От години карам спортни коли с ниско и твърдо окачване и джиповете (SUV) не са били обект на особен интерес от моя страна. Първото качване на Hyundai Santa Fe, версията с 2.2 литров дизелов двигател 194 к.с, представляваше известен шок за мен. Като начало придобих усещането, че някак си съм подкарал хола си заедно с коженото кресло, от една висока гледна точка, от която светът изглежда малко по-спокоен, а рисковете на живота - встрани от мен.
Разбира се, адаптацията става бързо и започваш да обръщаш внимание на нещата, които истински те интересуват в един автомобил.
Започвам с дизайна
Без да си кривя душата, Santa Fe-то в сегашната му версия (за предишната просто ще замълча), е един от джиповете с най-як дизайн за мен - спортна стойка, умерена агресия, създава особено впечатление за сигурност. Колата, която взехме за тест, беше бяла, с огромен панорамен покрив и страхотни графитеносиви 19" джанти. Силно повдигнатата задна част също допринася за спортното излъчване, а хромираната радиаторна решетка отпред е много силен акцент - it takes no prisoners, както биха се изразили англоговорящите.
Допълвам тежките и плътно затварящи се врати, за да ви дам пълна представа за усещането, което автомобилът създава.
Вътре - просторно, но все пак без да се създава усещането, че седиш в чакалнята на летище. Добри материали, като и пластмасовите елементи не ти напомнят за играчки от Илиенци, както забелязвам това напоследък дори и при премиум автомобилни брандове.
Ако целта ви е да вземате всички стартове на светофарите, търсете си друга кола. Тази е достатъчно мощна, за да реагира на всичко, на което поискате да я подложите, движи се със съвсем прилична динамика, моторът е гъвкав и силен. Със сигурност е мислено и за акустиката, защото 194-те коня са тихи когато ги карате спокойно и ръмжат приятно, ако ги подложите на повече натоварване.
Качихме се на Витоша, доста над „Златните мостове", на около 1800 м надморска височина. Пътят дотам е смесица от разбит асфалт (до „мостовете") и паваж с дупки и бабуни от там до „Офелиите".
Окачването се справи идеално, пътуването беше доста по-комфортно, отколкото условията предполагат, влизането и излизането от остри и бързи завои ставаше плавно и без усещане за проблем. Като въпрос на лично предпочитание и усещане, аз бих се радвал малко повече на по-твърдо окачване или по-адаптивно. Ако трябва да бъда по-точен, ходът на амортисьорите в посока отдолу нагоре е малко по-дълъг, отколкото бих искал.
С приятел със SUV от друга марка, смятано за стандарт за проходимост, отидохме до малка ски писта, за да сравним работата на четирите колела. Времето беше влажно, пистата затревена, с мек горен слой. Всъщност - нямам много за описване. Hyunady Santa Fe се покатери като котка, без дори да се включи тракшън контрола, слизането също беше без проблем. Парктроникът (или друг датчик) се включваше, когато предната броня се оказваше твърде близо до терена, което смятам за доста полезно.
Santa Fe в града
Карането на голяма и висока кола в града с оказа по-приятно занимание, отколкото човек би си помислил. Предразсъдъкът, че за градско каране ти трябва малка кола, защото иначе трудно се движиш и паркираш, е базиран повече на зрителна измама, отколкото на някакви емпирични факти.
Първо предимство - достатъчно нависоко си, за да могат любопитни шофьори по светофарите да надничат в купето. Ако откриете и панорамния покрив, чувството за приятно отделяне от тълпата е още по-силно.
Паркирането не е проблем - колата, която тествахме, имаше преден парктроник и задна камера с чудесно качество. За тези, които все пак се притесняват, има функция за автономно паркиране - натискате едно копче и единственото, което трябва да правите, е да следвате командите на компютъра за смяна на скоростите. Докато се подчинявате, всичко ще бъде наред.
Ако и вие сте от хората, които обичат да говорят по телефона, докато карат, това, което предлага оборудването на Santa Fe, ще ви зарадва. Имате си екран като телевизор с тъч скрийн. Приемането на обажданията става или от волана, или от „телевизора", звукът е толкова приличен, колкото и във всички останали коли, които съм карал, но намирането на контактите е в пъти по-лесно и безопасно.
Работата с навигацията е подобна. След като поне веднъж сте въртели кръглото копче на навигацията на BMW, за да вкарате и потвърдите буква по буква адрес, веднага ще оцените електронната клавиатура, която се появява на екрана. Самата навигация има пропуски, но коя няма, когато става дума за България.
Багажникът е чудесен - с големината на детска стая в панелен блок. Първата мисъл, която ви идва наум, като го видите, е да отидете до IKEA.
Връщаме се пак в купето - задните седалки се местят според желания наклон на гърба за радост на децата ви или други спътници. Има отопление на седалките и отзад, а отпред е сложена допълнително и вентилация, което за кожена тапицерия си е направо необходимост. Въобще екстрите са от типа „всичко, което можете да се сетите", а това няма как да не е приятно.
Воланът има няколко режима на твърдост, които се превключват с едно копче. И трите обаче са по-скоро в категорията "лек". При паркиране и маневри в града е много полезно, при каране тип спортно - не чак толкова, но не е неприятно.
Автоматикът има и спортен режим, скоростната кутия превключва предавките при по-високи обороти, но ако решите да държите нещата в свои ръце, просто минавате на ръчни скорости. Иначе кутията много добра - реагира бързо и работи без забележки.
Ако трябва да обобщим: колата е всичко, което човек може да си помисли, че му трябва, плюс още няколко екстри, за които не сте се сетили.
