Подобно на хората, автомобилите също стават жертви на предразсъдъци. Знаете какво се говори и за Golf-овете, и за BMW-тата, и за Audi-тата, и за „големите джипове" т.н.
Затова, когато се приближавам към „големия джип", който ще карам днес, се опитвам неистово да се отърся от предразсъдъка, че грамадните Range Rover-и се карат само от грамадни хора с тлъста бръчка отзад на врата.
Още когато новият Range Rover Sport се появи само като слух, като копнеж в очите на създателите си, автофеновете полудяха. Британците ни бяха обещали най-бързия SUV автомобил в света, което, нека да кажем честно, е доста вълнуващо.
Единственият коварен минус на задаването на високи очаквания, е че след това е желатено да ги оправдаеш. Нещо, към което от Jaguar Land Rover очевидно са подходили доста сериозно.
Новият Range Rover Sport изглежда...хм. Внушително. Говорим за машина, която кара другите да ви мразят. И след като потеглям с Рейнджа, за деня, който имам с него, се убеждавам в това неколкократно.
Екстериорът създава усещане за мощ, не, по-скоро за надмощие. И това усещане се предава, по екстериорно-интериорен път, и на водача - заради високата позиция на седене, заради чувството за сигурност, което цари в купето, заради целия мащаб на автомобила.
Спускам се булевард „Европа" (да, онзи, същият, който минава през най-неевропейските софийски места) и още в първите няколко минути започвам много добре да разбирам защо хората карат такива автомобили, въпреки привидното неудобство за лесно паркиране и лавиране по софийските улички.
Първите ми впечатления, онези, които се базират на инстинкт, са за нещо като камион, който набира като Боинг и се държи като спортен Jaguar. Карам вариант с трилитров дизелов двигател - 3.0L SDV6 Diesel и 306 к.с., който по време на шофиране се усеща сякаш не е дизел, а керосин.
Рейнджът обаче е нещо много повече от луксозен танк за разходка до мола. Традиционно за марката, динамиката на пътя, заедно с лекотата на управление е впечатляваща.
Изненадите започват обаче след като асфалтът свърши. Range Rover Sport е много сериозна заявка за лукс "на полето или нивата". На пръв поглед луксозният интериор, щедро осеян с екстри, може леко да ви подведе. Не го позволявайте - Рейнджът не е зализан тигър в златна клетка.
При излизане на черния път, много бързо става ясно, че си имаме работа със стабилна и много мислена машина за офроуд, която не отстъпва по нищо дори на полупрофесионалните 4х4 всъдеходи. Три различни програми за динамика на шофиране, различни степени на височината на автомобила, автоматично регулиране на височината на достъпа, дълбочината на газене във вода от 85см и видеокамерите за странично наблюдение на препятствията са само малка част от наличните технологи, които ще накарат всеки начинаещ да се почувства като професионален офроуд пилот (или щастлив наблюдател на рибките в реката?).
Terrain Response 2 системата адаптира реакциите на автомобила спрямо условията на шофиране, а опционалното стартиране при ниско сцепление позволява да потегляме безпроблемно върху повърхности със слабо триене. Рейнджът има и система за контрол по спускане по наклон (HDC), която прави слизането от Рилските езера надолу към Паничище не по-трудно от каране по прав асфалт. Системата поддържа постоянна скорост и прилага спирачки на всяко колело поотделно, така че шансът на някой по-едър камък носът ви да се забие във волана е нулев.
Реално тази опасност е минимизирана във всяка ситуация, тъй като новият модел е снабден с абсолютно всички системи за сигурност. Машината „разпознава" пътните знаци и маркировката, сканира мъртвите зони и предупреждава шофьора за автомобил в тях. При движение в задръствания круз контролът може сам да спре машината до покой и след това да ускори до зададената му скорост.
След офроуд теста над Бистрица, се връщам обратно към София, където се налага за момент да спра на паркинга на бизнес парка. Уви, не виждам нормални места за паркиране, затова просто спирам пред станцията за електромобили с леко чувство за вина спрямо имиджа на Рейнджа. Като се отдалечавам от колата, която се заключва сама, срещам остри погледи на хора, които очевидно не допускат, че може да съм откривател на нова социална мрежа, което да подплътява финансово устрема ми да карам такъв красив и луксозен автомобил.
Взимам един пакет и отварям багажника с едно движение на крака си. Това се случва благодарение на функцията задната врата да може да се управлява с жестове - с помощта на два сензора от двете страни на автомобила.
Уви, нещо не успявам да запаля от първия път, колата няколко пъти гасне, а аз се насмитам. Хубавото е, че портиерът на бизнес парка вдига бариерата видимо доволен, че вече е доказано, че съм тъпа овца в огромен автомобил.
Тъй като имам още малко време преди с прискърбие да върна колата в Мото-Пфое, я използвам за нещо полезно. Взимам баба ми и отиваме до Банкя за вода. Наистина, усещането да товариш пластмасови туби с минерална вода в багажник, който отваряш с едно движение на крака си, е малко особено. Но пък една кола трябва да стои добре навсякъде, нали? А и както виждате, багажникът е много голям, така че спокойно можеше да побере и баба ми, заедно с бутилките. Все пак я качих в купето, за да се наслади на интериора.
Не мога да не спомена и аудиосистемата Meridian Reference, която, разбира се, е опционална, но ако имате излишни пари за харчене, е една много смислена добавка към Големия.
Става дума за 1 700 W мощност, 22 високоговорителя, субуфер, 22 канала и 3D технология: всичко това ви позволява да карате Рейнджа през гората и да слушате саундтрака на „Game of Thrones", чувствайки се най-малкото като Джон Сноу на върха на Вала.
Или защо не на Железния трон?
Още снимки на Range Rover Sport може да видите в галерията.
