Страхът от атаки от тролове и от културата на изключване (т.нар. cancel култура) принуждава огромна част от младите писатели и автори да се самоцензурират и да не залагат на оригинални идеи. Това смята известният писател сър Кадзуо Ишигуро.
В интервю за Би Би Си, Казуо, който през 2017 г. спечели Нобеловата награда за литература, предупреждава, че този "климат на страха" пречи на мнозина да пишат това, което искат.
Той обяснява, че в писателските среди действително има страх от "анонимната тълпа, тръгнала на линч онлайн", за да съсипе живота на авторите, когато те кажат нещо непопулярно и твърде провокативно.
"Много се страхувам за по-младото поколение писатели, които може би с право смятат, че кариерата им е по-крехка, репутацията им е по-крехка и не искат да рискуват", заявява Казуо.
Според него този страх често води до това да по-младите му колеги да избягват определени гледни точки или да включват герои извън непосредствения си личен опит - състояние, което той определя като "опасно".
Коментарите на автор на романите "Останките на деня" и "Никога не ме оставяй" идва на фона на редица случаи на полемика относно свободата на словото, в които писатели биват "заличавани" и "изключвани", а работата им бива подлагана на бойкот заради мнения, които са изразили по даден казус публично.
Така например от транс общността се опитват да блокират новите романи на Джоан Ролинг, авторката на книгите за Хари Потър, журналистката и писател Джули Бърчил беше обвинена в ислямофобия заради туитове, а Джанин Къминс беше обвинена в културно присвояване заради романа си American Dirt, посветен на Мексико и мигранти към САЩ.
Всъщност Къмингс е перфектен пример за това, от което се притесняват много млади писатели. Самата тя е все още доста неизвестно име преди излизането на American Dirt, но е приет от издателство и с напредването на работата по него, той става фурор.
Романът получава ревюта от имена като Стивън Кинг, Джон Гришъм и Ан Пратчет, а в един момент на Къминс ѝ се случва това, за което си мечтае всеки млад писател с нова книга на пазара - да попадне в "книжния клуб" на Опра Уинфри - изключително висока чест за всеки автор и на практика гаранция за комерсиален успех.
Стига се там, че едно издание дори нарича книгата "Гроздовете на гнева" на нашето време".
Всичко е прекрасно, докато в един момент книгата не попада в ръцете на американската писателка от мексикански произход Мириам Гурба, която в своето ревю разпердушинва American Dirt.
Определението "сбирщина от глупости" е една от по-меките критики, която тя използва в ревюто си, като допълва, че с тази си книга Къминс "експлоатира своя гринго апетит към болката на мексиканците". По-лошото - това едно негативно ревю обикаля интернет.
И оттам бурята започва. Петиция от гневни онлайн потребители иска от Опра да премахне книгата от избора си за своя "книжен клуб" (което тя не прави). Въпреки това обаче някои положителни ревюта са свалени от авторите си с мотивите, че те не са нито мексиканци, нито мигранти, че да оценят стойността на романа.
В крайна сметка Къминс се оказва изведнъж в ролята на експлоататор на чужда болка, която "изкарва пари от страданията на латиносите, представяйки ги като евтина, стереотипна тръпка" за читателите.
По-тъжното - някои от най-настървените критици гордо признават, че въобще не са чели American Dirt.
Ясно е, че само преди няколко години никой не би сметнал точно тази книга дори за малко противоречива. И все пак Къминс я публикува в ключов момент, в който в САЩ се води своеобразна културна война. А в тази война обвиненията в расизъм, културно присвояване и дори "липса на чувствителност" са важни оръжия на една от двете страни.
Това, че самият роман се опитва да очовечи образа на мигрантите, да даде човешката гледна точка към самия процес на нелегалното влизане в САЩ (нещо, което и Опра сама изтъква), е съвсем друг въпрос.
Издателството ѝ прекратява договора за книжно ѝ турне из Америка, на което трябва да разписва автографи. Причините - "притеснения около сигурността на писателката" - нещо, което самата тя приема като капитулация пред злобарите.
Тя разказва пред The Times, че в продължение на месеци не излиза почти от вкъщи и е в депресия, чувствайки се така, сякаш целият свят я мрази. Защо - защото някой се е почувствал обиден на книга, написана от немексиканка за Мексико.
Кадзуо Ишигуро се чувства сигурен за себе си, че няма да бъде ударен от такава вълна на критики и дори да му се случи, би могъл да оцелее след нея, тъй като е вече утвърден автор.
Два от романите му са награждавани с множество награди и са филмирани. В екранизацията на "Остатъкът от деня" участват Антъни Хопкинс, Ема Томпсън, Джеймс Фокс и Кристофър Рийв, а филмът е номиниран за 8 награди "Оскар", 5 от които в основните категории.
Писателят е роден в Япония, но още на 5-годишна възраст се мести във Великобритания. Пише първия си роман от гледната точка на жена, а през годините много от романите му имат протагонисти, които са коренно различни от самия него.
След успеха си обаче, той се чувства защитен от криворазбрани критики, просто защото твърде много хора могат да им опонират, вече познавайки творчеството му.
"Мисля, че има много валидни части от проблем с присвояването на култура. Като писатели обаче ние имаме задължението да се учим, да правим изследвания и да се отнасяме с уважение към онези, които имат роля в нашия труд", коментира той.
Това е и тънката линия между културното присвояване и простото използване на чуждата култура - дали ще се подходи с уважение и разбиране. Според писателя обаче именно тази разлика днес е особено трудна за виждане от мнозина, особено ако веднъж тръгне лавината на онлайн троловете.
Тогава вече няма никакво значение какво си писал наистина. И затова и много млади писатели предпочитат да не рискуват толкова. Това, както сам Кадзуо определя, е вече наистина опасно за самата литература и нейното бъдеще.
