Отварям предния капак на колата - не виждам двигателя. Има само някакви жици. От BMW срещат трудности да ми обяснят, аджеба, електромобилът бензин ли е, или дизел.
Ахаааа, електромобил. Нито бензин, нито дизел.
Първото нещо, което ми прави впечатление, когато подкарвам BMW i3, е ускорението. Не прилича на нито един автомобил, който съм карала. С натискане педала на газта, i3 се изстрелва напред без дори една милисекунда закъснение: безкомпромисно бързо и също толкова безкомпромисно плавно. Не се усеща клатене от превключването на скоростна кутия, защото тя е безстепенна, а след петнайсетина минути лавиране по софийските улици свиквам да спирам без да използвам спирачката. Когато вдигна десния си крак от газта, колата започва да регенерира енергия и да намалява скоростта си - т.нар. one pedal feeling, който се среща при всички i автомобили.
Карам 30 минути зад двама колоездачи, които не ме чуват, а ми е неудобно да натискам клаксона. Ето и първия минус, който трябва да имате предвид, ако решите да карате електрическа кола: тя е толкова безшумна, че трябва да бъдете с няколко идеи по-внимателни към всички останали участници в движението: ако не ви виждат, те няма как да разберете, че сте наоколо.
А ако ви виждат и могат да ви заговарят - го правят. Неприятно, но това е цената, която трябва да платите, ако искате да шофирате кола с интересен външен вид.
А i3 е такава: нейният екстериор носи характера на бранда, към който принадлежи, но футуристичният му дизайн го оприличава на превозното средство на някой жител на Плутон. Липса на централни колони, отварящи се назад задни врати, тесни 20-цолови гуми, висок профил на каросерията са само част от елементите, които допринасят за забележителния екстериор на „айтройката".
Отвътре тази кола също не прилича на нищо, което сте виждали преди. Интериорът е изработен изцяло от рециклирани материали: таблото е от светло евкалиптово дърво, интериорните панели са направени от пластифицирани растителни влакна, а скоростният лост е нещо като извратена ръкохватка, която в началото може да стресне шофьора, но с нея се свиква учудващо бързо. Може описаното да ви извика представата за това как седите в кашон, който се движи, но ви уверявам с ръка на сърцето, че този автомобил няма нищо общо с добрите стари трабанти.
Тъй като съм карала немалко модели на марката, не се изненадвам, че инфотейнмънт системата е безупречна и предлага купища настройки.
Паркирам, за да взема от баба ми зелен боб за вечеря и наум соча среден пръст на пичовете от „Център за градска мобилност": нека си размахват скобите, колкото си искат. За електромобилите няма синя, нито зелена зона.
Когато се връщам, младеж със сив анцуг и черна тениска ме заговаря за колата. "200 км й е пробегът", фукам се аз. "Аз ако я опънем, нема да издържи 200, мойто беемве наеш как го напиням да ръмжи". "Тази не ръмжи", казвам. "Шот не съм я карАл аз", смигва той.
Да, предполагам, че някъде по нашите ширини има и хора, които могат да изкарат ръмжене от електромобил, но не вярвам те да са таргета на компанията.
Когато се прибирам, решавам, че трябва да заредим колата. Пускаме снадени няколко разклонителя от третия етаж до паркинга и колата започва да се зарежда. Отвъд този байганьовски подход, трябва да знаете, че има и други начини да заредите i3.
Може да го направите вкъщи, но само в случай, че си поръчате и специално "зарядното устройство", което всъщност е трифазна зарядна станция. Може да се зарежда и в стандартния контакт, но отнема значително по-дълго време.
Дотук свършват неудобствата. Мрежата на станции за електромобили се разраства упорито и бързо и няма никакъв проблем да оставите колата да се зарежда, докато пазарувате в някой мол.
На другия ден обръщаме повече внимание на пътното поведение на тази странна кола и да, то напълно оправдава слогана на BMW "Радостта от шофирането".
Освен удоволствието от карането, получавате като екстра пречистена потребителска съвест. Екологичното удовлетворение от шофирането на електрически автомобил е с около две нива над това от шофирането на автомобил на газ или метан - тук липсва дори въглеродният диоксид.
Ускорението от място до 100 км/ч отнема 7,3 секунди, а от 0 до 50 км/ч i3 ускорява за 3,1 секунди. От 80 до 120 км/ч - 5,4 секунди. Ако можете да обърнете тези цифри в шофьорско изживяване, ще знаете, че тръпката от карането на тази „електричка" е абсолютно сравнима с тръпката от каране на зъл, спортен автомобил.
Въпреки тесните гуми, колата е стабилна, тъй като олекотената карбонова конструкция и удачно разположената в пода батерия свалят центъра на тежестта.
BMW i3 не само е с мощност от 170 к.с., а 170 к.с. със задно предаване, комбинирано с всички класически електронни системи за стабилност и сцепление. Резултатът е забавно шофиране със спортни елементи. Вече споменах, че ускорението и пъргавината са в неочаквани количества за малък електрически автомобил - дори в този нов сегмент BMW не са изневерили на принципите си, което е похвално.
Цената на BMW i3 започва от 73 700 лева. Естествено, с опционалното оборудване и полезни помощни асистенти тя може да нарасне. Това не са малко пари за компактен градски автомобил, но i3 е толкова обикновен компактен градски автомобил, колкото Мерил Стрийп е обикновена добра актриса.
