За няколко минути изглеждаше, че ще имаме своето парче слава в този ден на лудости и обрати.
Георги Миланов изненадващо можел да премине от ЦСКА (Москва) в Щутгарт, гръмнаха сайтове.
Но не би - не стана, за добро или лошо. Московският отбор тъй или иначе е далеч по-силен и с по-високи амбиции от немския...
Но е показателно, че в денят, в който хиляди играчи стегнаха багажа и правеха трансфери, в големите 5, че и 10 първенства на Европа, друго българско име не се спомена.
Не е изненада.
Ивелин Попов, най-конвертируемият ни играч, направи трансфер по-рано през лятото в Спартак (Москва).
Валери Божинов традиционно позира с нова фланелка, негова около 16-а в кариерата. Като свободен агент, разбира се.
Какви мениджъри има този човек, как всяко лято успява да направи нова и нова сделка... Пълна загадка за историята.
Владо Стоянов не успя да направи трансфер на Запад и му остава вариант Русия.
И... друго май нямаме.
Димитър Бербатов е името, което сигурно ще се появи пак в заглавия, свързани с трансфери, макар чакането около него вече да става леко досадно.
Той обаче не зависи от края на прозореца, защото е свободен агент и може да подпише с когото и когато си поиска.
Това е българският футбол в момента. Нашето качество не е търсено, за съжаление.
Имали сме и по-добри дни, както би казал умереният оптимист.
Ако все още са останали и такива.
