Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Сергей Минаев ни връща в порочния свят на московския елит

И откъс от новия му роман - "Видеоти" Снимка: Издателство "Персей"
И откъс от новия му роман - "Видеоти"

Още с излизането си романът "Духless" се превръща в хит - първо на руския, а след това и на европейския пазар. Сергей Минаев въвлича читателя си в модерното висше общество на Москва, което е пропито от наркотици, разврат и, да, бездуховност.

С "Media Sapiens" пък разбрахме тънкостите на черния пиар и медийните машинации, които се правят в името на властта.

Беше време Минаев отново да ни върне в порочния свят на московския елит и той не разочарова като този път ни запознава с Андрей Миркин. Героят е водещ на свръхуспешно телевизионно риалити, отдавна е спрял да се притеснява колко пари има в банковата му сметка и рядко помни имената на красивите жени, които се озовават в леглото му.

Възможно ли е подобен човек да срещне истинската любов и дали е готов да жертва света на славата и лукса? Ще видим във "Видеоти".

А междувременно ето и откъс от романа...

* * * 

"Малките светове на Миркин". За година и половина се превърнахме в едно от двете най-популярни шоу програми по младежката музикална телевизия М4М. Има си хас! Идеята на предаването бе да променяме социалния статус на хората. В нашия ефир проститутките ставаха мениджъри по продажбите, а мениджърите излизаха на магистралата, шефовете на банки си разменяха местата с шофьори на маршрутки, а пък готвачът в италиански ресторант - с продавач на дюнери. А сред всички тези типове се мъдрех аз - човекът, който проверяваше как я карат в новата си роля, който даваше съвети, който се подиграваше, който се смееше, който плачеше заедно с тях. Медиите ме заливаха с помия, носеха ме на ръце и пак ме давеха в помия. Участници в предаването на три пъти подаваха жалби в съда срещу мен, но без никакъв резултат. На два пъти ми насиниха мутрата, като и двата пъти го направи все един и същ комплексиран тъпанар, мъж на една от мениджърките:

- Тя... стоеше на пътя... като проститутка!!! Разбирате ли какво костваше това?!

- Но нали не бутна на клиента!

Не беше ясно от какво е по-възмутен - дали от отговора ми, или от това, че жена му не стигна до финала на шоуто.

Дейци на културата пишеха колективни писма с искане предаването да бъде спряно. Един режисьор със званието "заслужил", който бе направил филм и половина, пищеше за морала и заплашваше да отиде при президента, докато в интернет не се появи запис на негов разговор със собствената му секретарка. В който той й предлагаше да се облече като ученичка и се заканваше да я нашляпа с войнишки колан. След това алиансът на духовно извисените се разпадна. И те видимо охладиха страстите си. По всичко личеше, че бяхме хванали натясно най-невинния от тях. Представях си за какво бяха говорили със секретарките си останалите.

Трудно е да се оплакваш от живота, при положение че за последен път си използвал градския транспорт, само защото ти се налагаше жив или мъртъв да стигнеш навреме - ставаше дума за договор на стойност петдесет хиляди долара. За договор, според който в течение на месец трябваше да рекламираш бира, като оценяваш посветените на нея разкази на любителите й, които ти изпращат. И дори нямаше да ги оценяваш ти, а от теб се искаше само името и снимка с добра резолюция.

Глупаво е да стенеш за постоянната си умора, при положение че миналата година си прекарал общо седемдесет и пет дни в чужбина, а картата ти за фитнес клуба струва три хиляди евро, но ти не стъпваш там, защото не можеш да я откриеш в чекмеджето на бюрото си. Гадно е да разказваш за трудностите на снимачния процес и за внезапните пътувания от място на място, при положение че хотелските стаи, в които отсядаш по време на командировките си, сигурно струваха не по-малко от седемстотин долара на нощ. Лицемерно е да обявяваш, че често нямаш време да обядваш или да вечеряш, като се има предвид, че трудно можеш да си спомниш кога си обядвал или вечерял в заведение, където средната сметка е не по-малко от пет хиляди рубли на човек.

Нямаш представа колко струват на телевизията разговорите ти по мобилния телефон и здравните ти осигуровки и никога не поглеждаш представителните разходи в края на ведомостта, а само се подписваш. От такситата, които имаш право да си поръчваш, ако закъсняваш за запис или оставаш до късно на работа, отдавна се възползват твоите приятели и техните приятелки, а на предложението на телевизията да ти наеме шофьор, скромно свел очи, заявяваш, че предпочиташ да се движиш с веспата, без изобщо да се замисляш колко струва логистиката ти.

Количествените характеристики на финансите отдавна бяха престанали да бъдат моя тема. В един момент стана очевидно, че онези пари, които не спечелихме в началото на века, със сигурност нямаше да спечелим и в края му. И аз се успокоих. Заплатата, която получавах в телевизията, не стигаше да използвам чартърни полети, да си купувам недвижими имоти в чужбина и други екстри, характерни за живота на звездите в държавите, които тъй и не можаха да се окопитят от кризата, като Америка и Обединеното кралство. Но тя ми беше напълно достатъчна два пъти месечно инцидентно да отскоча, да речем, до Лондон, без да се замислям колко пари имам в този момент в картите си.

Почти целият ми гардероб се състоеше от протрити дънки, размъкнати пуловери и тениски с идиотски щампи, направени от неизвестни дизайнери, но купени или от "Харви Никълс" или от "Камдън маркет", или от някакво друго място на островите. Разбира се, грижливо поддържах тази преднамерена небрежност. Не вярвайте на задръстеняците, които твърдят, че в техните страни "милионерите и звездите ходят облечени като клошари, защото им е все едно как изглеждат". Целият този тийнейджърски траш се носи само с една цел - да покажеш, че не ти е все едно. И на практика цяла година ходиш с едни и същи маратонки, не защото нямаш какво да обуеш, а защото имаш трийсет и пет чифта такива. Всъщност се оказа, че е по-трудно да имаш вид на клошар, отколкото да изглеждаш като руски милионер. За това беше нужно нещо повече от пари. Само че разговорите за финанси се смятаха за вулгарна тема. Ядосано изтривах дори есемесите, които получавах след всяка операция по кредитната ми карта. Защото те ме разсейваха.

Отношенията с жените започнаха да ми приличат на ползването на скъпи коли под наем. Страшно ти се иска да се повозиш с тях, но нямаш желание да са винаги твои. За това си имаше един куп причини - от бързото пресищане до главоболията, които причинява наличието на такива коли. Но за разлика от жените, колата не се стреми да влезе в дома ти и да остане в леглото ти.

Най-четените