Малко автомобили имат такъв легендарен статут, колкото ГАЗ Чайка. Това е колата на съветските лидери и висшите партийни функционери от Източния блок, като изначално е предвидена да внушава лукс и надмощие с вида си.
Идеята за елитна лимузина, която не всеки може да си купи, се заражда в средата на 50-те години.
Първият образец на бъдещата кола се появява в завода "Горки" в Нижни Новгород през 1958 г. и е създаден специално за автомобилното изложение в Германия.
Цветът тогава е пастелен тон на тюркоазеното, а прозвището идва, тъй като на решетката има изобразена чайка в полет. Като образец за дизайна служат редица американски лимузини от онова време, но основното вдъхновение идва от Packard Patrician.
В създаването на Чайка участват едни от най-изтъкнатите съветски инженери, които са натоварени с отговорността не само да създадат красив на вид автомобил, но и да вложат в него модерни за времето екстри, за които допреди това в СССР дори не се и споменава. Създателите на колата внасят и някои промени в изначалния дизайн, за да го осъвременят.
А защо е изобразена точно чайка на предната решетка? На въпроса отговаря Лебедев - един от конструкторите. Пред съветските вестници от онова време той казва, че е имало два варианта за наименование - Чайка и Стрела. В крайна сметка екипът си задава въпроса какво може да "лети" над "Волга" и това може да е единствено "Чайка".
Така през 1959 г. колата влиза в серийно производство, като от нея са направени общо 3179 екземпляра.
Автомобилът е внушителен не само на външен вид с огромната си хромирана решетка. Той е с четири врати и седем места вътре. Двигателят е осемцилиндров, 5,5 литра, и предоставя впечатляващите за средата на XX век 195 конски сили. Максималната скорост е 160 км/ч, която идва с разход на гориво от 21 на сто.
Интериорът също прелива от хромирани елементи, като Чайка разполагала и с редки екстри като пепелници, усъвършенствана система за отопление на купето, качествен радиоприемник и автоматична скоростна кутия с четири положения - неутрално, две за ниска и висока скорост на движение и за движение назад.
От Чайка са създадени и известен брой кабриолети, а в началото на 60-те години по специална заповед на съветското Министерство на здравеопазването в Латвия започва производството на малък брой линейки Чайка. Те са с по-просторно купе, голяма кръгла лампа над задната част и вградена специална носилка.
Линейките, както и останалите автомобили от модела, са предназначени изключително за висши партийни лица и мнозина граждани на Съветския съюз ги наричат "Кремълски чайки".
Също така обаче СССР го определя като "най-красивия автомобил на XX век" и "най-добрата лимузина на Съветския съюз".
Чайка е толкова луксозен и недостъпен за простосмъртните, че дори няма обявена цена. Приема се, че ако един по-обикновен автомобил е струвал между 15 и 40 хил. рубли, то тази кола е коствала поне 100 хил. рубли. Имало е и възможността колата да бъде наемана за специални поводи като кръщенета и сватби.
През 1976 г. започва и производството на втората модификация на Чайка и първият образец от модернизираната версия е подарен на Леонид Брежнев. Автомобилът се произвежда до 1988 г., когато е прокаран закон, който се опива да се бори с привилегиите за висшите партийни функционери.
Последните бройки на колата са странно съчетание между архаични решения като силов агрегат и модерни технически решения като предно окачване и спирачки от нов тип.
Въпреки това в момента оцелелите бройки от Чайка са много търсени от колекционерите и из Европа могат да се открият добре запазени автомобили, които се продават за около 50-60 хил. долара.
