Волейболният ЦСКА приключи с участието си в Шампионската лига. Направи го по начина, по който го започна - със загуба. Този сезон „червените" бяха далеч от подвизите, които направиха преди година и не успяха да спечелят нито един мач.
Участието им много приличаше на дебюта им в турнира през сезон 2008/09. И тогава, и сега ЦСКА приключи с шест загуби. Тогава го направи с младите таланти, сега с опитни ветерани, които защитаваха докрай собствената си чест и тази на клуба.
И преди четири години и сега не бяха малко онези, които питаха „има ли смисъл?". Не е ли по-добре да откажеш участие в такъв турнир, вместо да трупаш загуба след загуба?
Само че и в двата случая имаше смисъл. В първия заради младите, които израстват в такива срещи. А във втория, защото така ЦСКА защити амбициите си да бъде голям клуб въпреки проблемите.
А те не бяха един и два. Последните две години бяха сред най-трудните в историята на клуба. През миналия сезон „червените" волейболисти взеха пари само веднъж - около Коледа.
През този обаче не се случи дори и това. И въпреки всичко тимът продължи да съществува. Как знаят само играчите и хората в клуба. Състезатели и треньори може да не изнесоха уроци по волейбол, може да не блеснаха със страхотни отигравания и гръмки победи тази година, но изнесоха един голям урок по човечност.
Не само останаха в битката докрай, но поеха и нова - да помогнат на човек в беда. Че и още една - да вкарат децата в залата, при спорта, който би им донесъл само полза. При това го направиха напълно безплатно.
Заради всичко това „червените" трябва да бъдат уважавани. Те загубиха на терена, но спечелиха извън него, там където е по-важната битка. И заслужават да им бъде протегната ръка. За да се види, че е разбран урока, който „армейците" преподаваха този сезон.
Ливърпул 0:1. Или - колко е сериозно 21 пъти да се спънеш в един и същ камък?
