Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Стаси Айви – от червения килим до „Въображаема реалност“

„Ако не знаеш, че си сниман, можеш да научиш нови неща за себе си“ Снимка: Татяна Чохаджиева
„Ако не знаеш, че си сниман, можеш да научиш нови неща за себе си“

Обикновено името Стаси Айви (Стаси Кара) извиква в съзнанието чифт високи токчета, стъпили на червения килим. Причината е, че Стаси е сред най-популярните киножурналисти у нас и е обиколила безброй филмови фестивали - Лондонския филмов фестивал, фестивала в Кан, Empire Film Awards. Разговаряла е със световни звезди като сър Антъни Хопкинс, Гийермо Дел Торо, Кейт Уинслет, Шарлиз Терон, Юън Макгрегър и Том Хидълстън.

Дълго време тя беше и лицето от малкия екран, което ни запознава с тайните на Холивуд в предаването "Като на кино". От 2018 г. работи усилено и успешно по собствения си киновлог - поредицата Cinema Confidential ("Поверително от света на киното"), в който среща аудиторията с интересни лица, места и истории от филмовата вселена.

По време на фестивала CineLibri през 2019 г. беше представен и късометражният трилър "Знам какво направи", на който тя сценарист, и режисьор.

Не киното обаче е повод да разговаряме с нея, а литературата. Стаси е автор на четири книги, последната от които е романът "Въображаема реалност" (изд. "Колибри"). В него се разказва за риалити формат, създаден, за да спаси бъдещето на телевизията и да върне към екрана зрителите, пренаситени да гледат едно и също. Десетимата участници във формата са изпратени на малък самотен остров, без да знаят, че участват в телевизионна игра. Нещата обаче излизат от сценарий и претърпяват неочакван обрат... Особено когато се оказва, че не са сами на острова. Ето какво още ни разказа Станислава Айви за новия си роман:

Снимка: Изд. "Колибри"

Това е четвъртата ти книга. Какво те провокира да посегнеш към тази история?

"Въображаема реалност" се роди доста отдавна, по-скоро трябваше да е втора или трета, но предишните две я изпревариха. Един ден по време на джогинг (голяма част от идеите ми се раждат така) ми хрумна това - формат, който да спаси бъдещето на телевизията, тъй като вече наистина сме гледали почти всичко. И това беше години преди стрийминг платформите. Още тогава виждах колко е трудно да измислиш оригинално и вълнуващо съдържание, независимо че телевизията си остава много мощна сила. А героите се родиха както и в предишните ми книги - комбинация от хора, които познавам, за които съм чувала или такива, които са абсолютно измислени. Важно беше всяка една история на участник във формата да носи идеята за необходима и абсолютна промяна в живота им, а при някои от тях - и втори шанс да започнат наново.

В романа риалити формат се опитва да спаси телевизията. От какво има нужда да бъде спасен малкият екран?

Оригинално съдържание, което да има търпението да изчака да навлезе в живота на хората. Често в телевизията по целия свят се прибягва до по-лесни и евтини трикове за сензация, събуждайки точно това воайорско любопитство, което всички носим. За мен това решава нещата за ограничен период от време и после пак имаш пренасищане. Стрийминг платформите променят играта, но променят и изцяло идеята на телевизията. Там гледаш много качествени продукции, но пък ми липсва романтиката на малкия екран и преживяването около него. Едно е да можеш да изгледаш 10 или повече епизода на любимия си сериал наведнъж, съвсем друго е да тръпнеш всяка седмица за нов епизод и да умираш от яд, когато прескочат една седмица по една или друга причина. Риалити форматите са много интересен феномен, защото изкарват неподозирани качества или недостатъци у хората в определена обстановка. Именно това се случва и във "Въображаема реалност".

Героите в книгата не знаят, че са наблюдавани. Това напомня за "Шоуто на Труман", а и за начина, по който живеем, впити в социалните мрежи. Мислиш ли, че те създават подобен ефект заради воайорския елемент?

Абсолютно! С тази разлика обаче, че повечето от нас търсим именно това внимание в днешно време, искаме някакъв вид оценка и това ни кара да се чувстваме по-добре. И ако в романа, както и в "Шоуто на Труман" героите не знаят, че са снимани, то всеки един от нас доброволно се отдава на това да бъде наблюдаван, имайки профил в социална мрежа. Ако не знаеш, че си сниман, мисля, че можеш да научиш нови неща за себе си в един момент, докато обратната ситуация по-скоро те кара да моделираш имидж и начин, по който искаш останалите да те виждат.

Обичайно името ти се свързва с киното. А какво свързва теб с литературата?

Връзката ми с литературата датира от много малка. Аз бях от тези добри деца (сигурна съм, че и друг термин може да се ползва), които изчитаха списъка с книги за лятото много в началото на ваканцията. Любовта към четенето постепенно се превърна и в любов към писането и към истории, които имах да разказвам. Започнах и да си ги записвам в един момент и всъщност един от първите разкази, които бях писала в един тефтер, се превърна в основа за героите ми в главата от Ню Йорк в този роман. Както и идеята за острова донякъде дойде от там. Разбира се, всичко е много променено, но съм взела доста елементи. Често съм нетърпелива да ми се случи нещо, което очаквам, или се отегчавам бързо в определени ситуации, затова моята въображаема реалност са историите. Дали ги чета, гледам или разказвам - удоволствието е голямо! Първият ми роман "Фалшът е начин на мислене" се роди именно от желанието ми да не забравям истории, свързани с места, на които съм била и хора, които съм срещала. Вторият - "Повикът на щастливата случайност" беше трибют към жените, които навършват 30 години и как се променя живота им. А "Като на кино" е документалната ми книга за света на киното и незабравими срещи с филмови легенди и приключения.

Връзката ти с киното дава ли ти по-кинематографичен поглед към писането?

Определено! Винаги съм писала и с тази идея в главата. Много съм щастлива, че успях да направя първия си късометражен филм преди година и половина - "I know what you did", който вече има и своя пълнометражен сценарий. И двата ми първи романа имат разработени пилотен сценарий за сериал, както и библия*. Искрено се надявам да успея да ги реализирам скоро.

С кой режисьор би превърнала романа във филм, ако имаш възможност да избираш?

С Рон Хауърд. За мен той е майстор на плътните и интересни герои, както и на хубавите човешки истории, независимо от жанра. А и все пак той е правил "EdTV" - обратния донякъде вариант на "Шоуто на Труман", в който сам се съгласяваш да бъдеш сниман непрекъснато.

Колко време ти отне написването на книгата, при положение че работиш активно по влога Cinema Confidential?

Книгата е писана в рамките на доста години и различни части са влизали в различно време, така че пътуванията около Cinema Confidential само помогнаха за това с вдъхновение. Редакцията и уеднаквяването на историите като стил бяха финалните щрихи, по които работих през последните месеци, всичко друго беше готово. Удоволствие е да работиш с целия екип на издателство "Колибри", а да имаш редактор като Таня Джокова е привилегия. Много съм им благодарна!

Снимка: Татяна Чохаджиева

Повече свобода ли ти дава работата по влога в сравнение с работата за телевизията?

Определено. Телевизията ти дава много като опит и знания, но и ти взима много откъм свобода. Пътуванията по света за мен са много важни и донякъде успявах да ги наместя, докато бях в телевизията. Но със сигурност нямаше да мога да поживея няколко месеца в Лос Анджелис, както беше със Cinema Confidential. С романа ще можем да попътуваме и на някои от местата на поредицата - Ел Ей, Ню Йорк, Лондон, Неапол, както и Йоханесбург, Истанбул, Мексико Сити и разбира се - гръцкия остров, където се случва самото риалити.

Кое е най-интересното място, до което работата ти те е отвела?

Толкова са много, нямам проблем да отида на която и да е точка по света! Може би Колумбия носи по-специално място в сърцето ми, тъй като беше преживяване, което никога няма да забравя. Отиваш на място, което е кошмарът на всяка майка заради отвличанията и ужас за всяко гадже, заради репутацията на латино мъжете, и се оказва една от най-забавните и приветливи дестинации. Най-вече заради хората! Всеки ден беше преживяване - интервюирах тогавашния им президент Алваро Урибе и сегашния Хуан Мануел Сантос, който тогава беше министър на отбраната, ядох супа ахиако, както и печени мравки, танцувах байенато и имам приятели за цял живот.

Коя е най-запомнящата ти се среща в света на киното?

И това е почти толкова труден въпрос, както и за пътуванията - толкова са много! Сър Антъни Хопкинс, Гийермо Дел Торо, Кейт Уинслет, Шарлиз Терон, Юън Макгрегър, Том Хидълстън, ох, много са! Ще дам една по-скорошна за пример обаче, тъй като това е един от любимите ми автори. Среща с Исабел Алиенде си е истински магически реализъм, дори да звучи клише. Бяхме в къщата ѝ в Сан Франциско, за да я снимаме за Cinema Confidential. Енергията ѝ е впечатляваща и самата тя е толкова искрена, че вместо да я интервюираш, искаш да ѝ споделиш всичко и то веднага! Говорихме си за толкова много неща - за книги, за истории, за любов. Аз съм изключителен фен на латиноамериканската литература и за мен тя и Габриел Гарсия Маркес държат специално място в душата ми на читател и вдъхновението ми като писател.

Как ти се отрази периодът на изолация покрай COVID-19? Какво ново откри за себе си в тези месеци?

Много по-търпелива съм, отколкото си мислех! За мен този период беше много креативен - довърших си книгата, монтирах видеа за Cinema Confidential, написах пълнометражен сценарий, както и заедно с оператора Томислав Михайлов - Чочо създадохме късометражна история за изолацията и виртуалната комуникация. Искрено се надявам да успеем да я заснемем в следващите няколко седмици!

Премиерата на "Въображаема реалност" ще се състои на 17 юни, в Casa Libri, от 19.00 ч. Орлин Павлов ще чете откъси от романа, а Стаси, заедно с влогъра Крис Захариев, ще проведе специален приключенски куиз. Повече информация - тук.

---

* Бел. ред. "Библия" в телевизията и киното се нарича документ, който съдържа информация за персонажите, местата и други елементи от продукцията.

Най-четените