Юношеските национали на България до 17 години претърпяха срамна загуба с 0:10 от Белгия в мач за седмото място на международния турнир "Купа Развитие 2019" в Минск.
Останалите резултати на селекцията на старши треньора Любомир Божанков бяха престижна победа с 1:0 над Украйна, реми с Литва и поражение с 0:4 от Словакия. В мач за разпределение на местата от пето до осмо юношите загубиха от Таджикистан след 1:1 в редовното време и изпълнение на дузпи, за да се стигне до унижението срещу Белгия.
Категорично е, че в последните няколко години "червените дяволи" покачиха много нивото и редица белгийски футболисти се състезават в топ първенствата на Европа. Но загуба с резултат 0:10 по би прилягала на отбори като Сан Марино, Андора, Лихтенщайн, Малта и други, които сме свикнали да наричаме "футболни джуджета".
Освен това, мач за "престижното" седмо място предполагаше, че се срещат два сравнително равностойни отбора. Но вместо оспорван двубой, се получи мач на една врата, а нашите вадеха по веднъж топката от нея средно на всеки 8 минути (играеха се две полувремена по 40).
Най-вероятно причините да се стигне до този катастрофален резултат са много и от различно естество.
Ще се чуят какви ли не обвинения към футболистите - че са разглезени, че не тренират усърдно, че си "цъкат" на скъпите телефони и играят на PlayStation. Но мислите ли, че един белгийски, германски или английски млад футболист не се интересува от същите неща, от които се интересуват и българските му връстници? Нима няма профил в социалните мрежи и не играе компютърни игри? Едва ли момчетата, които вкараха 10 на селекцията на Божанков, са прилежни ученици и потенциални гении по физика, химия, биология или математика.
Затова нека не търсим вината само и единствено в младите играчи.
Все пак някой ги е тренирал в българските им клубове, обучавал ги е, давал им е наставления и след това на база на представянето им са попаднали в националния отбор за турнира в Минск.
Но най-тъжното е, че тези момчета, за които се предполага, че са най-добрите у нас, падат с резултат като 0:10...
Вечното оправдание е, че българските клубове нямат бази, за да развиват таланти, но все повече стари и неподдържани поляни се превърнаха в модерни игрища с осветление и нови съблекални. Няма съмнение, че това е правилният път - да се стремим да се доближаваме до европейски стандарти като инфраструктура, но построяването на един, пет или десет нови терена не гарантира нищо.
Изобщо не е същото, като да купиш нова машина за завод и да направиш простата сметка, че с нея консумацията на енергия ще падне с 20%, а производителността ще се вдигне с 30.
Новият футболен терен не е ескалатор или поточна линия и не означава, че само благодарение на него ще имаме по-добри и завършени играчи.
Направата на нови терени е само предпоставка и един голям плюс в изграждането на добри, можещи и конкуретноспособни футболисти. А след като са налице и има желаещи да се занимават с футбол, е нужно да имаме и специалисти, които да изградят и обучат българските деца.
От БФС често се хвалят, че са изпратили програма и методика за развитие до всички български школи и как въпросната методика била най-новата и модерна и просто трябва да бъде изпълнявана.
И веднага изниква въпросът, след като се увеличава броят на добрите бази и има някаква заложена програма за развитие, българският футбол разполага ли с достатъчен брой подготвени специалисти, които да тренират подрастващите?
Не ни се ще отговорът да се крие в "хикса" с Таджикистан и разгрома с 0:10 от Белгия.
Ясно е, че някъде се къса нишката и че разковничето на успеха се крие в това първо да открием треньорите, от които да очакваме да моделират играчите.
Този процес обаче може да отнеме години и в БФС трябва да вземат спешни мерки, а по-големите клубове да инвестират, освен в терени, и в привличането на качествени специалисти за работа в школите.
В противен случай ще продължаваме по старата схема - ще теглим анонимни чужденци в Първа лига "на килограм", а перспективните родни таланти ще станат още по-застрашен вид.
Въпреки че и сега броят им клони към критичния минимум.
