетие през съдбата на един българин, Дасгупта е удостоен с престижната литературна награда Commonwealth Writers' Prize (2010 г.).

   

Най-четените