Когато подготвят фестивала за документално кино, организаторите на Master of Art едва ли са предполагали, че вместо в кинозалите, хората ще гледат филмите в него за пръв път у дома.
Ситуацията в момента обаче наложи такава промяна и фестивалът се премести онлайн, където в известна степен е и по-достъпен за всички зрители в най-удобните за тях дни и часове. Ще продължи до 30 април и привлича вниманието с над 25 пълнометражни филма, както и множество късометражни, в които централна тема е изкуството.
Как обаче се чувстват режисьорите от това, че вместо премиера на голям екран, филмите им са онлайн?
За Мария Николова това не е притеснителна новина. Заедно със "Стихията Медея" на Найо Тицин (който разказва историята зад спектакъла със Снежина Петрова), нейният "Луцифер" е другият български филм в програмата на фестивала.
Той разказва историята за най-скъпата картина, която България притежава, а идеята за него хрумва на Николова още през 2017 г., когато с продуцента Сотир Гелев работят по проект за игрален филм, в който се налага героите да "откраднат" платното.
Тя обаче разбира за съществуването на "Луцифер" още на 19 години, когато в един дъждовен ден влиза в Националната галерия за чуждестранно изкуство. В първия момент работата на немския художник Франц фон Щук не ѝ харесва особено, но се запечатва в паметта ѝ.
Картината всъщност изобразява "човека-демон" в стила на Мюнхенския сецесион. Нарисувана е през 1890 г. и е закупена почти веднага от княз Фердинанд, а от 1985 г. насам тя е част от постоянната експозиция на Националната галерия. Стойността ѝ според експерти към момента е 30 милиона долара.
"Има един популярен анекдот, който Франц Щук е обичал да разказва - как свещениците в България са прекръствали картината, когато минават покрай нея, а дамите са припадали", разказва Мария, която не е успяла да намери място за тази история във филма.
Тя споделя също, че Франц Щук е бил и любим художник на Хитлер, но това какво е харесвал диктаторът също не е тема в него.
"Луцифер" всъщност се фокусира върху процесите в обществото и изкуството във времето, в което Франц Щук е работил.
"Светът от края на XIX век е вълнуваща въртележка от промени във всяка област на човешкия живот", споделя Николова, за която всяка картина е прозорец към своята епоха.
"Гледах картината, докато пишех сценария, докато подготвяхме филма, по време на снимачния процес, по време на цялата постпродукция. Всеки път, когато говорех с някого, откривах нещо ново в нея. Това е почти магическо преживяване - някой ти казва нещо и сякаш ти отваря очите. Изведнъж виждаш невидими дотогава елементи. Така и не се научих да харесвам картината", разказва още режисьорката.
Неслучайно с тази своя идея филмът влиза и в концепцията на Master of Art - фестивалът, организиран от Найо Тицин, събира документални филми с фокус върху изкуството, а тази година селекцията отново е силна.
Освен българските филми, гледаме още и документални истории за едно неизлъчвано интервю с Роми Шнайдер от 1976 г. ("Разговор с Роми Шнайдер") и поглеждаме към почерка на критика Оскар Пейроу, който пише кинорецензиите си само по афишите на филмите, без да ги гледа ("В търсене на Оскар").
Сред останалите сюжети е и този за кварталния герой, който превръща една обикновена скара в най-добрия стекхаус в света ("Легендата на дон Хулио: Месо и кокали"), трагедиите, сполетели близките на писателя Солженицин ("Векът на Солженицин") или пък животът на джаз легендата Джими Скот, който разочарова своя композитор и продуцент Ралф Кемпер ("Отивам си у дома - Джими Скот").
Това обаче не са всички филми в програмата, с която фестивалът ни притегля в онлайн орбитата си до края на месеца.
Ако все още не сте разбрали къде и как до 30 април входът е през платформата neterra.tv, където гледаме всичките 29 пълнометражни филма (и още доста къси) срещу общо 10 лева.
Организаторите все пак напомнят, че ако предпочитаме конвенционалния начин да гледаме кино, Master of Art ще влезе и в салоните от 1 до 24 септември. Остава обаче въпросът дали ви се чака дотогава, или сте готови да се потопите в тези реални и интригуващи истории още сега.
