Някой открадна ЦСКА и Левски и ги замени с нескопосани имитации
На 9 септември 2016 г. привържениците на ЦСКА смятаха, че ги е застигнал най-ужасният кошмар в историята на любимия им клуб. Колко наивно! Фалитът се оказа само началото. Сливания, лицензи, шамари от УЕФА, учредяването на нова елитна дивизия... Всички унижения и подигравки бяха преглътнати в името на голямата цел. ЦСКА да оцелее.
Точно като в "Гробище за домашни любимци", заровеният клуб се завърна сред живите. Само че под някаква изопачена и зловеща форма.
И въобще не става дума за юридическото лице, членовете в търговския закон или ЕИК-то на Литекс. Просто това, което упорито ни пробутват като ЦСКА, по нищо не прилича на ЦСКА. Цветовете, емблемата, стадиона и голяма част от публиката са си същите, но... Ако преди бяхме свикнали да мислим за ЦСКА като за строен офицер в лъскава униформа, днес ЦСКА е разпасан лигльо след тежка нощ - без амбиции и без бъдеще.
Загубата от спа и развлекателен комплекс на Околовръстното дори не е най-срамната за всички времена. Чуйте обаче треньора. Вижте играчите. В ЦСКА отпреди възкресението тези хора щяха да се спасяват с прибежки към границата. Най-страшното е, че сега никой не си прави труда дори да ги подгони.
След всички юридически лупинги и откровени безсмислици Гриша Ганчев имаше само един ход, с който да консолидира общността - изграждане на силен отбор.
Ден след ден, година след година неговата версия на ЦСКА се отдалечава безвъзвратно от светлия си първообраз. Затова и кризата на идентичност чука на вратата. Хората са склонни да преглътнат всичко в името на любовта. Но няма да ти простят, ако им отнемеш онова, което обичат.
Левски все още не е фалирал. Поне не и финансово. В морален план клубът, който се гордее със 106-годишната си история, отдавна е в отчайваща несъстоятелност.
Някога привържениците скандираха "Левски значи свобода" и наистина го имаха предвид. Днес никой не скандира "Левски, оле, нищо общо с Тото 2". Напротив - мечата прегръдка на държавата не просто не буди възмущение, а се приема като топла, уютна и напълно естествена. Аргументът гласи - ние сме Левски. Какво падение само!
Позата с леко притворени устни, готови да целунат протегнатата десница на всеки бащица, наистина е по-страшна от всеки фалит.
Улисани в спасяването на любимия си Левски, хората някак пропуснаха, че това отдавна не е техният Левски. Остана само голото ЕИК.
В ЦСКА и Левски подмяната беше извършена веромолно и тихомълком. Точно като при нощен взлом в музей. Оригиналите изчезнаха, останаха нескопосани имитации. Само че малцина изобщо забелязват и изпитват възмущение. И в това е голямата трагедия.
